Скот Прат
Един невинен клиент (53)

2 август
11:00

В седем сутринта в сряда филиалът на Федералното бюро за разследване в Тенеси, БРТ, арестува Ърлин Барлоу. Това беше денят, преди Бейкър да се изправи на избори срещу бившия прокурор Лий Муни. Очевидно лабораторните изследвания бяха потвърдили, че кръвта в нейния корвет е на преподобния Тестър. Тя ми се обади веднага щом свършиха формалностите по ареста й. Искаше да отида в затвора.

Куршумът, който ме бе улучил след рикошета, беше пробил четириглавия мускул, забърсал бедрената кост и излязъл навън. Раната беше, както я наричат лекарите, „проходна“. Куршумът беше пропуснал бедрената ми артерия с няколко сантиметра. Ако я беше разкъсал, щях да умра на тротоара от загуба на кръв. Вместо това в болницата почистиха раната, превързаха я и още на следващия ден ме изписаха. Раната туптеше непрестанно, но не се оплаквах, защото алтернативата беше вече да съм на оня свят. Взимах много аспирин, ходех с патерици, а Каролайн ми помагаше в почистването на раната.

Тестър-младши беше арестуван и обвинен в два опита за предумишлено убийство. Вече го бяха откарали в Института по психично здраве „Лейкшор“ в Ноксвил. Изпитвах смесени чувства към Младши. Макар че два пъти се беше опитал да ме убие и в двата случая се бях отървал само благодарение на късмета си, не можех да не си мисля, че и той е жертва. Жертва на опасната смесица от фундаменталисти екстремизъм и бащино лицемерие. Когато е научил за убийството на баща си, очевидно в него нещо е прещракало. А после трябваше да седи по време на процеса и да чуе всичко отначало… Изпитвах сериозни съмнения, че ще му бъде потърсена криминална отговорност. Подобно на Ейнджъл, и той беше толкова травмиран, че вероятно вече не различаваше фината граница между правилно и неправилно.

С помощта на патериците стигнах до адвокатската стая в затвора. Ърлин Барлоу вече седеше на масата. Към нея се отнасяха като към Мейнард Буш — белезници, окови на краката и верига на кръста. Тя обаче караше оранжевия комбинезон да изглежда много привлекателен, въпреки че цветът му се биеше с цвета на косата й.

Седеше на същия стол, на който сядаше Ейнджъл по време на безбройните ни разговори. За моя изненада беше както обикновено весела. Май нямаше да се наложи да вадя носните кърпички.

— Дилард — каза тя, когато се настаних. — Не мога да ти кажа колко се радвам да те видя, захарче. Как се чувстваш?

— Като прострелян.

— Скъпи, толкова съжалявам. Сигурно е било ужасно. Този тип е дори по-луд от баща си.

— Ърлин, съжалявам, че те виждам тук.

— Трябва да ме измъкнеш от това място, драги. Не съм убила този човек.

Колко пъти бях чувал това? Но сега беше различно.

— Зная, че не си.

— Моята малка сладка Ейнджъл ли ти каза?

— Съжалявам, но не мога да говоря за това с теб.

Тя притисна ръка до сърцето си.

— Скъпи, и сама мога да събера две и две. Ейнджъл ти е казала, а ти въпреки всичко я измъкна. Нали затова те наех. Знаех, че си най-добрият.

Най-добрият. Това, че помогнах на една виновна жена да се измъкне, ме правеше най-добър в нашата професия; Запитах се какво ли трябва да направя, за да стана най-лошият.

— Обясни ми нещо — започнах аз. — Няколко седмици преди процеса Ейнджъл имаше възможността да сключи отлична съдебна сделка. Но отказа. Ти нямаш нищо общо с това, нали?

От искрена усмивката й стана изкуствена.

— Когато процесът започна, й предложиха още една възможност. Районният прокурор беше склонен да оттегли обвинението в убийство. Единственото, което трябваше да направи, беше да им каже, че ти си извършила убийството. Но тя не поиска.

— Моето малко сладко момиченце.

— За нас се оказа много удобно, че Джули Хейс умря тъкмо навреме. Нали, Ърлин?

— Трагедия. Не мога да преброя колко пъти умолявах това дете да стои настрана от наркотиците.

— Нали нямаш нищо общо със смъртта й?

— О, скъпи! Направо не мога да повярвам, че ми задаваш подобен въпрос. Но ще ти кажа една малка тайна. Може да съм намекнала на някого, че Джули е проблем, и този някой може да ме е разбрал криво. Аз със сигурност не бих искала никой да бъде убиван.

