Скот Прат
Един невинен клиент (48)

25 юли
01:00

Джери Бърд ме намери в дъжда. Джери беше пазач на Администрацията на ветераните, също ветеран. Познавахме се от петнадесетина години. Жена му беше учила в същата гимназия като мен, а синът му играеше бейзбол с Джек. Имахме доста общо и през тези години неведнъж си бяхме прекарвали добре.

Когато ме събуди, нямах ни най-малка представа къде съм, нито как съм стигнал дотук. Валеше като из ведро и зъбите ми тракаха. Той ми помогна да се изправя и ме хвана под ръка.

— Джо, какво правиш тук, по дяволите?

— Нямам представа.

Джери се обади на Каролайн по мобилния си телефон. Каза й къде съм и че можем да приберем колата ми на сутринта. След това ме закара до нас.

— Какво става? — попита Каролайн, когато Джери си тръгна. Бях изпил две чаши толкова силно кафе, че направо ми се накъдри езикът. Видях, че е плакала, но се надявах да не започне пак. И така се чувствах достатъчно зле. — Направо се поболях от тревога по теб.

— Съжалявам — измънках. — Преживях малък срив.

Винаги бях държал Каролайн настрана от най-гадната част в работата ми и в миналото ми. Те бяха грозни и плашещи, а Каролайн — красива и мила. Страхувах се да не би някак си да я омърся, ако й кажа истината, но по-страшното беше, че тя можеше да си помисли, че съм слаб и лош.

— Кажи ми. Моля те.

— Не ти трябва да знаеш. Повярвай ми, ще ти е по-добре, ако не знаеш.

— Джо, наистина ли смяташ, че ако ми кажеш нещо лошо, ще започна да те обичам по-малко?

Настъпи дълго мълчание. Тя ми наля още кафе. Седях и го отпивах на малки глътчици, опитвах се да реша дали искам да кажа на жена си, че през всичките тези години, въпреки цялото ми мъжкарско пъчене, тя е била омъжена за едно малко уплашено момченце, което се опитва да докаже на себе си, че не е страхливец?

— Не мога да ти кажа.

— Има ли нещо общо с този случай?

— С част от него. Изглежда, ще арестуват Ърлин Барлоу за убийството на Тестър. — Бях благодарен за възможността да отклоня вниманието й от мен.

— Смяташ ли, че е убила Тестър?

— Зная, че не го е направила.

— Как така знаеш?

— Просто знам.

— Как? Откъде?

Погледнах я безмълвно. Не можех да й кажа, но Каролайн беше интелигентна жена. Видях как на лицето й се изписа разбиране. Тя се сети.

— Ейнджъл ти е казала, че тя го е направила?

Кимнах.

— И сега се опитваш да решиш какво да правиш?

— Точно в момента се опитвам да оцелея. Знаеш, че ще трябва да смачкам Сара на свидетелската скамейка, ако процесът продължи. Не мога да ти опиша колко се ужасявам от този момент.

— Джо, защо го прави? Какво не е наред с нея?

— Наистина ли искаш да знаеш? Няма да ти е приятно да го чуеш.

— Разбира се, че искам да знам. Мисля, че имам право.

Вярно беше. Беше заслужила да чуе всичко. Погледнах я и се замислих за мама, за съжалението, което изпитвах, че не искаше да ме допусне до сърцето си, и за празнотата, която изпитвах, защото аз никога не я допуснах в моето. Сетих се за кошмарите, за безпокойството, депресията, дразнещото усещане, че съм страхливец. Погледнах Каролайн и разбрах, че не мога повече да държа жена си настрана. Не можех да съм като майка ми. Вече беше време. Беше дошъл моментът да се открия.

Разказах на Каролайн какво е направил Тестър на Ейнджъл и какво вуйчо Реймънд на Сара. Когато чу какво се е случило на сестра ми, Каролайн седна до мен и ме прегърна. Щом почувствах дъха й и усетих познатата й миризма, изведнъж престана да ми пука дали ще ме помисли за слабак — защото в този миг наистина бях слабак. Трябваше да се опра на единствения човек, на когото се доверявах изцяло. За първи път в живота си се отдадох напълно. Имаше мигове, когато плачех толкова силно, че не можех да дишам. Отначало се срамувах и се дърпах, но щом започнах, вече нямаше спиране. След двадесет години се разкрих изцяло пред Каролайн.

Разказах й за разочарованието да бъдеш отглеждан без баща. Разказах за жестокостите, които бях вършил и видял в Гренада. Казах й всичко за Мейнард Буш и Бони Тейт и как се почувствах, когато близнаците Бауърс умряха под слънчевите лъчи. Казах й какво изпитвах към майка си. Говорих чак до разсъмване. Никога не бях преживявал подобно нещо, но когато свърших, разбрах силата на изповедта.

— Знаеш ли какво? — каза Каролайн, когато накрая бях прекалено изтощен, за да продължа да говоря, сложи ръце на раменете ми и ме погледна в очите. — Ако ме съдеха, ако бях в положението на Ейнджъл, нямаше да искам никого другиго за мой защитник. И знаеш ли защо?

— Съжалявам за нещата, които казах, когато се прибрах. Голям глупак съм. Съжалявам и за…

— Шшт. Знаеш ли защо бих искала единствено ти на света да ме защитаваш?

— Не. Защо?

— Защото ти, Джо, си добър човек. Много просто. Затова се омъжих за теб, затова те обичам през всичките тези години. Затова децата те обожават. Затова през всички тези години държиш на Сара и затова ходеше да седиш до майка си. Затова прекарваш живота си в опити да помагаш на хората. Надявам се завинаги да си останеш такъв.

Думите й ме накараха да онемея. Не знаех какво да кажа.

— Ейнджъл кога ти каза какво се е случило? — попита Каролайн.

— Малко преди да се прибера.

— Така си и помислих. Това е предизвикало всичко. Върнало те е в онази къща със сестра ти. Като го добавиш към всичко друго, което ти се върти из главата напоследък, въобще не е изненадващо. Щастлива съм, че не пострада.

— Аз също.

— Ще го преживееш — насърчи ме Каролайн. — Ти умееш да оцеляваш. Ти си най-силният човек, когото съм срещала.

Отиде до вратата за гаража и я отвори.

— А тук има още някой, който те обича.

Рио влезе бавно в стаята, видя ме и спря.

— Ела, момчето ми — казах. Ушите му щръкнаха и опашката му се залюля. — Ела и ми опикай обувката.