Скот Прат
Един невинен клиент (51)

31 юли
14:00

До 9 сутринта в понеделник резултатите от лабораторните изследвания на веществените доказателства, намерени в колата на Ърлин Барлоу, не бяха пристигнали в БРТ и съдия Грийн нареди процесът да продължи. През седмицата бях прекарал много време да обяснявам внимателно всичко на Ейнджъл. Тя разбра, че не може да стане и да излъже. Разбра, че не мога да използвам лекаря като свидетел на защитата. Разбра и рисковете. След като изслуша внимателно всичко, което имах да казвам, и без съмнение с малко помощ от Ърлин, тя се съгласи.

Франки Мартин бе направил всичко възможно, но все пак не разполагаше с оръжието на убийството, с ясен мотив и очевидци. Повика на свидетелската скамейка Ландърс, за да опише сцената на местопрестъплението и да разкаже за разследването, но при кръстосания разпит успях да покажа ясно как Тестър първо пие бира в „Пърпъл Пиг“, след това отива да похарчи църковните пари в стриптийз клуба, а в полунощ дори му се налага да изтегли пари от банкомата.

Патоложката даде показания, че Тестър е починал от загуба на кръв вследствие на множество прободни рани, но при кръстосания разпит трябваше да признае, че нивото на алкохол в кръвта му е било високо. Опита се да помогне на обвинението, като посочи, че е погълнал упойващо вещество, което се използва за изнасилване, но не можа да обясни как е попаднало в тялото му.

Един от лабораторните специалисти на БРТ разказа на съдебните заседатели за космите, намерени върху ризата на Тестър, и им обясни процесите за разпознаване на ДНК. По време на кръстосания разпит трябваше да признае, че е възможно двата косъма да са паднали от Ейнджъл в клуба.

Една възрастна госпожа, Ина Мей, обясни на съдебните заседатели как на сутринта след убийството котката й открила пениса на Тестър. Нейните показания предизвикаха кратък миг лекомислие в един до смърт сериозен процес.

Франки запази Сара за най-накрая. По-добре да беше излязъл навън да се самоубие.

— Госпожице, бихте ли казали името си за протокола? — започна той.

— Казвам се Сара Дилард. — Беше с оранжевия комбинезон, с белезници и окови на краката. Изглеждаше нервна, но изпълнена с решителност.

— Къде живеете, госпожице Дилард?

— В Центъра за задържане на окръг Вашингтон.

— Значи сте затворничка?

— Да, бях осъдена за кражба.

— Познавате ли обвиняемата, госпожице Дилард?

Сара погледна Ейнджъл и отвърна:

— Тя е в моя блок в затвора.

— Вие сте и сестра на нейния адвокат, нали?

— Да.

— Свързахте ли се с кабинета на районния прокурор, за да кажете, че разполагате с информация за подсъдимата, която може да е важна за това дело?

— Не.

— Моля?

— Казах: не. Не се свързах с кабинета на районния прокурор. Те дойдоха при мен.

— О, разбирам. И кой дойде да се срещне с вас?

— Този човек. — Тя посочи с пръст Ландърс, който седеше на масата на обвинението.

— И в резултат на посещението на агент Ландърс какво направихте?

— Нищо. — Опа, почна се.

— Нищо? Разговаряхте с обвиняемата. Нали така?

— Не.

— Обвиняемата е признала пред вас, че е убила преподобния Тестър. Това вярно ли е?

— Възразявам — намесих се аз. — Съдия, той насочва свидетелката.

— Прието. Продължавайте, господин Мартин. Тя отговори на въпроса ви.

— Ваша чест, може ли да помоля за кратко прекъсване? — попита Мартин.

— Защо?

— Трябва ми малко време, за да си изясня нещата. Това е пълна изненада за мен.

— Напълно очевидно е, господин Мартин, но аз нямам навика да прекъсвам дела за убийство заради това, че някой прокурор се е изненадал. Имате ли още въпроси към свидетелката?

— Позволете ми да се отнасям към свидетелката като към враждебна^[1].

— Господин Мартин, тя е ваша свидетелка.

— Зная, но нейните показания не са такива, каквито ми казаха, че ще бъдат.

— Искате да кажете, че не сте разговаряли с нея?

— Агент Ландърс говори с нея. Той ми каза какви ще са показанията й. Тя е подписала споразумение. Той ми го показа.

— Тогава използвайте споразумението — каза съдията.

— Позволете да се отнасям към нея като към враждебен свидетел — повтори Мартин.

Съдия Грийн махна с ръка към Франки, сякаш го пропъждаше, и каза:

— Добре. Но не мисля, че ще има някакво значение.

Мартин изправи рамене и се обърна към Сара.

— Госпожице Дилард, не подписахте ли споразумение с районната прокуратура, че ще дадете честни показания по този случай?

— Да — отговори Сара. — И точно това правя.

— Не казахте ли на агент Ландърс, че Ейнджъл Крисчън, обвиняемата по това дело, е признала пред вас по време на разговор в затвора, че е убила преподобния Тестър?

— Не, това не е вярно.

— Не подписахте ли споразумение точно за това? — Ландърс вдигна някакъв лист, вероятно показанията на Сара.

— Да, подписах показанията, които е измислил агент Ландърс. Той ги беше написал, преди да дойде да говори с мен. Те бяха лъжа. Съжалявам, че ги подписах.

— Значи сега твърдите, че сте подписали лъжливи показания?

— Точно така.

