Скот Прат
Един невинен клиент (15)

30 април
08:45

Усмихнах се на Тами Луис, красива зеленоока блондинка с много остро чувство за хумор и дваж по-остър език. Работеше за секретаря на окръжния съд от дванадесет години. Основното й задължение беше да седи до съдия Ленард Грийн по време на съдебните заседания и да се грижи работата да върви гладко. Двама съдии председателстваха криминалния съд, чиято юрисдикция обхващаше четири района. В него вършех по-голямата част от работата си. Това бяха Иван Грозни, както наричаха Глас, и Ленард Грийн, Танцуващото човече. Наричах го така, защото на една Нова година се напи и започна да танцува върху масата. Случаите се разпределяха по номера. Нечетните отиваха при Глас, а четните при Грийн. Случаят на Ейнджъл беше получил четен номер.

— Добро утро, Тами — започнах. — Готова ли си за представлението?

— Какво искаш да кажеш?

— Че представлявам Ейнджъл Крисчън.

Тами извъртя очи към тавана.

— Сериозно? Е, направо си късметлия. Всъщност въпросът би трябвало да гласи ти готов ли си? Негово величество иска преди всичко друго да се занимае с твоята клиентка. Преди час я докараха от затвора и в момента е в килията за подсъдими. В съда вече има три телевизионни камери и поне петима фотографи от вестниците. Направо бъка от репортери. Ако не друго, ще си направиш безплатна реклама покрай тоя случай.

При мисълта за медиите в съдебната зала ми се сви сърцето. Пред телевизионните камери съдия Грийн винаги беше възможно най-войнствен. Винаги заявяваше, че гласуващите искат съдиите да са твърди с престъпниците, и ако медиите бяха в съдебната зала, внимаваше да не разочарова избирателите.

Минах през кабинета на секретаря на съда и излязох в коридора, който минаваше успоредно на съдебната зала. Когато стигнах до вратата, спрях и надникнах вътре. Съдия Грийн още не беше седнал на мястото си. С Грийн отдавна се заяждахме и понякога нападките ставаха наистина злобни. Аз смятах, че е надут и мекушав. А той ме мислеше за войнствен неандерталец. Вероятно и двамата бяхме прави донякъде.

Отделението за съдебните заседатели беше пълно с телевизионни камери, фотографи от пресата и репортери. Започнаха да си шушукат веднага щом минах през вратата и седнах на масата на защитата. Шестима униформени заместник-шерифи от окръг Вашингтон бяха разположени в ъглите на залата. Числото шест беше запазено за най-опасните подсъдими, а аз съвсем не мислех, че Ейнджъл попада под това определение. Галерията за зрители беше почти пълна — имаше поне сто души, повечето подсъдими и семействата им. Щяха да изчакат реда си, без да се оплакват, с надеждата да застанат пред съда анонимни, след като медиите си съберат багажа и си тръгнат.

Близо до отделението за съдебните заседатели районният прокурор Дийкън Бейкър разговаряше с телевизионен репортер от Бристол, Тенеси. Бейкър много рядко се появяваше в съда и още по-рядко участваше в процеси, но никога не пропускаше възможността да проповядва добродетелите на съдебната система и полицията пред медиите. Най-новият пръв помощник на Бейкър, Франки Мартин, умен, но неопитен младеж, седеше на масата на обвинението и ровеше в някаква папка.

Точно в 9:00 Уилки Бейнс, един от съдебните пристави на криминалния съд, закрачи към мястото на съдия Грийн и застана с лице към тълпата. Вратата към кабинета на Грийн се отвори и съдията сякаш се плъзна през прага. Сребристата му коса беше сресана съвършено и скоро подстригана, черната му тога се полюшваше.

— Всички да станат — провикна се Бейнс с глас на градски глашатай. — Криминалният съд на окръг Вашингтон заседава. Председателства почитаемият съдия Ленард П. Грийн. Моля, пазете тишина.

