Скот Прат
Един невинен клиент (16)

30 април
16:00

Бабата на Ърлин Барлоу я беше научила да е точна много време преди семейството й да се отрече от нея, след като избяга с Гюс. Баба й казваше, че закъснението говори за лошо възпитание, а на хората с лошо възпитание им липсва характер. Ърлин не искаше господин Дилард да си помисли, че й липсва характер, затова пристигна в офиса му десет минути преди уговорения час.

Джо Дилард беше едър, силен и красив, точно като нейния Гюс. Ако беше по-млада и не обичаше толкова Гюс, щеше сериозно да се замисли как да прелъсти господин Дилард. Той носеше черни костюми, цветни ризи и вратовръзки с приглушени шарки. Обувките му също бяха хубави. Косата му още беше черна и вълниста, само тук-там се виждаха побелели коси. Очите му бяха зелени и имаше най-сладките трапчинки, които Ърлин беше виждала. Освен това говореше добре. Очевидно интелигентен човек. Ърлин си помисли, че май й бе взел малко висок хонорар, за да защитава Ейнджъл, но ако успееше да я измъкне, щеше да си заслужи всеки цент. Освен това този хонорар нямаше да я превърне в беднячка. Ако господин Дилард знаеше колко пари има, щеше да поиска двойно повече. Гюс беше направил много пари, като купуваше и продаваше разни неща, извън онези, които изкарваха от стриптийзьорските клубове. Освен това имаше и цяло състояние в застраховка живот. Когато почина, адвокатът каза на Ърлин, че е богата колкото Джед Клампет^[1].

Господин Дилард я отведе до един стол. По цялата маса имаше пръснати документи.

— Говори ли с Ейнджъл? — попита той.

— Обади ми се преди малко. Горкото дете е уплашено до смърт. Това избухване в съдебната палата направо я е втрещило.

— Тестър-младши е страховит тип. Видя ли го как ме гледаше в коридора? Изглеждаше така, сякаш иска да ми пререже гърлото.

Може и да беше страшен за господин Дилард, но не беше уплашил Ърлин. От никого не я беше страх. Ако през тези тридесет години беше научила нещо в бизнеса със забавления за възрастни, то бе как да се оправя с мъжете. Знаеше как да ги накара да се почувстват добре и как да страдат.

Знаеше и как да се оправя с проповедници. Когато с Гюс дойдоха в Северен Тенеси, проповедниците се събраха на стадо и не искаха да им позволят да започнат бизнеса си. Оказваха влияние на местните предприемачи, организираха събрания, говореха по новините. Правеха всичко възможно, за да очернят Гюс и Ърлин, но те вече бяха преживели подобно нещо. Наеха си добри адвокати. Струва им почти тридесет хиляди долара за хонорари плюс други двадесет за подкупи. Отне им повече от година, но накрая получиха лиценза за клуба и всички нужни разрешителни. След това някой изгори сградата им — почти веднага щом я построиха. Те построиха друга и видяха как и тя изчезва в пламъците. Обаче втория път Гюс беше монтирал навсякъде около сградата видеокамери. Излезе, че мъжът, който е подпалил сградите, е проповедник, казваше се Хейстингс. Той влезе в затвора. След тази случка оставиха Гюс и Ърлин на мира, но това не промени мнението й за проповедниците. Тълпа проклети лицемери.

— Ърлин — започна господин Дилард, — прекарах целия следобед да прегледам материалите за намереното от тях. Сега знам всичко, с което разполагат. Има няколко неща, за които искам да поговорим. Притежаваш ли червен корвет?

Мамка му. Защо трябваше да е толкова прям?

— Моля?

— Притежаваш ли червен корвет?

— Защо, скъпи? Със сигурност не.

— Нека задам въпроса по друг начин. В деня, когато беше убит Тестър, ти притежаваше ли червен корвет?

Ърлин имаше усещането, че преди това да свърши, с господин Дилард ще се разбират като брат и сестра, но реши, че точно сега е по-добре да запази някои неща за себе си. И попита:

— Защо?

— Защото полицията има свидетел, който е казал, че имаш червен корвет и че той е изчезнал в деня след убийството на Тестър. Същият свидетел е казал, че през онази нощ с Ейнджъл сте напуснали клуба веднага след като Тестър си е тръгнал и никоя от вас не се е върнала. Разполагат и с друг свидетел, който около полунощ видял жена да слиза от корвет пред стаята на Тестър в мотела.

— Е, скъпи, кълна се. Кой би могъл да каже такова нещо? — Много добре знаеше кой го е направил. Малката госпожица Джули.

— Има ли истина в това?

— Захарче, това е разговор само между нас двамата, нали?

