Скот Прат
Един невинен клиент (44)

24 юли
09:00

Разбрах, че Сара ще даде показания срещу Ейнджъл, по-малко от седмица преди началото на процеса, когато районният прокурор ми пусна по факса променения списък на свидетелите и копие от показанията на сестра ми. Не повярвах нито дума от онова, което прочетох. Показанията бяха снети от Фил Ландърс.

Седях в съдебната зала на втория етаж в Джонсбъро напълно уверен, но както винаги и малко нервен. Съдебният пристав обяви предстоящата поява на съдия Лен Грийн. Всеки момент щеше да започне разглеждането на случая щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън.

От окръг Вашингтон бяха призовани седемдесет и седем граждани. От тази група трябваше да изберем съдебните заседатели, които щяха да решат съдбата на Ейнджъл. Бях прекарал много време в разговори с тях, подчертавах колко е важно да бъдат непредубедени и безпристрастни и колко е важно процесът да бъде честен, но знаех, че целта при подбора на съдебни заседатели е да се направи процесът пристрастен. Важното беше да говоря с тях колкото може повече, точно да преценявам отговорите и реакциите им и на тази основа да направя правилния избор.

Никога не бях защитавал жена, обвинена в убийство, още по-малко жена с външния вид на Ейнджъл. Красотата й беше едновременно благословия, но и проклятие и ме изправи пред много занимателна дилема, когато дойде време да се избират съдебните заседатели. Знаех, че Ейнджъл ще се хареса на вероятните съдебни заседатели, особено ако ги подбера грижливо. Надявах се, че привлекателността й ще ги накара да й съчувстват и да поискат да й помогнат. В същото време щяха да бъдат представени доказателства за обезобразяване, от което би се ужасил всеки мъж. Ако в някой момент на процеса съдебните заседатели решаха, че Ейнджъл е способна на подобна постъпка, тя щеше да е обречена.

Образът, който Ейнджъл представляваше за бъдещите съдебни заседателки, беше още по-сложен. Средната жена във Вашингтон Каунти, Тенеси, е консервативна и набожна. От устата на агент Ландърс тези консервативни жени щяха да научат, че Ейнджъл е бегълка и че е работила, макар и за съвсем кратко, в стриптийз клуб. Щяха да чуят, че Ейнджъл Крисчън вероятно не е истинското й име и че Ландърс не е успял да намери информация за миналото й. Само това можеше да се окаже достатъчно за много жени да гласуват „виновна“, но моята по-голяма грижа беше ревността. Ако съдебните заседателки усетеха, че Ейнджъл се смята за красавица или че по някакъв начин се опитва чрез хубостта си да спечели предимство в очите на съдебните заседатели, нямаше да имаме никакъв шанс.

Каролайн лично избра гардероба и грима на Ейнджъл и когато сутринта я видях да влиза в съдебната зала, изпитах благодарност към уменията на жена ми. Черното сако с панталон и кремавата блуза бяха консервативни, но класически и достатъчно свободни, за да скрият извивките на тялото й, но не старомодни. Обувките бяха черни и ниски, а косата й беше сресана назад и стегната в кок. Едва забележимият грим само подчертаваше фантастичните й кафяви очи. По устните нямаше блясък, нямаше сенки около очите, нито руж и не носеше бижута. Приличаше на красива уплашена студентка. Всичко беше съвършено.

Кимнах и се усмихнах на групата бъдещи съдебни заседатели, когато съдия Грийн ме представи. Веднага огледах залата за Тестър-младши. Нямаше го. Представих Ейнджъл и сложих ръка на рамото й. Исках съдебните заседатели да разберат, че не ме е срам да я докосвам, че я чувствам близка и че й вярвам. Ейнджъл кимна и се усмихна, точно както й бях казал да направи.

Седнах на мястото си и съдия Грийн започна с процеса по подбор на съдебните заседатели, тоест бръкна в купчина книжни ивици, измъкна една напосоки и прочете името на нея:

— Люсил Бентън.

Една жена с джинсово костюмче се надигна и каза:

— Аз съм. — И вдигна ръка.

— Слезте долу. — Гласът на съдия Грийн прозвуча така, сякаш беше домакин на телевизионно предаване. — Откъде сте?

