Скот Прат
Един невинен клиент (49)

25 юли
11:00

За първи път от цяла вечност спах добре. Не ме преследваха засади в джунглата, нито изнасилвания, убийства и образите на мъртви деца, нямаше буйни реки, нито смъртоносни водопади.

Събудих се от миризмата на кафе и равномерното почукване на дъжда по покрива. Влязох в кухнята и погледнах навън. Небето беше ниско и тъмносиво. Над езерото се стелеше прозирна мъглица и разбрах, че днес цял ден ще се лее летен дъжд, от онези, които сякаш пречистват целия свят.

Каролайн беше в кухнята, само по спортен сутиен и велосипедистки шорти. Когато ме прегърна, я вдигнах и я отнесох в спалнята. След половин час лежахме приятно изтощени в леглото.

— Какво ще правиш днес? — попита тя.

— Ще мисля. Трябва да измисля какво да правя с Ейнджъл.

— Какви са възможностите?

— Първата е да отида при Бейкър и да му кажа, че сме премислили и че искаме да сключим сделката. Но щом го направя, той веднага ще разбере, че тя е убила Тестър, и ще ми вгорчи живота. Ще предложи двадесет години. Втората възможност, когато в понеделник процесът продължи, е да повикам Ейнджъл на свидетелската скамейка. Ако каже истината, мога да пледирам за самозащита или непредумишлено убийство, защото я е изчукал анално.

— Ако постъпиш така, какъв е най-лошият вариант?

— Най-лошият вариант ще бъде, ако не й повярват и я намерят за виновна в предумишлено убийство. Това означава до живот. Не мисля, че при тези обстоятелства може да получи смъртна присъда. Могат да я намерят за виновна в непредумишлено убийство. Това означава най-малко петнадесет години. Ако се съгласят на непредумишлено убийство при самозащита, ще може да получи условна присъда, но се съмнявам, че съдия Грийн ще се навие. Проблемът е, че когато я изправя на свидетелската скамейка, не мога да поискам медицински показания. Том Шорт можеше да ми помогне, ако ми беше казала още в началото, но съдия Грийн не би ми позволил да използвам медицински показания толкова късно. Обвинението има право да поиска тя да бъде прегледана от лекар по техен избор и да получат всички доклади на Том Шорт. Не им ги дадох, защото нямах намерение да ги използвам.

— Какви са другите възможности?

— Може да каже, че не го е направила. Ако го направи, трябва да реша дали да я натопя. Правилникът казва, че ако застане на свидетелската скамейка и започне да лъже, а аз знам, че лъже, не мога нито да я разпитам, нито да представя заключителна пледоария в нейна полза. Съдебните заседатели много скоро ще се усетят. Тоест ако тя лъже и аз не я изоблича, значи аз я подтиквам да лъжесвидетелства и мога да се озова в затвора.

— Не бива да допускаш това.

— Не бива и няма да го направя. Но кълна ти се, че ако знаех, че няма да ме хванат, щях. Този тип я е изчукал отзад. Ударил я и тя рухнала почти в безсъзнание, след това я обърнал и й го вкарал отзад. Божи човек! Не изпитвам ни най-малко съчувствие към него. Никакво. Тя трябва да се измъкне. Трябва да може да излезе на свобода.

— И двамата вече знаем на какво се дължи това, нали?

— Трябваше да ти кажа за Сара много по-рано. Съжалявам. Срамувах се.

— Сега излезе наяве и аз нямам по-ниско мнение за теб.

Целунах я по челото. Тя нямаше представа колко много значи това за мен.

— Толкова е несправедливо — казах аз. — Най-справедливо би било да си върви вкъщи. Ърлин е нагласила всичко. Очевидно е искала да обере проповедника. Вината не е в Ейнджъл. Тя дори не е имала оръжие. Убила го е с неговия собствен нож.

— Не е трябвало да го убива — възрази Каролайн.

— Така ли? Ти какво щеше да направиш, ако някой пиян глупак те светне по физиономията и ти го начука в задника?

— Щях да го убия и да му отрежа патката.

— Точно така. Има само едно нещо, което мога да направя. Да се опитам да уредя нещата със Сара. Ако мога да я накарам да говори с мен, ще успея да обърна нещата в наша полза.

— Какво ще й кажеш?

— Не съм сигурен. Знаеш ли, ние двамата никога не сме говорили за това, след като се случи. Предполагам, че и двамата сме били толкова уплашени и унижени, че не сме искали да отваряме и дума. Наистина смятам, че това е причината тя да не може да се оправя с живота.

Спуснах крака от леглото и си поех дълбоко дъх.

— Ще отида в затвора. Не могат да ми попречат да говоря с нея. Най-лошото, което може да се случи, е да ме прати по дяволите и нищо няма да се промени.

— Ще се опиташ ли да говориш с нея за изнасилването?

— Налага се. Трябва да й кажа, че съжалявам.

— Джо, вината не е твоя.

— Знам, но все още имам усещането, че трябва да й се извиня. Така и не събрах смелост да поговорим, а не аз бях изнасилен.

— Не очаквай прекалено много — предупреди ме Каролайн.

Облякох се, изпих чаша кафе и точно се готвех да тръгна, когато жена ми каза:

— Джо?

— Да?

— Не забравяй да й кажеш, че я обичаш.