Скот Прат
Един невинен клиент (20)

13 юни
13:00

Ърлин не искаше да причинява това на Върджил. Той беше толкова сладък, но в нощта, когато беше убит проповедникът, тя направи нехарактерна за нея грешка, като позволи на чувствата си да заглушат разума й и постави любимата си Ейнджъл в невъзможно положение. Грешката й бе довела до ареста на Ейнджъл и сега Ърлин беше решена да направи нещо, което да оправи нещата.

Обади се на Върджил и го помоли да дойде да се видят пред клуба в един на обяд. По гласа му усети, че е малко неспокоен, но го увери, че има нужда от една съвсем дребна услуга.

Върджил Уотърсън дойде навреме. Беше грозноват мъж, доста нисък, и косата и сивата му перука винаги стърчаха в различни посоки. Ърлин никога не го бе питала защо, но винаги, когато идваше в клуба, носеше папийонка и тиранти — поне докато някое от момичетата не му ги свалеше. Ърлин имаше цяла колекция папийонки, които Върджил беше зарязал в заведението.

Върджил беше истински богаташ. Гюс й беше казал, че имал шест ресторанта за бързо хранене „Макдоналдс“ и множество недвижими имоти. Посещаваше клуба от години, но тъй като беше женен и дякон в черквата, плюс това богат бизнесмен и така нататък, Ърлин и Гюс му предоставяха помещението за ВИП личности и го пускаха да влиза и излиза през задната врата. Понякога водеше приятел или бизнес партньор, но обикновено идваше сам. Искаше най-малко две момичета за компания и винаги плащаше в брой. Беше добър клиент и мил дребен дядко. И на мравката би направил път, макар да имаше някои сексуални наклонности, които бяха малко странни.

Ложата за ВИП личности беше доста голяма, със свой собствен бар и подиум за танцуване. От едната страна имаше разположени три малки помещения, които Ърлин наричаше „тренировъчни зали“. Ако някой от господата пожелаеше още по-голяма интимност, можеше да заведе дамата си — или двете или трите си дами — в някоя от тренировъчните зали и да прави каквото си поиска.

Гюс наричаше видеокамерите, които бе инсталирал в тренировъчните зали за ВИП личности, „моята малка застрахователна полица“. Не записваше всичко, което ставаше там, но достатъчно, че да може да преговаря, ако някога подобна нужда се появи. Имаше записи със съдии, адвокати, лекари и началници на полицията, проповедници, бизнесмени и политици. Всички ленти бяха подредени по азбучен ред и се съхраняваха в огнеупорен сейф в малък склад в покрайнините на града. По случайност Върджил беше един от хората, които Гюс беше заснел няколко пъти, а пък Върджил беше толкова кротичък малък дядко, че Ърлин сметна, че е много подходящ за онова, което трябваше да се направи.

Сега бяха сами в клуба и Ърлин го поведе по коридора към стаята зад съблекалнята на момичетата. Там имаше малка ложа за момичетата и телевизор с вграден видеоплеър. Касетата, която Ърлин искаше да покаже на Върджил, вече беше заредена. Тя му посочи стола пред телевизора.

— Седни тук, миличък. Искам да ти покажа нещо специално.

Върджил седна и Ърлин се настани до него. Отпусна едната си ръка върху коляното му, а с другата насочи дистанционното и щракна видеото.

Екранът светна и ето ти го Върджил гол, смуче палеца си и говори мръсотии на няколко момичета. Ърлин го потупваше по коляното, докато го гледаха как върши разни неща, които вероятно смяташе за малко смущаващи. След няколко минути той я помоли да спре записа, обърна се към нея с най-жалостивото изражение, което бе виждала, и почти изплака:

— Ърлин, не мога да повярвам, че ми причиняваш това! След всичките тези години и всичките пари, които изсипах в джобовете ви. Просто не мога да повярвам!

— Какво ти причинявам, скъпи? — попита Ърлин. — Та аз не ти правя нищо.

— Тогава за какво ми показваш това?

— Просто имам нужда от дребна услуга, скъпи. Съвсем дребна. И ако ми я направиш тази дребна услуга, кълна се в гроба на Гюс, че ще ти дам всички записи, които ти е направил.

Наблюдаваше внимателно Върджил, докато излагаше предложението си. Отначало той не беше склонен, но колкото повече му говореше и колкото повече го галеше по бедрото — отвътре, — толкова повече се успокояваше. Накрая се съгласи да направи онова, което искаше от него.

Върджил беше голям сладур.