— От Лаймстоун — отговори жената, докато крачеше към отделението за съдебни заседатели.

— А, Лаймстоун! Прекрасно градче. И как вървят работите в Лаймстоун, госпожо Бентън?

Трепнах. Седях до жена, която щяха да съдят за убийство, а съдия Грийн както обикновено политиканстваше и най-безсрамно се подмазваше на съдебните заседатели. Аз си водех бележки, докато той напътстваше първите тринадесет да седнат в отделението за съдебните заседатели, следващите седем да седнат на първия ред от местата за публиката, точно зад преградата. Най-накрая, след половин час безплодни задевки от страна на съдията, чух думите:

— Господин Мартин, можете да се заемете с разпита на съдебните заседатели.

Франки Мартин се изправи, оправи вратовръзката си и се премести на подиума. За първи път в живота си се готвеше да се обърне към съдебните заседатели в процес за убийство. През последните четири години се беше занимавал с обвинения за простъпки в районния съд. Обаче беше привлекателен и красноречив млад мъж и се държеше самоуверено. Освен това се бореше за оцеляването си в прокуратурата. Фактът, че Дийкън Бейкър не беше в съдебната зала, означаваше едно-единствено нещо: той смяташе, че случаят е загубен. Мартин беше изкупителната жертва на Бейкър. Ако помощникът изгубеше процеса, от следващата седмица щеше да се занимава с разводи.

Наведох се и прошепнах в ухото на Ейнджъл:

— Искам много внимателно да наблюдаваш съдебните заседатели. Ако някой по някаква причина те кара да се чувстваш неудобно, трябва да ми кажеш.

Тя кимна. Каролайн очевидно й беше сложила и малко парфюм. Миришеше на люляк.

Мартин прекара един час в разпит на бъдещите съдебни заседатели. Говореше гладко, беше учтив и не направи някои от грешките, които правят новаците прокурори при първия си голям процес. Съдия Грийн не получи никаква възможност да го накара да се почувства неловко.

Когато Мартин най-накрая си седна на мястото, дойде моят ред. Бях запомнил имената на съдебните заседатели; усмихвах се и бях изключително вежлив с всички. Благодарих им, че изпълняват една толкова важна за обществото дейност, и им казах, че ако случайно им задам въпрос, който ги кара да се чувстват неудобно, могат да поискат от съдията да отговорят насаме. Помолих ги да говорят открито и честно за чувствата и разбиранията си по широк кръг въпроси и докато го правеха, ги наблюдавах внимателно, като търсех и най-малките признаци за недоволство.

Въпреки предупреждението на Том Шорт голяма част от стратегията ми за делото беше да отклоня вниманието от Ейнджъл и вместо нея да поставя на подсъдимата скамейка преподобния Тестър. Ако исках да успея, се нуждаех от съдебни заседатели, по-добре жени, които искрено вярваха в Бог и щяха да са дълбоко обидени от факта, че пасторът е използвал дарения от черквата, за да плати нощта в стриптийз клуба. В правните среди това е известно като стратегията „кучият син си го е заслужил“ и при подходящи обстоятелства действа безотказно.

Освен това исках най-малко четирима мъже съдебни заседатели, за предпочитане бащи. Ейнджъл умееше да предизвиква съчувствие у мъжете. Исках да почувстват инстинктивна нужда да я защитят. Исках да се надяват, дори да повярват, че може да я потърсят след процеса и да й кажат, че техният глас или влияние са я пуснали на свобода.

След три часа въпроси и отговори, отводи и спорове съдия Грийн обяви, че съдебните заседатели са избрани. Групата се състоеше от петима мъже и седем жени. Не успях да включа всички, които исках, защото Франк непрекъснато използваше отвода, за да ги изхвърля, но имах добро предчувствие за групата, която сега седеше в отделението за съдебните заседатели.

Раздадоха им табелки, върху които бяха изписани имената им, и съдията ги подведе под клетва. После им даде наставления как да се държат по време на процеса, а след това вдигна поглед към часовника в дъното на залата.

— Вече е дванадесет, а аз съм гладен. Заседанието се прекратява за обед. Начало в 13:30.