— Ърлин, ти не си мой клиент. Привилегията не действа, така че внимавай какво ще кажеш.

Ърлин се облегна и си пое дълбоко дъх, сякаш е нервна.

— Можеш ли да ми кажеш кои са свидетелите?

— Едната е рецепционистката, която е била на смяна в хотела. Казва се Шийла Хънт. Твърди, че около полунощ видяла един корвет да влиза в паркинга след Тестър. Някаква жена слязла от мястото на пътника и се качила по стълбите с него. Валяло доста силно, затова жената е носела нещо като наметало с качулка или дъждобран, така че не е могла да я разгледа. Не я видяла да си тръгва. Не видяла регистрационния номер и не е могла да каже на ченгетата нищо за шофьора.

— Това не ми звучи като солидно доказателство.

— Не е освен, ако отнякъде не изскочи този „Корвет“. Ще изскочи ли?

— Кой им е казал, че притежавам корвет?

— Една от твоите служителки. В нощта, когато са нахлули в клуба. Казала е, че си карала червен корвет до убийството на Тестър и че колата е изчезнала в деня, след като бил убит.

— Джули Хейс, нали?

Господин Дилард кимна.

— Някой друг от клуба разказал ли е нещо подобно на полицията?

— Не. Тя е единствената.

— Какво ти подсказва това, захарче?

— Че или тя лъже, или всички останали.

— Ти как смяташ?

— Мисля си, че искам да ми кажеш, че лъже тя.

Ърлин се усмихна. Господин Дилард беше такъв хубавец и тя направо го усещаше как излъчва доброта.

— Тя лъже, сладурче!

После му разказа за Джули и проблемите й с наркотиците и за слабостта й към Гюс. Разказа му как Джули се върнала с автобус от Тексас заедно с Ейнджъл, след като се запознали на тамошната автогара. Джули забелязала, че Ейнджъл няма никакъв багаж и дори портмоне, така че разбрала, че момичето е бегълка. И понеже била много красива, Джули я попитала дали иска да дойде с нея и може би да работи в клуба. Когато Ърлин посрещнала Джули на автогарата, Ейнджъл била с нея.

— Значи смяташ, че Джули топи теб и Ейнджъл за убийството, защото ревнува? — попита господин Дилард.

— Няма да се учудя. Тя е объркано момиче. Чувала я съм да говори за арестите си. Тя се гордее с това. Казваше на Гюс, че досието й е дебело колкото неговия бастун.

— Дебело колкото какво?

— Бастун. Така наричам онази работа на мъжа. Нали разбираш… — Ърлин посочи между краката си и лицето на господин Дилард почервеня като нейното червило.

— Какво друго знаеш за Джули?

— Само онова, което ми е разказвала. Приятелят на майка й се опитал да я изнасили, когато била на шестнадесет. Оплакала се на майка си, но тя я обвинила, че лъже, и я набила. Джули си събрала нещата и оттогава е по пътищата. Мисля си, че животът й е минал в наркотици и проституция. Затова й харесва да работи тук. Парите са достатъчни, така че момичетата не трябва да се продават. Но Джули, изглежда, не може да стои настрана от наркотиците. Ще се наложи пак да я уволня.

— Добре — каза господин Дилард. — Това ще свърши работа. Изглежда, ще успеем да изложим Джули, ако реши да свидетелства. Но ти все още не си отговорила на въпроса ми.

— Кой въпрос?

— Няма ли един червен корвет да изскочи отнякъде и да ни захапе изотзад точно преди началото на процеса?

— Сладък, просто не виждам как може да стане това.

— Добре. Ще пусна един детектив след Джули Хейс, за да събере информация за миналото й. От онова, което ми разказа, мисля, че няма да ни е много трудно да я накараме да се очерни пред съдебните заседатели.

Господин Дилард не знаеше, а Ърлин нямаше намерение да му казва, но Джули Хейс нямаше да застава пред никакви съдебни заседатели.

— Имаме още един проблем — продължи той. — Два косъма, които са намерили върху ризата на Тестър, отговарят на ДНК-то на Ейнджъл.

— Лошо ли е това, скъпи?

— Това си е проблем, но не мисля, че е непреодолим. Ще твърдя, че няколко косъма от Ейнджъл са паднали върху Тестър, докато му е сервирала в клуба.

— Ами да, той й се натискаше непрекъснато! — възкликна Ърлин.

— Не това си казала на БРТ.

Мамка му.

— Този тип от БРТ ме изплаши до смърт, скъпи. Не знаех какво да му кажа.

— Ърлин, предлагам ти отсега нататък просто да се придържаш към истината. В този случай имам чувството, че истината може да освободи Ейнджъл.

Беше толкова сладък и благороден. Ърлин ужасно искаше да го щипне по бузките.