Скот Прат
Един невинен клиент (8)

12 април
16:00

Мамка му, мамка му, мамка му! Ърлин Барлоу усети още по-силно липсата на Гюс. Той щеше да се оправи много по-добре с агента на БРТ. Веднага щом му се измъкна на паркинга, тя седна на бара и се запита какво щеше да направи Гюс на нейно място. Беше обезпокоена. Агентът на Бюрото за разследване в Тенеси не й направи впечатлението на човек, когото може да отбива много дълго. Знаеше, че ще дойде пак, и то вероятно много скоро.

Както му беше казала, едва на двадесет и шест Гюс бе избран за главен шериф на окръг Макнийри. Това беше преди почти тридесет години. На двадесет и две Ърлин беше почти дете и не знаеше най-важното за света. Чичо й в Окръжната комисия й помогна да си намери работа като диспечерка в шерифската служба. С Гюс си допаднаха още от самото начало.

Обаче пропусна да каже на агента, че по онова време Гюс беше женен за друга жена. Та една петък вечер съпругата му, Бети, ги хвана в Гетлинбърг в една мотелска стая. След няколко месеца се разведе с Гюс и той си подаде оставката като главен шериф. Носеха се слухове, че бил чадър на комарджии и пласьори на марихуана, но Ърлин не повярва и думичка.

Докато още беше шериф, Гюс се бе запознал с едни хора, които му помогнаха да влезе в бизнеса със забавленията за пълнолетни в Хамилтън Каунти, след като се уволни. Той помоли Ърлин да се съберат и тя се съгласи. По това време беше здраво лапнала и любовта й само се засили. Гюс беше едър и силен, красавец и истински мъж. Отнасяше се с нея като с принцеса. Не можеха да имат деца, защото един оплескан аборт я бе оставил безплодна, но имаха прекрасен живот заедно, и то почти цели тридесет години. Държаха четири клуба в различни окръзи: или купуваха някой, който беше на загуба, или пък евтино вдигаха нов и започваха. Гюс ръководеше бизнеса и се оправяше с клиентите. Ърлин се занимаваше с момичетата. Изкарваха клуба на печалба, държаха го известно време и след това го продаваха. Печелеха купища пари. А и помагаха на множество момичета, изпаднали в тежко положение. Бяха планирали да държат „Маусес Тейл“ още пет години, а след това да спрат работа и да се преместят в Южна Каролина. Но миналия септември, една неделя следобед, докато косеше ливадата пред къщата, той се катурна от седалката и докато Ърлин стигне до него, вече беше мъртъв. Коронарна тромбоза. Сърцето й се пръсна на милион парченца. Нейният сладък Гюс. Тъкмо й бе помахал, както караше моторната косачка, а след миг — край! Просто ей така. Мъртъв. Единственото, което я крепеше да продължава, беше увереността, че някой ден двамата отново ще са заедно. Нейният Гюс щеше да я чака в отвъдното.

След като агентът си отиде, тя поседя и помисли, а после се обади на бармана и на всички момичета, работили снощи, и им нареди да дойдат в бара в четири, час преди заведението да отвори. Барманът се казваше Рони. Мици, Елизабет, Джули, Триша, Хедър и Деби бяха танцьорки. Останалите две, Ейприл и Аликзандра, бяха келнерки. Всичките бяха красавици с прекрасни тела. Тя се опитваше да ги научи да се самоуважават и да стоят настрана от лошите мъже и наркотиците. Това си беше сложничко, но Ърлин правеше всичко възможно.

Снощи всъщност беше сервирала Ейнджъл, но Ърлин не искаше тя да идва на срещата. Убитият се бе държал срамно с нея и Ърлин се страхуваше, че ако агентът на БРТ разбере за това, ще вземе да заподозре Ейнджъл. Освен това Ърлин се чувстваше виновна, че изобщо бе накарала Ейнджъл да работи в клуба. Нямаше как да го знае, когато се срещнаха за пръв път, но Ейнджъл не беше от типа момичета, които могат да се оправят на място като „Маусес Тейл“. Просто беше прекалено ранима.

Ърлин знаеше, че много от момичетата смятат за доста странно, че още от самото начало бе взела Ейнджъл под крилото си, но те просто не разбираха. До голяма степен причината беше Гюс. От първия си брак той имаше дъщеря, красива брюнетка, казваше се Алис. След като се събра с Ърлин, бившата му съпруга толкова го намрази, че никога повече не му позволи да види Алис. Но той непрекъснато повтаряше колко искал да я види и всеки месец й пращаше пари. И често казваше: „Един ден тя ще дойде. Ще видиш“.

Седмица след седемнадесетия рожден ден на Алис Гюс наистина получи по пощата снимка на дъщеря си — в рамка. В плика имаше и бележка: „Тате, липсваш ми. Ще се видим догодина, когато стана на осемнадесет“. Гюс закачи снимката до кухненската врата и всеки път, когато излизаше, й пращаше въздушна целувка.

И тогава стана най-страшното. Навръх Нова година, само няколко месеца, след като Гюс получи снимката, Алис и две нейни връстничета загинаха при автомобилна катастрофа. Гюс отиде на погребението, а Ърлин си остана у дома — не беше удобно да присъства и тя. През следващите няколко месеца Гюс беше направо съсипан. Накрая все пак успя да се измъкне от депресията. Но не свали снимката от стената и не престана да й праща въздушни целувки, когато излизаше. А после умря. Ърлин не свали снимката. Дори сама започна да й праща въздушни целувки.