Реших да оставя нещата така. Не исках да поемам риска изведнъж да се окажа свидетел срещу Ърлин.

— Как според теб ченгетата са научили за колата ти?

— Знаеш ли, и аз доста си поблъсках главата — отговори тя. — Накрая стигнах до заключението, че едно от моите момичета се е обадило на оня гаден агент от БРТ. Всъщност съм сигурна. Смятам, че й обясних съвсем точно какво да каже.

— Какво си направила?!

Тя сложи ръце на масата, преплете пръсти и леко се наведе към мен.

— Скъпи, вероятно ще трябва да ти обясня едно друго. Когато въртиш бизнес като моя, се срещаш с най-различни хора. Опитвам се да бъда добра с всички, така че когато имам нужда от нещо, обикновено го получавам. Този път имах нужда от добър правен съвет, но той не беше от вида, за който можех да се обърна към теб. Затова разговарях с един прекрасен човек. Той е адвокат, но не такъв като теб. Помагаше на мъжа ми за парите. Помогна ми да разбера някои неща за правото. И кои бяха те ли? Неща като невъзможността да бъдеш съден два пъти за едно и също престъпление. И да, Четвъртата поправка на конституцията, която е срещу пресилените претърсвания и задържания.

— Кой е този човек?

— Захарче, не мога да не оправдая доверието му. Нека просто кажем, че е много сладък човек, който от време на време обича да се забавлява греховно. Той и моят Гюс бяха наистина близки.

Направо не можех да повярвам онова, което чувах. Вярно, подозирах, че Ърлин може по някакъв начин да е замесена в смъртта на Джули, но нямах никакви доказателства и се съмнявах, че някой някога ще намери такива. Но това беше нещо различно и много занимателно.

— Защо си искала Ландърс да намери колата? — попитах.

— Миличък, не можех да позволя Ейнджъл да прекара остатъка от живота си в затвора или да получи смъртно наказание. Цялата история с проповедника стана по моя вина. Когато дойде в клуба и започна да се държи като глупак и да опипва мръснишки Ейнджъл, направо полудях. Знаеш ли какво ми каза, когато мило го помолих да си върви? „Искам да наема курвата ти за тази нощ. С кого да говоря за това?“ Това ме влуди още повече и реших, че ще му дам един малък урок. Единственото, което Ейнджъл трябваше да направи, бе да влезе и да му даде да пийне. Щях да се погрижа сама за останалото.

— Но не се получи така, както го беше замислила?

— Беше ужасно. Не биваше да пращам това сладко момиче само в мотелската стая. Захарче, чувала бях за този проповедник, знаех, че е пропаднал до мозъка на костите си, но бях толкова ядосана, че не можех да мисля трезво. Освен това никога не би ми хрумнало, че Ейнджъл ще реагира така. Когато я видях да слиза по стълбите, помислих, че ще получа инфаркт. Отидох в стаята, а там всичко беше потънало в кръв. Едва не припаднах. Но се насилих да се успокоя и се заех да подредя нещата за Ейнджъл. Взех бутилката, чантичката и гащичките й, ножа също, и си тръгнах.

— Чакай малко, Ърлин. Защо му отряза… как го нарече ти? Бастуна?

— Патката му ли?

— Да, патката. Защо я отряза? Ейнджъл ми каза, че не го е направила. Значи трябва да си ти.

— Гледах по телевизията, че осъдили някой си за изнасилване, защото имал ДНК-то на момичето по оная си работа. Сетих се, че ДНК-то на Ейнджъл може да е по неговата. Нали разбираш, ако полицията започнеше да задава въпроси, не исках да се налага да обяснява подобно нещо. А и освен това, скъпи, на него вече нямаше да му трябва.

Когато бях срещнал Ърлин за първи път, веднага разбрах, че е нещо повече от големи цици и очи, но изобщо не бях очаквал нещо подобно.

— Какво друго си направила?

— Да видим. Не много. Просто накарах милия сладък Върджил да ми направи услуга.

— Имаш предвид мъжа, който те е видял на моста?

— Никой не ме е виждал на моста, сладурче. Мога да ти гарантирам това. Помислих си, че няма начин някой да намери патката. Просто лош късмет.

Беше направо гениално. Тя беше успяла да накара полицията да мисли, че е извършила убийството, за да отърве Ейнджъл, но се бе справила толкова блестящо, че можеха като нищо да я осъдят.

— Ърлин, имаш сериозни проблеми. Например, какво ще направи Върджил, когато щатът му прати призовка, за да даде показания срещу теб? Ако се качи на свидетелската скамейка и излъже, ще го съдят за лъжесвидетелстване.

