Скот Прат
Един невинен клиент (26)

23 юни
09:20

Главата на агент Ландърс туптеше, гърбът и раменете го боляха. Малката мажоретка от колежа, която беше свалил снощи, изглежда, бе излязла по-атлетична, отколкото бе предполагал. Не че си я спомняше съвсем ясно. Причината беше, че се наля с почти цяло шише „Джим Бийм“.

Седеше на писалището си и преглеждаше кутия с веществени доказателства по случая Ейнджъл Крисчън. По-късно трябваше да се срещне с Джо Дилард. Дилард имаше право да види доказателствата. Обаче Ландърс не би отишъл в неговата приемна, нито пък Дилард би дошъл в кабинета му, затова следобед щяха да се срещнат в една от заседателните зали на съдебната палата.

Ландърс се притесняваше за този случай. Дийкън Бейкър беше намекнал, че срещу момичето няма много доказателства и че се надява или да си признае, или да стовари всичко на Ърлин Барлоу. Ейнджъл не бе направила нито едното, нито другото и сега Дилард щеше да я защитава. Дилард беше задник, но знаеше как да води дело. Ландърс подозираше, че има голяма вероятност да изгубят, а и сякаш за да влоши нещата, съдия Грийн беше насрочил началото на процеса малко преди изборите в август. Ако Бейкър изгубеше този случай, вероятно щеше да изгуби и изборите.

На Ландърс изобщо не му пукаше за Дийкън, но беше в играта отдавна и знаеше, че лайната винаги се стичат надолу. Ако загубеха процеса, прокурорчето веднага щеше да започне да се оглежда за виновници. И след като Ландърс водеше разследването, Дийкън щеше да обвини първо него. Щеше да почне да разказва наляво и надясно, че вината е негова, че е бил небрежен и че го е убедил да повдигне обвинение срещу Ейнджъл без достатъчно доказателства. Ландърс знаеше, че ако това стане, може да се сбогува с вероятността да бъде повишен, когато шефът му най-сетне се пенсионира.

Тъкмо беше взел снимката на Ейнджъл с насиненото лице, когато звънна секретарката.

— Един човек се обажда по телефона. Твърди, че разполага с информация за убийството на Тестър.

Ландърс натисна премигващия бутон на заетата линия.

— Кой се обажда?

— Казвам се Върджил Уотърсън. Разполагам с информация, която бихте могли да използвате.

— Каква информация?

— Доколкото разбрах, част от човешко тяло е била открита близо до моста „Пикън“? Нали така?

Маниак. Някакъв извратеняк искаше да говори за патката на убития проповедник.

— Точно така. И какво от това?

— В нощта на убийството някъде към един минах по моста. Точно в средата имаше спряла кола. Когато наближих, видях жена — стоеше до колата близо до перилата. Може да е хвърлила нещо във водата.

Мамка му! Свидетел? Къде се беше губил досега?

— Видяхте ли я добре?

— Да. Колата й беше с предницата към мен в отсрещното платно и тя се връщаше към нея. Осветих я цялата с фаровете. На средна възраст, носеше яке с някаква животинска шарка. Беше обута в най-тесните панталони, които съм виждал. Яркочервена коса.

Ърлин Барлоу. Не можеше да е друга. Ландърс започна да си води бележки.

— Ще я разпознаете ли, ако я видите?

— Вероятно.

— А колата? Успяхте ли да я разгледате?

— Да, господине. Мостът е тесен, така че трябваше да намаля. Беше корвет. Много запазен.

— Видяхте ли регистрационния номер?

— Съжалявам, не.

— А цветът?

— Беше тъмно, но съм почти сигурен, че е червена.

— Имаше ли някой друг на моста?

— Нямаше жива душа.

— А в колата?

— Не забелязах.

— Защо чакахте толкова дълго, за да се обадите и да ни разкажете това, господин… ъъъ, Уотърсън ли казахте, че се казвате?

— Да. Върджил Уотърсън. Опасявам се, че е малко неловко.

— Неловко?

— Не бих искал да се разчуе.

— Не бихте искали да се разчуе? Кое?

Мъжът заговори по-тихо:

— Заради жена ми. Нали разбирате. Аз съм женен.

— И какво от това?

— Бях в командировка и се върнах малко по-рано. Тъкмо отивах при едно лице.

— Кое лице?