Съдебните заседатели напуснаха залата, а приставите съпроводиха Ейнджъл до килията за подсъдими. Каролайн ми беше сложила в чантата сандвич и чипс и прекарах обедната почивка в преглед на встъпителната си пледоария. Точно в един и половина съдия Грийн влезе отново в съда и нареди на приставите да въведат съдебните заседатели.

Аз стоях прав, докато съдебните заседатели се точеха и заемаха местата си. Усмихвах се и се опитвах да уловя погледа на всеки, докато минаваше покрай масата на защитата.

— Надявам се, че сте обядвали добре — подхвърли съдията. — Щатът готов ли е?

— Да, господине.

— А защитата?

— Да, съдия.

— Господин Мартин, прочетете обвинителния акт.

Мартин стана и прочете обвинителния акт, който гласеше, че Ейнджъл Крисчън съзнателно, нарочно и преднамерено е отнела живота на Джон Пол Тестър. Второто обвинение беше, че е поругала трупа чрез обезобразяването му.

— Встъпителни пледоарии — обяви съдията.

Франки Мартин се изправи.

— Дами и господа, доказателствата по случая ще покажат, че подсъдимата Ейнджъл Крисчън жестоко е наръгала и обезобразила Джон Пол Тестър в ранната утрин на 12 април 2006 година. Същата вечер господин Тестър е посетил клуб, където е работила обвиняемата. Тя флиртувала с господин Тестър, сервирала му е няколко напитки и около 23:30 господин Тестър е изтеглил двеста долара от банкомата във фоайето на клуба. Подсъдимата е напуснала заведението скоро след тръгването на господин Тестър. Един свидетел ще даде показания, че около полунощ е видял жена да придружава господин Тестър в стаята му. Около 13:00 часа същия следобед господин Тестър е намерен в мотелската си стая. Бил е упоен и намушкан около тридесет пъти. Пенисът му бил отрязан и отнесен. Портфейлът му също липсвал. Отрязаният член бил открит същата сутрин близо до моста „Пикън“.

Мартин наричаше Тестър „господин“ вместо преподобен. Е, аз съвсем скоро щях да се погрижа за това.

— По време на криминологичното изследване на стаята на господин Тестър на дрехите му бяха открити два косъма. И двата бяха изследвани за ДНК. По-късно бяха взети два косъма за проверка от подсъдимата. ДНК профилът на космите, открити върху господин Тестър, съответства точно на ДНК профила на пробите от косата на подсъдимата. Шансът тези косми да принадлежат на някого другиго е сто милиарда към едно. Вие също така ще видите снимка на подсъдимата, направена от полицията два дни след убийството. На нея се вижда синина върху лицето на подсъдимата и ние твърдим, че я е получила при някаква караница с господин Тестър.

— Но най-важното е, че разполагаме със свидетел, който ще даде показания, че подсъдимата е признала това жестоко престъпление — продължи той. — Нашата свидетелка е затворничка в Центъра за задържане на окръг Вашингтон. Казва се Сара Дилард. По ирония на съдбата тя е сестра на господин Дилард. Тя ще даде показания, че по време на разговор между нея и подсъдимата в затвора последната си е признала. Подсъдимата разказала на госпожица Дилард, че през нощта на убийството е последвала господин Тестър до мотелската му стая с намерението да го ограби. Тя ще каже още, че подсъдимата й признала, че упоила господин Тестър и го убила, след като той изгубил съзнание на леглото… Бих искал да разполагам с видеозапис, за да ви покажа какво се е случило, или с пряк свидетел, но за съжаление нямам. Обаче разполагам с толкова гъста мрежа от косвени доказателства, че подсъдимата няма да може да избяга. Всичко сочи към нея. Била е в клуба. Говорила е с господин Тестър. Тя му е сервирала напитките. Флиртувала е с него. Поканила го е да си вървят заедно. Последвала го е в стаята му, след това го е упоила, убила и ограбила.

Мартин се обърна и посочи Ейнджъл.

