Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (4)

Фокус върху Нова Гвинея

В нашия изучен и обходен надлъж и нашир свят Нова Гвинея заема особено място. Да оставим заглавията, с които щедро я награждават пишещите за нея: „Синовете на людоедите“, „При хората от каменния век“, „Острова на райските птици“. Нима в едно заглавие ще поместиш многоликото чудо, наречено Нова Гвинея? Нека изброим само някои от нещата, които още дълго време ще държат големия остров и околните архипелази начело в списъка на интересното и неизследваното:

Страната

Гигантски остров, почти малък континент, трудно проходим и слабо изследван. И до днес много райони са достъпни само за кервани с носачи и работата в тях изисква същата физическа и духовна издръжливост както през пионерските времена. „Малките“ острови, като Нова Британия и Нова Ирландия, също са труднодостъпни и недоизследвани. Всеки от тях е един малък свят, в който изследователят може да потъне за месеци и години. Големи райони още нямат точни карти, а много са местата, където кракът на европееца изобщо не е стъпвал. Ето няколко цифри: остров Нова Гвинея има площ от 829 хил. кв. км, Нова Британия — 36,6 хил. кв. км, Нова Ирландия — 8,6 хил. кв. км, Манус — 1,55 хил. кв. км, Бугенвил — 10,5 хил. кв. км. Общата площ на държавата Папуа Нова Гвинея е 462 хил. кв. км, като включва около половината от остров Нова Гвинея. За сравнение: площта на остров Корсика е 8,7 хил. кв. км, на Кипър — 9,3 хил. кв. км.

Планините

Около 25 на сто от площта на Папуа Нова Гвинея се намира над 1000 м надморска височина. Огромната планинска верига, която пресича острова от единия до другия край, е дълга 2000 км и висока до 5029 м (връх Джая или Карстенс в Западен Ириан) — по-дълга и по-висока от Алпите. Връх Джая беше изкачен едва на 13 февруари 1962 г. от Хайнрих Харер, Ръс Кипакс, Берт Хюйзенха и Филип Темпл, а за втори път — през септември 1971 г. от Райнхолд Меснер и Серджо Бигарела по дългия над 1000 м източен ръб от IV-Б категория на трудност. Масивът на Джая изобилствува с катерачни обекти, но е труднодостъпен. Затова пък обитаващите го племена са безкрайно интересни за алпинистите изследователи, които дръзнат да го щурмуват.

Най-високият връх на държавата Папуа Нова Гвинея е Ендува Комбугу (Маунт Вилхелм), около 4600 м, по други данни — 4694 м, на който имах удоволствието да се изкача на 24. X. 1975 г. Върхът не предлага особено трудни катерачни обекти, но околността е чудно красива, а фауната и флората на високата планина крият още много тайни. Другите острови също са планински (2440 м на Нова Британия, 2740 м на Бугенвил).

Вулканите

Край северния бряг на Нова Гвинея минава един вулканичен пояс, който включва най-малко четиринадесет вулкана, активни от 1935 г. насам. Особено интересни наблюдения се правят в Нова Британия, където има вулканологична станция.

Пещерите

Нова Гвинея и околните острови са истински рай за пещерняка. Хиляди неизследвани пещери с потенциално огромни размери очакват в тропичната гора своите изследователи. Между тях са най-дългите пещери и едни от най-дълбоките пропасти в южното полукълбо.

Реките

Валежите, които достигат 6500 мм годишно, дават началото на гъста речна система. Между стотиците реки на островите има и гиганти, които можем да сравним с Дон и Рейн. Такива са Сепик, Флай и Раму в Папуа Нова Гвинея и Валим в индонезийската част. Освен с огромните си енергийни запаси те са и неизчерпаем източник на силни преживявания за любителите на пътувания със сал и лодка.

Растенията

Нова Гвинея, островите Ару, Мисоол, Салавати, Вайгео, Тробриан, Муруа, Д’Антркасто и архипелагът Луизиада образуват Папуаската фитогеографска провинция, а Бисмарковият архипелаг и Соломоновите острови — Бисмарковата провинция. Двете влизат в състава на Папуаската подобласт на Малезийската област. В Папуаската провинция се наброяват над 9000 вида и 1400 рода висши растения, от които 8500 вида и 140 рода са ендемични, не се срещат никъде другаде. Нова Гвинея е страна на безкрайни тропични гори, но и на извънредно интересни високопланински растения.

Животните

Те са между най-интересните в света. В горите бродят такива „живи вкаменелости“, като ехидната и проехидната, по клоните ще зърнем красивото дървесно кенгуру или божествените райски птици, а във въздуха пърхат едни от най-едрите пеперуди в света — птицекрилките. Но това е само най-очебийното. Хиляди дребни създания, голяма част от които са неизвестни на науката, пъплят по влажната шума, пълзят из пещерите или по гъсто сплетените клони на горските гиганти. Фауната на Нова Гвинея е преходна (между индомалайската и австралийската) и този преход крие хиляди загадки. Това са джунгли без маймуни, без тигри, без много от характерните индомалайски животни. Орнитологът обаче е щедро възнаграден — тук живеят над 550 вида птици — повече, отколкото в много по-обширната Австралия. От нашата експедиция стана ясно, че високопланинските пещери на Нова Гвинея крият забележителна пещерна фауна, неподозирана дотогава за тропиците на Стария свят.

В зоогеографско отношение това е един от най-спорните райони на Земята. Работата е там, че по отношение на висшите животни, особено бозайниците, новогвинейската фауна е сродна с австралийската, а по отношение на насекомите — с индомалайската. С натрупването на нови данни теоретиците биогеографи има още дълго да кръстосват шпаги над картата на тези далечни острови.

Хората

Изглежда, че те са, които правят най-силно впечатление на всеки посетител в тази част на света. И наистина, рядкост е в наше време да се запознаеш лично с людоед (макар и бивш) или да видиш гол човек със зъб от глиган в носа да влиза в банка и да подписва чек. Показната екзотика на тези хора, част от които са видели европейци преди по-малко от 50 години, стъписва посетителя. Много по-важно е обаче да се изучат сложният бит и културата на тези стотици изолирани племена със свои езици и още запазени нрави (от които в някои случаи изследователят може само да се поучи). За етнографа, антрополога, лингвиста това е безценна мина за информация и поле за работа. За социолога голям интерес представляват процесите на взаимното проникване на културите и консолидирането на многото племена в една единна нация. Този процес обаче върви доста бързо, населението се смесва и изследователите трябва да побързат. Няма да минат много години и тук, както другаде по света, ще настъпи цивилизацията на дискотеките и много важни данни ще бъдат загубени завинаги.

Езиците

Невероятното разнообразие от 500–700 езика (повечето самостоятелни езици, а не диалекти) прави Нова Гвинея най-пъстрата езикова територия в света. Някои твърдят, че това са близо една пета или дори една четвърт от всички известни в света езици и че повечето от тях са напълно непроучени.

Изкуството и предметите на бита

Нова Гвинея е едно от последните места на Земята, където можете да намерите истински идоли, да подучите от ловеца в гората стрели с дърворезба, които той всекидневно използува, да се насладите на великолепните маски по река Сепик, да се изумите от нашарените ритуални домове (Хаус Тамбаран), които след десетина години никой вече няма да прави, да чуете звуците на опънатия с гущерска кожа барабан кунду. В географията на световното традиционно изкуство произведенията на сепикските майстори заемат достойно място.