Когато Ейнджъл пристигна с автобуса заедно с Джули Хейс, на Ърлин направо й увисна ченето. Ейнджъл толкова приличаше на Алис, че Ърлин беше готова да се закълне, че са сестри, може би дори близначки. И съвсем ясно чу гласа на Гюс: „Един ден тя ще дойде. Ще видиш“. И разбра, че трябва да я вземе при себе си. Беше все едно да има отново част от Гюс вкъщи, сякаш той лично беше изпратил Ейнджъл, за да я утеши. И грижите за Ейнджъл, това да й помага, наистина я утешаваха; помогнаха й да излекува част от болката заради загубата на Гюс и голяма част от бремето, което влачеше от мига, когато лекарят й каза, че никога няма да стане майка.

И докато седяха сгушени на дивана срещу камината и гледаха някой филм, Ейнджъл полека-лека започна да се отваря и разказа някои от ужасиите, които й се бяха случили. И Ърлин разбра, че е права. Вече знаеше, че Гюс или самият Бог са й изпратили Ейнджъл. Нямаше голямо значение кой от двамата. Ейнджъл беше дъщерята, която така и не бе имала. А нейната задача беше да се погрижи за нея.

Момичетата започнаха да идват между четири и четири и петнадесет. Ърлин им каза да седнат на бара. Щом се домъкна и Джули — както винаги закъсняла, — Ърлин застана от другата страна на плота и им дръпна една кратка реч.

— Около обед дойде агент от Бюрото за разследване. Във връзка с едно убийство. Носеше снимката на убития и смята, че той е бил тук снощи. Може би дори си мисли, че някоя от нас има нещо общо с това.

Направи кратка пауза и заоглежда лицата им. Наистина имаше високи изисквания към момичетата си. Трябваше да са облечени предизвикателно и гримът и прическите им да са перфектни.

— За убийството, за което съобщиха по радиото ли става дума? — попита Хедър — Казаха, че човекът бил проповедник. Подсети ме за онзи тип снощи, дето…

Ърлин вдигна ръка.

— Нищо не съм чула по радиото. Обаче искам всички да забравите за мъжа от снощи. Не е идвал тук. Искам сега всяка от вас да ме погледне и много внимателно да изслуша това, което ще кажа. Когато човекът от БРТ дойде тук или при вас и започне да ви задава въпроси, ще ви покаже снимката. И вие ще му кажете, че такъв човек не е идвал тук. Разбрахте ли?

Всички, освен Джули закимаха.

— Караш ни да лъжем ченге за убийство? — попита Джули. — Това не е ли противозаконно?

Ох, тая Джули! Вечно проблеми с нея. Красива, зеленоока и червенокоса — страхотна за бизнеса, но пак се беше захванала с кокаина и от ден на ден ставаше все по-зле. Винаги закъсняваше, винаги беше разсеяна и понякога, когато танцуваше, правеше възмутително вулгарни работи.

Освен това страшно си беше паднала по Гюс, макар че той можеше да й е дядо. И миналата година на Ърлин й се наложи да я уволни, когато я хвана да шмърка кокаин. Джули направи страховита и грозна сцена, но все пак изхвърча от клуба. Ърлин не чу нищо за нея цели осем месеца. Преди два месеца тя й се обади по телефона, най-възпитано и с куп извинения. Каза й колко много съжалява за Гюс и й съобщи, че е чиста като първия сняг и че иска да се върне на работа. Обади се от Тексас и здравият разум подсказваше на Ърлин да я остави там, но сърцето й нашепваше, че Джули е просто объркано младо момиче, което има нужда от работа. Освен това присъствието й се отразяваше добре на оборота.

— Нищо няма да стане, ако се държим една за друга — отговори Ърлин. — Момичета, имате ли представа как ще се отрази на бизнеса, ако се забъркаме в убийство? Хората ще престанат да идват тук. И всички ще се озовем на улицата, включително и ти, госпожице Джули. Всички пари, които печелите, ще се изпарят. Освен това съм сигурна, че никой от тук присъстващите не е убил въпросния господин, и дълбоко се съмнявам, че някой от нас разполага с информация, която би могла да помогне на полицията. Тоя тип беше пиян и освен това глупак. Всички го видяхте как се държеше. Вероятно след като си тръгна оттук е отишъл някъде другаде и си е намерил майстора. За какво тогава да се набъркваме? Ако детективът ви попита, просто му кажете, че човекът не е идвал тук, и го оставете да се заеме с хората, които наистина биха могли да му помогнат.

— Къде е Ейнджъл? — попита Джули. — Тя му сервираше.

— Ейнджъл е вкъщи. Тя не е за тази работа. Не се тревожи за нея. Тя няма да каже нищо. — Ърлин отново направи пауза и огледа момичетата едно по едно. — Е, какво ще кажете? Разбрахме ли се?

Те мълчаливо закимаха. Ърлин знаеше, че като спомене парите, които печелеха, ще привлече вниманието им, а и освен това нали се отнасяше добре с тях. В замяна очакваше поне малко вярност.

— Джули?

Джули направи балон с дъвката си, спука го и вдигна рамене.

— Добре, тогава да се приготвим за работа — каза Ърлин.