— Обвинявате полицейски служител, че е съставил лъжливи показания, които вие с готовност сте подписали?

— Той беше написал показанията, а аз ги подписах. Не ми зададе никакви въпроси. Каза ми, че ако подпиша показанията и свидетелствам в съда, той ще се погрижи да изляза от затвора. Никога не съм разговаряла с обвиняемата.

Мартин се обърна и се вторачи ядно в Ландърс.

— Може ли за момент, ваша чест?

— Само по-бързичко.

Мартин отиде при масата на обвинението и започна да шепне нещо на Ландърс. Ландърс енергично поклати глава и зашепна в отговор. Разговорът им бързо се превърна в разгорещен спор, двамата вече не шепнеха, а направо съскаха. В един миг чух Ландърс да казва: „Да ти го начукам“. Надявах се, че и съдебните заседатели са го чули.

Мартин се върна при катедрата.

— Госпожице Дилард, вие лъжете. Не е ли така? Опитвате се да помогнете на своя брат.

— Не — възрази Сара. — Вие се опитахте да ме накарате да излъжа. Агентът ми каза, че така ще мога да си отмъстя на брат ми.

— Госпожице Дилард, смятате ли, че съдебните заседатели ще ви повярват? — попита патетично Мартин. — Вие сте осъдена за кражба наркоманка. Ще отречете ли това?

— Бях осъдена за кражба наркоманка и по времето, когато агент Ландърс дойде при мен. Това не го притесняваше, когато се опита да ме накара да излъжа.

— Това е смешно! — възкликна Мартин. — Ваша чест, искам показанията й да бъдат заличени.

— На какво основание, господин Мартин? Защото не е казала това, което вие искахте да чуете? Искането ви се отхвърля. Имате ли други въпроси към свидетелката?

— Няма смисъл — отговори Мартин и отстъпи от катедрата. Започна да спада като спукан балон. — Тя ще продължи с лъжите си.

Франки си седна на мястото. Известно време се чудех дали да питам нещо Сара. Тя вече беше направила голяма пробойна в обвинението, но не можах да устоя да не бръкна в раната още малко. Затова застанах зад катедрата.

— Ти си моя сестра, нали?

— Да.

— Истина ли е, че невинаги сме се разбирали добре?

— Да, така е.

— Всъщност последната ти присъда е, защото се обадих в полицията. Така ли е?

— Да.

— И теб те беше яд на мен, защото съм те натопил?

— Много.

— Каква е присъдата ти?

— Шест години.

— И колко от нея трябваше да излежиш, ако беше дала такива показания, каквито очакваше господин Мартин?

— Щяха да ме освободят незабавно.

— Имаш ли копие от споразумението?

Тя го извади и аз помолих съдията да го включи като веществено доказателство. Мартин възрази, че това нямало нищо общо, но съдията отхвърли искането му.

— Свидетелката, ще обясните ли на съдебните заседатели как точно се стигна до това споразумение? — попитах високо.

— Агент Ландърс идва при мен преди няколко месеца, за да ме попита дали съм готова да им помогна, като се запозная с госпожица Крисчън. Каза, че иска да говоря с нея и да науча всичко, което мога, и после да им го кажа. Казах му, че не искам, и той си тръгна. Преди няколко седмици, след като получих шестгодишна присъда, той се появи отново. Каза, че може да ми предложи две неща. Намаляване на наказанието до излежаното вече време и възможност да си го върна на… на теб. Попитах го какво иска да направя. Той каза, че трябва да подпиша показания, че Ейнджъл Крисчън си е признала пред мен убийството на преподобния Тестър. Когато дойде при мен в затвора, показанията вече бяха разпечатани. Вътре пишеше, че по време на един разговор в нашия блок госпожица Крисчън ми е казала, че си е тръгнала от стриптийз клуба „Маусес Тейл“ заедно с господин Тестър, след като се е съгласила да прави секс с него. Отишла с него в мотелската му стая. Влязла в стаята и го упоила, след това го убила и взела парите му. Пише още, че била казала, че не изпитва съжаление, защото този мъж бил свиня.

— Свиня? Мила подробност. Госпожица Крисчън каза ли нещо от тези неща пред теб?

— Не. Аз никога не съм разговаряла с нея. — Тя отново посочи Ландърс. — Той измисли всичко.

— Защо ги подписа?

— Защото не исках да лежа в затвора. Защото ти бях ядосана, че накара да ме арестуват. Обвинявах теб за всичко. Но сега осъзнавам, че не съм била права. Не е твоя вината, че съм в затвора, а изцяло моя. — Тя погледна право към съдебните заседатели и тихичко добави: — Съжалявам. Съжалявам за много неща.

— Благодаря. Това е всичко.

Смятах, че съдия Грийн може да издаде присъдата, след като обвинението се провали. Можеше, но очевидно нямаше смелостта да пусне обвинен в предумишлено убийство човек да си върви, без да изпрати случая на съдебните заседатели.

Той ме погледна и нареди:

— Повикайте вашия първи свидетел.

Изправих се. Във фоайето чакаха моите свидетели, включително Върджил Уотърсън и Ърлин Барлоу, но сметнах, че няма да имам нужда от тях.

— Ваша чест, защитата се въздържа.

С Мартин представихме заключителните си пледоарии, които бяха кратки. Съдебните заседатели се оттеглиха да вземат решение. Отне им по-малко от час, за да стигнат до присъда.

Аз знаех, че Ейнджъл е виновна, но те не знаеха и затова я пуснаха да си върви.