— Не позволявайте красотата и младостта на тази жена да ви заблудят. Не позволявайте да бъдете омаяни от номерата на нейния адвокат и димките, които ще ви пуска по време на този процес. Младата седнала ей там, е извършила жестоко убийство и ние разполагаме с доказателствата, които потвърждават тази теза. Ваше задължение е да произнесете обвинителна присъда в този случай и да й наложите единственото наказание, което може да въздаде справедливост на Джон Пол Тестър и неговото семейство — смъртното. Тази жена е извършила предумишлено убийство. Моята работа е да докажа този факт, а вашата — да я накарате да си плати за това. Аз възнамерявам да изпълня докрай своя дълг и се надявам, че след като чуете и видите всички доказателства, вие ще направите същото. Благодаря ви за вниманието.

Щом Мартин седна на масата на обвинението, се изправих. Аргументацията на Мартин беше страстна и убедителна, но част от нея бе нечестна и аз възнамерявах веднага да изясня това. Тръгнах към дървената катедра, вдигнах я и я оставих на пода на около метър от дясната ми страна. Не исках никакви прегради между мен и съдебните заседатели. Погледнах ги и след това огледах съдебната зала. Тестър-младши беше дошъл и седеше на първия ред вляво от мен. Забелязах, че е трупнал поне десетина килограма от последния път, когато го посетих преди няколко месеца. Не се беше бръснал от дни и имаше уморен и запуснат вид. Беше се вторачил право в мен и за миг това ме подразни, но после ми мина.

— Не би имало смисъл да се води това дело — започнах аз, — ако повярвате всичко, което току-що каза господин Мартин. — Усмихнах се на съдебните заседатели. — Ако всичко казано от него беше вярно, предполагам, че можехме просто да изпратим госпожица Крисчън в килията на смъртник и да си спестим времето и усилията.

Избирах си очи, търсех признаци, че аргументацията на Мартин е запушила ушите и главите на съдебните заседатели. Те не отклоняваха погледи и все още бяха възприемчиви към онова, които имах да им казвам.

— Проблемът е, че казаното от господин Мартин преди малко не е точно истината. Това е неговото тълкувание на доказателствата, а както добре знае всеки от вас, всяка история има две страни. Нека започнем с най-важното. Тази млада жена не се казва „подсъдимата“.

Отидох до масата на защитата, застанах точно зад Ейнджъл и сложих ръце върху раменете й.

— Казва се Ейнджъл Крисчън и ще даде показания по този случай. Онова, което ще ви каже, е следното: Тази година на единадесети април вечерта преподобният Джон Пол Тестър дошъл в клуба, където тя работела като келнерка едва от месец. Това е стриптийз клуб, джентълменски клуб или както щете да го наречете. Това е място, където мъжете отиват, за да гледат как млади жени танцуват и си свалят дрехите. Това съвсем не е място, където човек очаква да срещне божи човек, особено ако плаща за нощните си забавления с парите, дадени му от богомолците в черквата „Светлината на Исус“, където само час преди да пристигне в клуба е изнесъл проповед срещу злините на разврата.

Даян Фрай беше успяла да се сдобие със запис на изнесената от Тестър проповед. Аз се опитах да я представя като веществено доказателство, но съдията не се нави. Не биваше дори да я споменавам, но ако Франки не възразеше, знаех, че съдията няма да обели и дума. Ако възразеше, просто щеше да привлече повече внимание към нея. Споменаването на записа вероятно граничеше с неетичност, но от изхода на процеса зависеше животът на Ейнджъл. Франки не каза нищо.

— Госпожица Крисчън не е била танцьорка, нито стриптийзьорка, а още по-малко проститутка. Тя е била келнерка. Пристигнала е тук през февруари, защото в дома й в Оклахома е била подложена на тежко малтретиране. Първоначалните й намерения били да отиде във Флорида, но по пътя на автогарата в Далас срещнала една млада госпожица, която й казала, че може да й помогне да започне работа тук. Госпожица Крисчън ще ви разкаже, че вечерта на единадесети април е сервирала на преподобния Тестър питиетата, които си е поръчвал. Шест двойни шотландски уискита без лед, равняващи се на дванадесет питиета за два часа. Тя ще ви разкаже, че преподобният Тестър се напил, станал агресивен и започнал да сипе обиди. Ще ви разкаже, че преподобният Тестър използвал непристоен език и че я докосвал неприлично. Тя се оплакала от поведението на господин Тестър на своята работодателка госпожа Ърлин Барлоу, която също ще даде показания. Госпожа Барлоу разговаряла с преподобния Тестър и накрая го помолила да си тръгне. Госпожица Крисчън не е виждала преподобния Тестър, нито е чувала за него до идването му в клуба въпросната вечер и след като си е тръгнал, не го е виждала повече.