Съдия Грийн се качи по стъпалата към мястото си, настани се на черния кожен стол с висока облегалка точно под големия си портрет и каза:

— Благодаря, заместник-шериф Бейнс. Моля, седнете.

И аз заедно с всички останали в съдебната зала послушно седнах на мястото си.

— Добро утро — поздрави съдия Грийн.

— Добро утро — отговориха почти всички в залата, сякаш се страхуваха от последствията, ако не продумат.

— Първият случай, с който ще се занимаем тази сутрин, е обвинението на щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън — Той се обърна към обвинението. — Виждам, че лично районният прокурор е решил да ни ощастливи с присъствието си днес. На какво дължим тази чест?

Лицето на Бейкър се изчерви съвсем леко и той стана.

— Ваша чест, това е сериозен случай. Тук съм, за да се уверя, че всичко ще мине добре.

— Предполагам и за да си осигуриш малко безплатна реклама през тази изборна година.

Бейкър смяташе, че съдия Грийн е прекалено мек към сексуалните престъпници, и не го беше страх да го казва пред медиите. Освен това беше подкрепял открито и активно съперника на съдията в последните избори. Изпитваше удоволствие да разправя на хората, че не би се изпикал върху съдия Грийн дори ако е обгърнат от пламъци. От своя страна, Грийн не пропускаше възможност при всеки удобен случай да тормози и унижава Бейкър. Вече няколко пъти ги бях виждал да стигат почти до бой. Наистина се мразеха и в червата.

— Не аз съм поканил пресата — отговори Бейкър. — Мисля, че тяхното присъствие има нещо общо с първата поправка^[1].

— Може и да не си ги канил, но със сигурност имаш много за казване по случая. Показваха те по телевизията по-често, отколкото „Закон и ред“.

Бейкър се тръшна на стола си, неспособен или нежелаещ да спори със съдията, и Грийн се обърна към мен.

— Господин Дилард, какво правиш на масата на защитата?

— Представлявам обвиняемата, съдия. — Знаех, че предпочита „ваша чест“.

— Тя ли те нае?

Въпросът беше тъп, но устоях на изкушението да му отговоря подобаващо.

— Да.

Съдия Грийн повдигна вежди, сякаш искаше да ме попита колко ми е платила. После се обърна към заместник-шерифа, който стоеше най-близо до вратата, която водеше към килията за подсъдимите, и излая:

— Доведете подсъдимата.

Заместник-шерифът изчезна в коридора и след по-малко от минута се върна с Ейнджъл. Оковите на глезените я караха да влачи крака. Изведнъж всички камери се насочиха към нея. В съдебната зала цареше пълна тишина. Зад заместник-шерифа и Ейнджъл изведнъж се озоваха още двама заместници плюс К.Д. Даунс, шерифът на окръг Вашингтон. Всички искаха да бъдат включени в представлението.

Съдебният пристав живо съпроводи Ейнджъл до подиума пред отделението за съдебните заседатели, точно от дясната страна на съдията. Забелязах, че я потупа по рамото, преди да отстъпи назад. Ейнджъл изглеждаше уморена, объркана, изплашена и много красива. Отидох и застанах до нея на подиума.

Грийн се обърна към Тами Луис.

— Дай да видя обвинението.

Тя подаде документа на съдията. Той го изучава няколко секунди, след това го подаде на Уилки Бейнс.

— Дай това на господин Дилард и нека бъде записано в протокола, че адвокатът на обвиняемата е получил копие от обвинението. Господин Дилард, вашата клиентка е обвинена в предумишлено убийство и обезобразяване на труп. Отказвате ли се от формалното изчитане на обвинението?

— Да, съдия.

— Какво ще пледира клиентката ви?

— Невинна.

— Отлично. — Съдията погледна Дийкън Бейкър. — Предполагам, че сте поискали смъртно наказание, нали, господин Бейкър?

— Да, ваша чест. Тази сутрин го депозирахме.

