Скот Прат
Един невинен клиент (27)

23 юни
15:30

В понеделник се обадих в службата на Филип Ландърс. Исках да си уговоря час, когато ще мога да разгледам веществените доказателства, които възнамеряваха да представят на процеса срещу Ейнджъл Крисчън. Това беше мое право и винаги старателно го спазвах, но тази среща надвисваше като час при зъболекаря за вадене на нерв.

Неприязънта между нас съществуваше вече повече от десет години, още от времето, когато започнах да практикувам като защитник по углавни престъпления. Ландърс чукаше жена, която току-що бе приключила тежък развод. Жената му казала, че мъжът й е дребен търговец на трева, и го помолила да го арестува, за да й направи услуга. Съобщила на Ландърс марката и модела на колата на бившия си съпруг и също така в кой бар най-вероятно ще се мотае. Обяснила му, че ако почака на паркинга пред бара излизането на бившия й съпруг, може да е сигурен, че ще извърши не само арест за каране под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, но ще намери доста повечко от една доза марихуана.

Ландърс го направил. Изчакал на паркинга бившият да излезе и понеже онзи не му дал законен повод да спре колата, си го измислил сам. След това го арестувал за шофиране под въздействието на алкохол и други упойващи вещества, претърсил колата и намерил тридесет и пет грама марихуана.

Шейн Бойд, така се казваше бившият съпруг, ме нае да го защитавам. Не подозираше, че са му скроили номер, докато бившата му жена не наказа подрастващата им дъщеря да не излиза, защото в събота вечерта, две седмици след като го арестували, се прибрала твърде късно. Момичето се ядосало, обадило се на Шейн и му казало, че с гаджето й чули майката и Ландърс да обсъждат как да го насадят. Подрастващите дойдоха в кантората ми и аз ги накарах да подпишат показанията си. Подадох молба за отхвърляне на всички доказателства, представени от Ландърс, защото не е имал законна причина да спре автомобила.

Когато започна разпитът на свидетелите, Ландърс започна да дава показания и излъга. Дори отрече, че познава бившата съпруга на Шейн Бойд. Заяви, че бил спрял колата на моя клиент, защото не подал мигач, преди да завие наляво. Знаех, че агентите на БРТ обикновено не се занимават с контрол на движението, знаеше го и съдията. Повиках дъщерята и гаджето й да дадат показания и призовах бившата Шейн. Тя се уплаши, да не би да отнесе обвинение в лъжесвидетелстване и призна връзката си с Ландърс, призна, че го е помолила да арестува бившия й съпруг, но се закле, че изобщо не й минало през ума, че той наистина ще го направи.

Съдията беше толкова възмутен, че Ландърс е извършил престъплението лъжесвидетелство в неговата съдебна зала, че прекрати делото и написа писмо на началника му в БРТ, но естествено нищо не се случи. Това беше първият ми сблъсък с факта, че и ченгетата лъжесвидетелстват. Оттогава се съмнявах във всичко, направено от Ландърс, когато участвах в дело по негов случай. Нямах му доверие и изобщо не го криех.

Уговорихме се да видя доказателствата в 15:15, но тъй като знаех, че той ще си направи кефа да ме накара да чакам, отидох чак в 15:30. Него го нямаше, затова седнах и започнах да се ядосвам. Тъкмо се готвех да си тръгна, когато той най-сетне влезе, облечен в скъпия си сив костюм; стискаше под мишница картонена кутия. Ландърс е горе-долу на моята възраст, с няколко сантиметра по-нисък, в доста добра физическа форма. Косата му е кестенява, а очите сини. Предполагам, че е красив, а той със сигурност си го мисли, но под очите му имаше тъмни кръгове и можах да подуша миризмата на престоял алкохол в дъха му — миризма, която не можеш да премахнеш с душа, защото излиза и от порите ти.

— Закъсня с половин час — отбелязах.

