Каролин Джес-Кук
Дневникът на един ангел хранител (1)

Пролог
Небесна писалка

Станах ангел хранител след смъртта си.

Нандита ми съобщи този факт в отвъдното, без да си прави труда да ме подготви или поне да подхване преди това небрежен разговор за опознаване. Нали знаете как зъболекарят започва да подпитва за плановете ви за Коледа, преди да ви извади някой кътник? Уверявам ви, че нищо такова не се случи. Чух само:

— Марго умря, дете. Умря.

— Не е възможно — възразих аз. — Не съм умряла.

Ала тя повтори:

— Марго умря.

И така няколко пъти. Стисна дланите ми между своите и продължи:

— Знам, че е трудно. Аз оставих пет деца в Пакистан, при това без баща. Ще свикнеш.

Трябваше да се махна от това място. Огледах се и забелязах, че се намираме в равнина, заобиколена от кипариси, а на няколко метра от нас се виждаше малко езеро с камъш наоколо. Кадифените главички, подобно на микрофони, очакваха отговора ми. Е, нямаше да има такъв. Сивкав път се виеше като драскотина в далечината. Тръгнах.

— Чакай — извика след мен Нандита. — Искам да се срещнеш с един човек.

— Кой? — попитах аз. — Господ може би?

Това бе върхът на абсурда, а двете с нея забивахме знамето.

— Искам да се запознаеш с Рут — продължи Нандита, улови ме за ръка и ме поведе към езерото.

— Къде? — наведох се напред и отправих поглед към дърветата в далечината.

— Ето тук — посочи тя отражението ми във водата.

След това ме бутна вътре.

Някои ангели хранители биват изпратени на Земята, за да се грижат за своите братя или сестри, за деца или за хора, които обичат. Докато аз се върнах, за да бъда отново Марго. С две думи, върнах се в себе си. Ангел хранител на самата себе си. Като написана от монах биография на разочарованията, щях да се препъвам в собствените си спомени, понесена от вихрушката на история, която не можех да променя.

Не биваше да казвам „Не мога да променя“. Ангелите хранители, както всички знаем, предотвратяват смъртта ни поне сто пъти. Такава е задачата на ангела хранител — да те предпазва от дума, действие и последствия, които противоречат на свободната воля. Ние сме тези, които внимаваме да не се случват нещастия. Промяната е нашата задача. Променяме неща и събития всяка секунда, всяка минута и всеки ден.

Ден след ден щях да наблюдавам зад кулисите събития и преживявания, които се предполагаше, че съм имала, и хора, които се предполагаше, че обичам, и сякаш с небесна писалка щях да променя всичко. Искам да напиша история за самата мен. Все едно пиша на жената, която бях, за да споделя всичко, което знам. Искам и да я попитам нещо:

Марго.

Кажи ми как умря.