— Бих предпочел да не казвам.

На Ландърс му просветна.

— Значи се връщахте от командировката и отивахте да посетите някоя друга жена?

— Ами…

— И се прибрахте чак на другия ден?

— Точно така.

— А след това чухте за убийството и сте събрали две и две?

— Правилно.

— Разбирам — промърмори Ландърс. — И защо внезапно променихте решението си? Защо се обаждате сега?

— Непрекъснато мисля за това. Всяка нощ сънувам онази жена на моста. Страхувам се, че може да сте арестували не когото трябва. Съвестта ми не може да го понесе.

Ландърс се облегна на стола и потърка чело с длан. Под слепоочията си усещаше нарастващо налягане.

— Господин Уотърсън, има ли още нещо, което искате да ми кажете?

— Не.

— Готов ли сте да ми предоставите писмени показания, ако се наложи?

— Да, ако се наложи.

— Бихте ли се съгласили да дадете показания в съда?

— Предпочитам да не го правя.

Ландърс си записа адреса и телефонния номер на Уотърсън и му каза, че ще му се обади. Ако Уотърсън казваше истината, може би Ърлин Барлоу бе хвърлила пишката на преподобния Тестър в езерото. Вероятно заедно с оръжието. Ландърс си записа да се обади в шерифската служба да претърсят отново езерото под моста. Вече го бяха направили, но не откриха нищо.

След като Уотърсън твърдеше, че жената на моста е била сама, Ейнджъл Крисчън или още се бе намирала в клуба, или Ърлин вече я е била завела в дома си. Независимо кое от двете, това вероятно я изваждаше от играта, поне що се отнасяше до убийството. Този тъп задник Бейкър! Ландърс му беше казал, че прибързва. Каза му, че доказателствата се недостатъчни. А сега излизаше, че Уотърсън може би е прав — бяха арестували не когото трябва.

Ландърс се замисли какво да прави. Можеше да вземе писмени показания от Уотърсън и да ги добави към документацията на районния прокурор. Но ако го направеше, Дилард щеше да има право на копие от показанията и Дийкън щеше да обвини Ландърс, че саботира случая. Щеше да му излезе солено. Реши, че е по-добре да каже на Бейкър за Уотърсън и да го накара той да вземе решение какво да правят. Беше почти сигурен какво ще каже прокурорчето. Той не беше от хората, които са готови открито да признаят грешката си.

Обади се в кабинета на Дийкън — той като по чудо се оказа там — и му разказа за Уотърсън и жената на моста.

— Не ми изглежда като твърде благонадежден свидетел — отбеляза Дийкън.

Ландърс си знаеше. Беше сигурен, че ще каже нещо подобно.

— Нали знаеш какво означава това? Ако Ърлин Барлоу е стояла по средата на моста същата нощ и е била сама, вероятно сме прибрали не когото трябва.

— Нямам спомен по тялото да са открити следи от ДНК-то на Барлоу — възрази Дийкън, — а освен това е било тъмно. Няма начин този тип да я разпознае със сигурност.

— Не си чул описанието му. Тя е била.

— Е, и? Какво да направя? Публично да заявя, че сме обвинили невинен човек в предумишлено убийство? И какво да кажа? „Опаа! Много съжаляваме!“ Шест седмици преди изборите? Ти направо си откачил!

— Значи искаш да пренебрегна важен свидетел в разследване на убийство?

— Искам да пренебрегнеш ненадежден и маловажен свидетел, който няма да направи нищо друго, освен да размъти водата и да даде допълнително муниции на Дилард, когато започне процесът. Що се отнася до мен, ние сме прибрали, когото трябва. Нейното ДНК беше открито по трупа, по-рано вечерта тя е имала контакт с жертвата, имаме свидетел, който казва, че е излязла от клуба по същото време като проповедника, и освен това тя отказва да дава показания. Какво ще стане, ако я пуснем и арестуваме Барлоу? Какви доказателства имаме, че тя е извършила убийството?

— От самото начало тя ме лъжеше и освен това не мога да престана да мисля за колата. Уотърсън каза, че на моста е видял червен корвет.

— Тогава я намери тая шибана бричка! Но докато това не стане, ще се радвам, ако престанеш да помагаш на другата страна!

И затвори. Ландърс смачка на топка бележките, които си беше водил, и ги запрати в кошчето за боклук.