Скот Прат
Един невинен клиент (31)

1 юли
10:10

Тази Тейт му писа най-неочаквано и той си помисли, че сигурно се възбужда от убийци. Тъй като нямаше какво друго да прави, Мейнард Буш й отговори. Не го биваше много в писането, но на кого му пукаше? Знаеше достатъчно, за да оцелява. Тя му писа отново и той пак й отговори и преди да се усети, вече си пишеха през няколко дни.

Мейнард започна дебело да маже с баданарката. Играеше си с нея като с китара. В началото само се ебаваше, но после му хрумна блестяща идея. Нямаше представа дали щеше да се получи, но със сигурност си заслужаваше да опита.

Първото, което направи, беше да разговаря със своя тъп адвокат Джо Дилард, за да го накара да уреди работата така, че Тейт да може да му дойде на свиждане. След това започна да работи върху нея. Изтърси й толкова глупости, че тя едва не се побърка. Каза й, че е самотен и се нуждае от приятел. Това беше пълна лъжа. Мейнард нямаше приятели и не искаше да има. Накрая те винаги го ядосваха и след това се налагаше да ги убива. За Мейнард да убие човек не беше по-различно от това да убие куче или заек.

Когато каза на Бони Тейт, че има нужда от приятел, видя, че почти й разби сърцето, затова продължи да дълбае с тънкото длето. Разказа й, че когато бил малък, майка му била наркоманка, а баща му бил в затвора. От нещата, които каза на Бони, единствено това беше истина. Разказа й, че всяка вечер си лягал гладен, което беше измислица. Добави, че нямал обувки. Още една лъжа, която обаче я накара да се разплаче. Което само подсети Мейнард как разреваваше малката си братовчедка. Когато майката на момичето се обърнеше, Мейнард забиваше с все сили пръст в подмишницата на малката кучка и тя започваше да вие като линейка в нощта. Не го хванаха, естествено. Той беше твърде умен и бърз.

Четири дни преди деня, когато трябваше да започне процесът, той се подсигури, че Бони ще дойде на свиждане. Вече беше време да изиграе картите си.

— Знаеш ли, ти си единственият ми посетител — започна Мейнард, вторачен в закръглената грозновата брюнетка. — Ти си единственият човек, на когото имам доверие. — Наблюдаваше я внимателно. Тя поглъщаше думите му.

— Бони, искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — продължи Мейнард. — Ти ми даде надежда, когато тя беше напълно изгубена за мен. — Трябваше да напрегне всички сили, за да не се изкикоти. Беше разказал на неколцина от другарчетата си в затвора, че Бони Тейт е толкова грозна, че би накарала товарен влак да поеме по междуселски път.

— Бони, мисля за теб през цялото време. Всяка нощ те сънувам. Мисля си, че може би те обичам.

Тя го гледаше и той видя, че очите й се напълниха със сълзи. Действаше!

— Бони, смяташ ли, че и ти ме обичаш?

Тя кимна.

— Да, Мейнард, мисля, че може би и аз те обичам.

— Бони, ако някога изляза оттук, ще останеш ли с мен? Моля те, кажи да. Това ще значи толкова много за мен.

— Да, ще остана с теб.

— Бони, трябва да те питам нещо. Това е много важно и не бива да казваш на никого. Мога ли да ти се доверя?

— Мейнард, знаеш, че можеш да ми вярваш.

— Ако ти кажа, че знам как да изляза оттук, ще ми помогнеш ли? Кажи, Бони, ще го направиш ли? Това е единствената възможност, която ми остана. Ако не ми помогнеш, ще ме убият.

Не й трябваше много време, за да каже „да“.

— Добре — усмихна се Мейнард. — А сега слушай много внимателно. Трябва да направиш точно това, което ти казвам.