— Да. — Той се усмихна самодоволно и започна да вади доказателствата от картонената кутия. Последното, което измъкна, беше снимка на Ейнджъл. Тя седеше на някаква маса и гледаше във фотоапарата, а на лявата й буза имаше нещо, което приличаше на лоша контузия. На снимката се виждаше дата два дни след убийството на Тестър. Ейнджъл не бе споменала нищо пред мен за снимка, направена й от полицията, и снимката я нямаше в първоначалния пакет с доказателствени материали, който бях взел от кабинета на районния прокурор. Щом я видях, разбрах, че ще трябва да подам искане до съда да им забрани да я използват по време на процеса. Освен ако нямаха някакви конкретни доказателства как Ейнджъл е получила контузията. Защото иначе фотографията можеше да предубеди съдебните заседатели.

— Значи Бил Райт ще се пенсионира? — подхвърлих в опит да поддържам цивилизовани отношения. — Кой ще го наследи?

— Няма наследници — отговори Ландърс. — Поста ще получи онзи, когото баровците сметнат за най-добър.

— И кого смяташ, че ще назначат?

— Теб какво ти пука? — Изгледа ме така, сякаш съм муха на ревера му, някаква дребна гадинка.

— Просто се опитвам да водя приятелски разговор. Няма смисъл винаги да се хващаме за гушите.

Той вирна нос, сякаш да ме подуши, и след това го сбърчи, като че миризмата не му е харесала.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам — заяви, — но не смятам, че някога можем да станем приятели. Не обичам адвокатите и особено тези, които защитават криминални и правят всичко възможно да ги измъкнат заради някакви дребни формални грешки.

— Не разбираш правилно моята роля — възразих. — Аз просто се опитвам да гарантирам, че вие спазвате собствените си правила. Ако бяхте на мястото на моите клиенти, щяхте да настоявате всички да играят по правилата. Нали така?

— Ако бях в лодката на твоите клиенти, щях да я потопя и да избягам с плуване. Ще огледаш ли нещата, или си ме извикал да си бъбрим? Защото, честно казано, днес не съм в настроение за светски разговори.

Подредих нещата върху масата и започнах да ги разглеждам.

— Защо си направил тази снимка? — попитах и вдигнах фотографията на Ейнджъл. — И какво прави сред доказателствата по делото?

— Ти защо смяташ, че съм я направил? Погледни я. Някой й е ударил една тупаница. Ще я покажем на съдебните заседатели.

— Разполагате ли с доказателства как е получила контузията? Ами ако се е подхлъзнала на динена кора?

— Може да го обясни, когато започне да дава показания.

— Ако съдията го допусне. — Хвърлих снимката на масата. — Ще внеса искане да не се допуска като доказателство.

— Виждаш ли — изръмжа Ландърс, — точно за това говоря. Тази снимка е направена два дни след убийството. Нейни косми са намерени върху мъртвеца, а тя съвсем случайно се оказва с яка синина на лицето. Логичното заключение е, че я е получила по време на борбата с жертвата. И изведнъж се появява някой задник като теб и иска да попречи на съдебните заседатели да я видят.

— Това ли е всичко, с което разполагате? — попитах. — Виждам няколко снимки на Тестър, снимка на нещо, което прилича на сбръчкан пенис, снимка на Ейнджъл, няколко косъма, няколко лабораторни доклада и данни от банкови сметки, които показват, че Тестър е изтеглил пари от банкомата в стриптийз клуба. Това ли е?

— Ще стигнат, та тая малка кучка да бъде осъдена за убийство.

— Това не е достатъчно да я осъдиш за просто нападение, камо ли за убийство.

— Точно това исках да чуя — ухили се Ландърс. — Продължавай да лежиш на тази кълка.

— Доказателствата в този случай са най-слабите, които съм виждал.

— Откога ДНК тестовете се смятат за слаби?

— Космите й вероятно са се полепили по него, докато я е опипвал в клуба — посочих.

— Може би. Можеш да се опиташ да пробуташ това на съдебните заседатели, но фактът е, че космите й бяха открити върху неговия труп в мотелската му стая.

