Скот Прат
Един невинен клиент (10)

12 април
23:00

Задниците от Джонсън Сити вече бяха успели да съберат информация за жертвата. Оказа се, че Джон Пол Тестър е вдовец с пораснало дете — син, заместник-шериф и капелан в Кок Каунти. Та Тестър дошъл да проповядва на евангелистко събрание в една малка черква до Бун Крийк, изнесъл си проповедта, прибрал почти триста долара от дискоса, тръгнал си към девет — и оттогава никой не го беше виждал. Банковите записи показваха, че е изтеглил двеста долара в брой от банкомат в 23:45. Банкоматът се намираше в „Маусес Тейл“. Ако Тестър беше похарчил триста долара там и около полунощ му бяха дотрябвали още пари, Барлоу нямаше как да не го е забелязала.

Значи тая кучка го беше излъгала.

Ландърс прекара следобеда в съчиняването на клетвена декларация за издаването на съдебно разрешение за обиск и после отиде при съдията и му обясни, че собственичката на клуба, където жертвата е била видяна за последен път, го е излъгала и отказва да сътрудничи. Съдията подписа разрешение БРТ да претърси „Маусес Тейл“ за възможни доказателства, имащи връзка с убийството на Джон Пол Тестър. И тъй като ставаше дума за стриптийз клуб, съдията нямаше никакви угризения да разреши на Ландърс да го извърши в работно време.

Ландърс лично планира нахлуването. Час преди хората от специалната част да проникнат през парадния вход, той щеше да иде да провери как стоят нещата и след това в уговорения момент щеше да даде знак за започване на акцията. Очакваше я с нетърпение — особено проверката на персонала.

Малко след девет се прибра вкъщи, за да си вземе душ и да се преоблече. Обу си джинси, черно поло и си сложи сако, пъхна чипоносия си револвер калибър.38 в кобур на глезена и в десет и четвърт подкара към „Маусес Тейл“. Заведението беше простовато, издигнато от бетонни блокчета и боядисано в светлосиньо. Над предния вход имаше яркосиня тента с черни ръбове. Върху обърнатата към улицата страна на сградата имаше изрисувана голяма сива мишка с извита опашка, щръкнала в нещо наподобяващо надървен… такова де.

На паркинга пред входа имаше поне трийсет коли. Ландърс трябваше да плати куверт от десет долара, за да мине край русокосата мадама във фоайето — приличаше на скъпа проститутка с умело положения грим и черния латексов костюм. Плюс големи цици. Банкоматът, от който жертвата беше изтеглила пари, беше точно до плота на рецепцията.

Русокосата въведе Ландърс в основната част на клуба — голямо помещение дълго около тридесет метра и широко почти петнадесет. В стените на главното помещение имаше нещо като малки чакални, с входове, закрити с черни пердета.

Имаше три сцени с големината на боксови рингове, разположени в триъгълник и оборудвани с месингови пилони. Всяка сцена беше оградена с огледала и заета от гола извиваща се дама. Цигареният дим се виеше на облаци на три метра от земята, една огледална топка запращаше из помещението бляскащи лъчи. Музиката беше оглушителна. Ландърс беше чул блъскането на басите още от паркинга. Не знаеше парчето, което въртяха, но сигурно беше на някой тъп черногъз рапър.

Набързо огледа посетителите. На бара вляво седяха шестима души, изцяло мъжка компания. Други тридесетина седяха на масите и барплотовете около сцените. Като се изключат танцьорките и двете келнерки, които носеха крайно привлекателни тесни сестрински престилчици, в помещението нямаше други жени. Никъде не видя Ърлин Браун.

Седна на една маса в дъното. Червенокосата на сцената беше великолепна. Имаше красиво лице и не преставаше да мята глава, та косата й да се вее. Краката й бяха дълги, задникът стегнат, циците малки и твърди — а бе наистина си я биваше.

Докато Ландърс седеше и си фантазираше как топките му се блъскат в стегнатото й дупе, една от сестричките спря до масата му. Циците й направо извираха от деколтето. На баджа й пишеше, че се казва Бети.

— Какво да ти донеса, скъпи?

— Сода с лимон — Сестрата го изгледа презрително. Е, и той би предпочел едно уиски, но човек никога не знае какво може да се случи по време на акция. Трябваше да е с акъла си.

Сестра Бети му донесе содата след минутка. Струваше му пет и петдесет. Погледна го още по-презрително, когато не й остави бакшиш.

Ландърс се обади на Джими Браун в 22:45. Проверката трябваше да започне точно в единадесет. Заради гърмящата музика Ландърс едва го чуваше. Браун каза, че тъкмо слизали от магистралата и щели да са на позиция след пет минути.

В този миг Ландърс видя Ърлин Браун — все още с кожените панталони и горнището с шарки на пантера. Стоеше до бара. Сестра Бети говореше с нея и сочеше към Ландърс. Музиката беше спряла и диско водещият обясняваше на клиентите, че пипането на момичетата е забранено. Ърлин тръгна право към Ландърс.

— Красавецо, да ме арестуваш ли си дошъл? Или си просто лошо момче, което търси забавления?

— Помниш ли човека, за който те попитах? Мъртвецът, който не бил идвал тук? Снощи е изтеглил двеста долара от банкомата във фоайето.

— Е, скъпи, сигурно някак си не съм го забелязала.

— Не съм ти скъпи. Казвам се Ландърс. Специален агент Ландърс. И много скоро ще разбереш колко мразя кучки, които ме лъжат. — Ландърс извади мобилния си телефон и набра номера на Джими Браун. — Готови ли сте?

— Всички са по местата си. Вече сме пред главния вход.

— Давайте.

От фоайето се чу писък и вратата рухна. Момчетата от специалната част с черни бойни униформи и каски нахлуха. Приличаха на флотски „тюлени“ с насочените оръжия. Спецполицаите започнаха да крещят:

— Полиция! Всички да легнат на пода! Всички на пода!

Ландърс стана, извади револвера си и го насочи в лицето на Ърлин Браун.

— Това е проверка, кучко. Вдигни си ръцете и ги опри в стената. Няма да мърдаш, докато не ти кажа.

Изражението й беше направо безценно.