— Скъпи, не тревожи красивото си личице с това. Няма да отида на съд.

— И защо?

— Заради другото правно нещо, което ти споменах. Петата поправка. Онзи адвокат, който обича от време на време да се наслаждава греховно, дойде една вечер в клуба и аз го попитах как мога да заведа полицай до някакво доказателство и да е сигурно, че по-късно той няма да може да го използва. Той ми обясни за претърсванията и ми подсказа нещо прекрасно. Че ако чакам до съвсем последната минутка и накарам някой да се обади анонимно на онзи гаден агент на БРТ и да му каже къде е колата, той се обзалага на всичко, че полицаят ще отиде и ще нахлуе там без заповед за обиск. И знаеш ли какво? Беше напълно прав. Агентът прескочи заключената порта и не обърна внимание на заключената врата на моята плевня, а влезе през един прозорец. Колата беше под един брезент в плевнята. А това, скъпи, е частна собственост.

Ставаше все по-блестяща в очите ми, но си нямаше представа с кого си има работа.

— Ландърс ще излъже — предупредих я. — Ще каже, че портата не е била заключена, че вратата на плевнята е била отворена, че е действал по надеждна информация и че колата се е виждала.

Тя се усмихна и вдигна рамене.

— О, скъпи, още не си чул най-веселото. Имам видеозапис с всичко, което е направил. Адвокатът ме посъветва да пратя в гората човек с камера. Рони засне всичко. Гледах го поне десет пъти.

Зяпах я няколко секунди, направо не можех да повярвам. Почувствах как у мен се надига кикот, но се опитах да го потисна. Колкото повече се стараех да остана сериозен, толкова повече имах желание да се смея. Когато най-сетне избухнах в смях, направо щях да се задуша. Погледнах Ърлин. Тя също се заливаше в смях. Това беше един от най-сладките мигове в живота ми: Ърлин и аз, заливащи се от гръмогласен смях. Беше почти като секс.

След няколко минути най-сетне успях донякъде да се овладея.

— Знаеш ли какво значи това? — попитах и отново се закисках. — Няма да могат да използват колата и останалото, което са намерили в нея.

Ърлин загледа като Джери от рисуваното филмче.

— Скъпи, нали точно това исках да направя. Не е ли прекрасно?

Отново започнахме да се смеем.

— Срещу теб имат по-малко, отколкото срещу Ейнджъл.

— Знам.

Накрая се успокоихме и Ърлин каза сериозно:

— Скъпи, нали ще ме защитаваш? Ще се заемеш с това заради мен?

Избърсах една сълза с длан.

— Не мога, Ърлин. Това е конфликт на интереси.

— Не виждам защо да не можеш. Нали обявиха Ейнджъл за невинна. Нейният случай вече приключи. Нали така? Не могат да я съдят повторно. Всичко, което трябва да направиш, е да им покажеш видеото и това ще сложи край на цялата работа. Не смяташ ли?

— Не знам. Няма да е толкова просто. Никога нищо не е просто.

— Хайде, сладурче. Какво ще кажеш? Ще направиш ли за мен същото, което направи за Ейнджъл?

Замислих се за конфликта на интереси. Права беше за Ейнджъл. Независимо от всичко те не можеха да я съдят отново и след като правилата ми забраняваха да кажа и думичка за нейното признание, това не можеше да се превърне в проблем. На всичко отгоре Ърлин имаше видеозапис как Ландърс провежда незаконен обиск и колата плюс всичко в нея щяха да отпаднат. С това изчезваше и вероятността, че някога ще ми се наложи да разпитвам Ейнджъл като свидетелка. И тъй като тя ми беше разказала какво се е случило наистина, знаех, че Ърлин не е убила Тестър.

Боже мили, ако се съгласях, Ърлин щеше да е моята невинна клиентка. Най-сетне!

— Ще останеш известно време в затвора — казах. — Готова ли си за това?

— Бих могла да дам един милион в брой, за да ме пуснат под гаранция, но се опасявам, че данъчните ще започнат да се питат откъде ги имам. Не се тревожи за мен, скъпи, ще се оправя.

— Ще ти направят лоша реклама.

— Ангелче, това няма значение. И без това никой не ме кани да ставам член на Добродетелната дружина, нали?

— Ще се опитат да те обрисуват като неморална мадам, която използва млади момичета, за да ограбва надървени дъртаци.

— Но ти ще изчистиш името ми. Нали, сладурче?

Наистина излъчваше неповторим чар, да не говорим, че разполагаше с пълна банкова сметка. Кимнах и се ухилих.

— Добре, вече имаш адвокат. Но ще ти струва скъпо.