Според броя на раните от намушкване случаят вероятно беше неумишлено убийство. Със сигурност приличаше на убийство в състояние на афект. Обаче Бейкър раздаваше смъртни присъди, както супермаркетите купончета на редовните си клиенти. Всъщност искаше смъртни присъди за всички обвинени в убийство. Правеше го, защото така получаваше въздействащ инструмент за размяна и пазарлъци. Беше се прочул с предложенията си да оттегли искането за смъртно наказание в замяна на признание на вина преди процеса, независимо колко е сериозно убийството. Сега се обърна към мен.

— Някакви предположения?

— Бихме искали бърз процес — казах аз. — Госпожица Крисчън е затворена без право на гаранция. След като е обвинена в углавно престъпление и тъй като не е оттук и няма връзки сред обществеността, не искам да си хабя времето да настоявам за освобождаване под гаранция. Но тя потвърждава своята невинност и иска процес колкото може по-скоро. Мисля, че ще съм готов за съда след три месеца.

Бейкър скочи.

— Ваша чест, няма начин щатът да се подготви за по-малко от девет месеца. Това е смъртно…

Прекъснах го:

— Съдия, не исках да навлизам в това, но след като господин Бейкър се готви да се възпротиви на бърз процес, мисля, че има неща, които трябва да научите. Както сам знаете, върша тази работа от дълго време и никога не съм имал случай като този. Полицията и районният прокурор изясниха на всички, че жертвата в този случай е проповедник. Онова, което не са казали на никого, е, че последната си нощ на земята е прекарал пиян в стриптийз клуб. Никой не знае къде е отишъл в отрязъка от време, когато е излязъл от клуба, и времето, когато е бил убит. Този случай не е от онези, когато полицията веднага е намерила убиеца. Моята клиентка се кълне, че не е виждала убития, след като си е тръгнал от клуба. Кълне се, че не го е убивала, и няма защо да чака почти цяла година, преди съдебните заседатели да могат да чуят нейния случай.

— Възразявам! — развика се Бейкър. — Господин Дилард използва тази възможност да направи случая сензационен и да предубеди възможните съдебни заседатели.

Точно това правех, но нямаше да го призная.

— Единственото, което правя — вметнах, — е да искам от вас да определите колкото може по-скорошна дата на процеса, така че невинното младо момиче да не трябва да стои в затвора по-дълго, отколкото е нужно.

Съдия Грийн размишлява няколко минути, след което погледна надолу към Бейкър.

— Господин Бейкър, Бог е създал земята и небето за шест дни. Със сигурност ще можете да се подготвите за процес след деветдесет. Ако не сте готови да възбудите дело срещу нея, не е трябвало да я обвинявате. Колко време ще продължи процесът?

— Може би седмица — отговорих аз.

— Насрочвам делото на двадесет и четвърти юли. Това е малко по-малко от три месеца, считано от днес. Господин Дилард, след като защитата настоя за бърз процес, надявам се да не ви виждам тук с искане за удължаване на срока. Ще ви изпратя разписанието за предсъдебните съвещания, крайните срокове за излагане на експертните заключения, за исканията към съда и за признаване на вината. Нещо друго?

— Не, съдия, не и от защитата — отговорих. Това беше същата седмица, когато планирахме да отидем на мача на „Брейвс“, но не казах нищо. Нямаше да има значение. Датата беше и десет дни преди изборите на трети август. Това беше не толкова изтънченият начин съдия Грийн да попритисне малко прокурора.

— Госпожице Крисчън — каза съдията, — на двадесет и четвърти юли ще ви доведат от затвора и ще получите справедлив процес. Трябва да се погрижите да си осигурите цивилни дрехи. Няма да позволя на заседателите да си помислят, че ви ограничаваме по някакъв начин. Ще ви видя тогава — освен ако няма някакви искания или не решите да промените пледоарията си.