Върнах се при отделението за съдебните заседатели и застанах точно пред тях.

— Въпреки казаното от господин Мартин преди малко, няма да чуете някой свидетел да казва, че същата нощ е видял госпожица Крисчън близо до стаята на преподобния Тестър. Няма да чуете от свидетел, че е видял госпожица Крисчън да си тръгва по същото време като преподобния Тестър. Всъщност работодателката на госпожица Крисчън, госпожа Ърлин Барлоу, ще свидетелства, че когато смяната на госпожица Крисчън е свършила, тя я е закарала в дома си. Ще чуете показания, че два косъма, намерени върху тялото на жертвата, съответстват на ДНК структурата на госпожица Крисчън. Това е най-сериозното доказателство, което щатът ще представи в този случай. Вярвам, че спокойно може да се каже, че ако не бяха тези два косъма, днес нямаше да сме тук. Но онова, което ще ви помоля да направите, е да обърнете особено внимание на мястото, където са намерени тези два косъма. И двата са взети от ризата на преподобния. След като чуете показанията, че госпожица Крисчън е била в контакт с преподобния Тестър в клуба, че се е навеждала над масата, за да му сервира напитките, и че той нарочно и неприлично се е отърквал в нея, не само е възможно, но и вероятно тези косми да са паднали върху господин Тестър в клуба.

Дами и господа, щатът разполага единствено с това, като изключим показанията, получени в последната минута от една наркоманка и крадла, която са завербували в затвора. Да, тя е моя сестра и я е яд на мен, защото поисках да я арестуват, след като обра семейството ми. И то не за първи път.

Мартин подскочи, за да възрази, но съдия Грийн му махна да си седне на мястото и каза:

— Господин Дилард, по-кротко.

— Обвинението не разполага с оръжието, с което е извършено убийството. Няма очевидци. Не разполага с отпечатъци на пръсти, нито петна от кръв и няма как да докаже, че госпожица Крисчън е била на местопрестъплението. Обвинението твърди, че мотивът е грабеж, но парите на преподобния Тестър не са открити у госпожица Крисчън. Обвинението не разполага с доказателства да докаже твърденията си.

— В този случай правителството трябва да докаже отвъд всяко разумно съмнение, че госпожица Крисчън, действаща преднамерено, е убила жертвата с нож и след това е обезобразила трупа. За да осъдите госпожица Крисчън, вие не трябва да имате ни най-малкото съмнение, че тя е извършила това ужасно престъпление. А освен това съдията ще ви инструктира, че при случаи, основаващи се на косвени доказателства, какъвто е този, вие може да намерите госпожица Крисчън за виновна, ако не съществува друга разумна теория за нечия вина. В случая съществуват поне десетина други разумни предположения как е бил убит преподобният Тестър… Когато чуете всички доказателства, вие, дами и господа, ще изпитвате повече от основателно съмнение. Всъщност вероятно ще се запитате защо изобщо тази млада жена е била арестувана. Ейнджъл Крисчън живее в кошмар от деня, когато несправедливо е обвинена в убийство. Това е кошмар, който само вие можете да прекратите. Тя не е виновна. Тя не е извършила това ужасно нещо. — Направих пауза и последователно погледнах всеки от съдебните заседатели. Исках да схванат добре думите ми. — Всички свързани с този процес изпълняват своя дълг — продължих. — Съдията, адвокатът и прокурорът, свидетелите, всички. Вашето задължение е да установите истината и след като го направите, да гласувате според съвестта си. В този случай единствената присъда, която може да постановите, е невинна. Това е случай, в който се иска смъртно наказание. Един човек е бил убит и някой трябва да плати за това. Но никой от нас не иска да плати невинен човек, а тази красива млада жена, която седи пред вас, е невинна.