— Не е достатъчно.

— Нашият свидетел казва, че момичето и Барлоу са последвали жертвата, когато същата вечер си е тръгнал от клуба. Те са последните хора, които са го видели жив.

— Твоята свидетелка е лъжлива проститутка с наркопроблеми.

— А твоята клиентка е тайнствена женичка, която работи в стриптийз клуб. Непозната. От кой знае къде. Съдебните заседатели няма да я заобичат особено, когато видят тази синина.

— Не разполагаш нито с оръжието, нито с мотив.

— Не ми трябва нито едното, нито другото. Имаме достатъчно косвени доказателства, за да осигурим присъдата й. И знаеш ли какво? Смятам, че преди това да приключи, ще изплува още нещо.

— Вече изплува. Чу ли за Върджил Уотърсън? Смятам, че тази сутрин сте си поговорили. Така ли е?

Настъпи продължително и напрегнато мълчание.

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Той звънна първо на мен. Описа ми какво е видял през въпросната нощ. Каза, че според него не сте арестували, когото трябва. Просто се опитвал да направи каквото трябва. Казах му да ти се обади и да ти разкаже какво е видял и че може би ще се опиташ да направиш каквото трябва. След като сте разговаряли, ми се обади пак. Каза, че не си проявил кой знае какъв интерес към тази информация. Трябваше да го предположа.

— Той е ненадежден. Чакал е два месеца, преди изобщо да си направи труда да се обади.

— Притеснявал се е за брака си.

— Там е царял мрак. Било е след полунощ. Няма начин да я е разпознал.

— Видял е Ърлин. Тя е била сама. Видял е корвета. Това съвпада с казаното от Джули Хейс. Какъв ти е проблемът, мамка му? Май трябва да огледате по-внимателно тази Ърлин Барлоу.

— А ти си гледай твоята скапана работа. Нямам нужда от съветите ти.

— Значи ще пренебрегнете тези показания?

— Какво да пренебрегна? Що се отнася до мен, той никога не се е обаждал.

Някой почука на вратата и тя зейна. Влезе Бика — тоест полицай Харолд Дийкинс. С Ландърс бяха приятели по чашка и легендарни скандалджии, така че прякорът много му подхождаше. Раменете му едва се провряха през касата на вратата.

— Казаха ми, че ще те намеря тук — обърна се той към Ландърс. Ландърс остана неподвижен, аз също. Дийкинс ни изгледа. — Всичко наред ли е, момчета? По правилата ли играем? — Думите му не намалиха натрупаното напрежение.

— С твоето другарче си говорехме за арестуването на невинни хора — отговорих, все още втренчен в Ландърс. Той също бе вторачил поглед в мен, но не отговори.

— През онази нощ Уотърсън е видял Ърлин Барлоу на моста — продължих аз. — Била е сама. Моята клиентка не е била там. Нали знаеш какво означава това, а?

— Нищо не означава. Аз смятам, че ти си се наговорил с този тип. Платил си му, за да каже, че е видял корвета.

— Съжалявам — ухилих се, — но това подхожда повече на теб.

— Дилард, знаеш ли какво? Губиш си времето да говориш с мен. Моята работа беше да разследвам този случай и да извърша арест. Точно това направих. Сега работата ми е да се подготвя за процеса, да дам показания и да гледам клиентката ти да получи онова, което заслужава — игла в ръката.

Започна да прибира нещата в картонената кутия. Дийкинс се извисяваше над рамото ми. Станах да си вървя. Когато прекрачвах прага, спрях и се обърнах към Ландърс. Тъкмо беше свършил с прибирането на доказателствата и вдигаше кутията.

— Тя е невинна — казах. — Никого не е убивала.

Раменете му трепнаха едва забележимо. Какво беше това? Нима бе вдигнал рамене?

— Чуваш ли ме? Никого не е убивала!

Знаеше го. Кучият син го знаеше. Обърнах се и си тръгнах.