Съдебният пристав хвана Ейнджъл за ръка и я поведе към вратата. Последвах ги. Точно преди да стигна вратата, забелязах един мъж: крачеше бързо към преградата, която отделя прокурорите от галерията. Беше висок около метър и осемдесет и носеше син полиестерен костюм. Бях видял снимките на Джон Пол Тестър във вестниците. Този човек приличаше на подмладено негово копие. Косата беше по-къса и по-тъмна, но той вече работеше по въпроса за шкембето и носеше същите преголеми и дълги бакенбарди. Сочеше Ейнджъл с пръст.

— Пламтя от гневни пламъци и ти трябва да гориш в дълбините на ада! — изрева той. Всички замръзнаха от силата на дълбокия му глас. Застанах между него и Ейнджъл по-скоро обаян, отколкото уплашен.

— И ще погълне огън земята под нозете на поколението й, и ще подпали и планините! И ще бъдат горени с глад и терзани от палеща жега и горчиви разрушения! Ще насоча зъбите на зверовете срещу тях и отровата на змиите от пустинята. Йезавел, ти отне живота на баща ми и кълна се, ще ти отмъстя!

Отстъпих назад. Съдебните пристави вече бавно се приближаваха. Бяха предпазливи и очевидно уплашени. Очите на Тестър бяха сини като яйцата на червеношийка и потъмнели от ярост.

— А ти, фарисею! — продължи той и ме посочи с пръст. Гласът му ехтеше между стените. На врата му туптеше дебела вена. Той пристъпи през оградата и ме блъсна с шкембето си. Беше толкова близо, че можех да помириша дъха му. — Как смееш да богохулстваш срещу баща ми? Кълна се, ще си платиш за това!

Блъснах го силно в гърдите. Той залитна назад и в този момент гласът на съдия Грийн прониза суматохата:

— Арестувайте този човек!

— Тя е убила баща ми! — изрева той и започна да се бори със съдебните пристави. — Йезавел е убила баща ми!

Ейнджъл плачеше истерично. Бързо я отведоха в стаята на съдебните заседатели, която беше непосредствено до съдебната зала. Аз я настигнах и нежно я прегърнах през раменете.

— Не съм го убила! — Раменете й потрепваха. — Моля те, кажи на този човек, че не съм убила баща му.

— Ще му кажа — отговорих, макар да знаех много добре, че ще гледам да не се доближавам до него. — Не се тревожи за това. Случва се. Хората се разстройват. Гледай да се успокоиш. Скоро ще намина да те видя.

Съдебните пристави я отведоха, а аз се върнах в съдебната зала. Мъжът вече беше с белезници и стоеше срещу подиума на съдия Грийн с наведена глава и втренчен в обувките си поглед. Съдията, изглежда, току-що бе свършил с прочитането на Закона срещу безредиците.

— Разбирам бурята от чувства, която преживявате — каза съдия Грийн, — но след като сте капелан и заместник-шериф, със сигурност знаете, че не можем да търпим подобно държане в съда. Сега си вървете и повече недейте да вършите грехове в моята съдебна зала. Заседанието на съда се закрива.

Синът на Тестър капелан и заместник-шериф? Всички надежди, които таях, че службата на районния прокурор ще действа разумно, се изпариха.

Щом Грийн изчезна в покоите си, огледах съдебната зала. Ърлин Барлоу седеше на последния ред. Махнах й да се срещнем в коридора. Днес носеше черно сако и панталон и гримът й подхождаше на съдебната зала. Ако не знаех с какво се занимава, като нищо щях да я помисля за адвокат.

— Сега, след като свършихме с обвинението, малко информация ще ми дойде добре — казах й. — Защо не дойдеш в съвещателната зала към четири и да огледаме нещата, с които разполагат.

— Ще съм там, захарче.

Погледнах по коридора и видях сина на Тестър. Беше се облегнал на стената и се бе вторачил в мен. Погледът му не можеше да бъде сбъркан. От него извираше омраза.