Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (14)

Странният език пиджин

Почти няма книга за Нова Гвинея или за Соломоновите острови, където да не се споменат поне две думи за „ток писин“, или „пидзин“, странният език, който помага на папуаския езиков Вавилон да преодолее своите трудности. И наистина, ако трябваше да търсим носачи, говорещи английски, доста щяхме да се измъчим. Вероятно щяхме да можем да говорим само с някакъв отговорник („формен“), а той да превежда на останалите. Сега ние дори не се удивляваме достатъчно на факта, че посещаваме едно от най-затънтените кътчета на Земята и можем да си седим с местния бивш канибал и да си приказваме като стари приятели. Това дължим на пиджина. Не съм бил още в индонезийската част на острова, но сигурно без пиджина холандците са могли да разговарят с твърде малък брой от островитяните, и то само с преводач. Сега „индонезийският език“, изглежда, че поема функцията на Lingua franca. А на изток? В безкрайните планини, по големите и малките острови, в далечната Хониара на Соломоновия архипелаг? Едно странно езиково творение се е появило преди един век и шествува и до ден днешен, съпроводено от ожесточена критика и гореща защита.

Трудно се изучават богатите европейски езици, а на европейците обикновено и наум не им идва да учат езиците на местното население. И ето, появили са се по света опростени, карикатурни форми, съчетаващи често местния граматичен ред със силно видоизменена, най-често английска или френска лексика. Който е бил в Нигерия, той е виждал в местните вестници специалната колонка на западноафрикански пиджин. На кантонския пиджин говорят жителите на Южен Китай с белите, филипинците и с други свои търговски партньори, за пиджини се смятат креолските езици, които се говорят в Хаити и по малките Антили, а дори и такива литературни езици, като суахили и африкаанс.

Люлката на ток писин е Бисмарковият архипелаг и по-специално плантациите на Нова Британия. В началото на 80-те години на 19 век немските колонисти създават там обширни плантации, главно за копра и наемат работници от различни местни племена. Те обаче не общуват с тях на немски, а на един новосъздаден жаргон на английска основа. Според някои автори това е било направено съзнателно от немците, за да не разбират местните хора какво говорят господарите помежду си. Според други пиджинът е „измайсторен“ от местните жители, които през 70-те години на 19 век са били откарвани по плантациите в Австралия и на Самоа, но някои са се връщали обратно на Нова Британия. Като по-опитни те са били използувани за надзиратели и са разпространили чудноватото езиково творение между различните местни племена.

Това двояко обяснение на произхода на езика е важно. Първото обяснение подчертава неговия характер като средство за общуване между господар и слуга, докато второто изтъква спонтанния му произход от народните низини. По-важното е обаче да бъдат преценени истинските възможности на този език (със или без кавички) като средство за издигане или за задържане на културното равнище на цели държави.

Меланезийският пиджин (някои смятат, че думата произхожда от силно изопаченото от кантонските китайци „бизнис“) има ограничена лексика (около 2000 думи или малко повече), комбинирана по закони, нямащи нищо общо с английската граматика. Самите думи обаче са на английска основа, поради което го наричат „пиджин инглиш“. Чете се, както се пише: пари е „мони“, New Guinea става Niugini, не се различават ф и n, глаголите получават окончание „им“, this fellow става „диспела“. Тази последна дума се среща често. „Фела“, съотв. „Пела“, е всяко нещо одушевено или неодушевено. Често се среща и думала „билонг“ с най-различни значения. „Този мой приятел е от Австралия“ ще стане „Диспела прен билонг ми билонг Аустралия“. „Ай“ е „аз“, но „мипела“ е „ние“, но без този, на когото се говори. Ако се включи и той, става „юми“. Между другото оказа се, че англичаните от експедицията (с изключение на лингвиста Пол) и докрая не можаха да научат поне основните неща от този език. Те разчитаха на неговата английска основа, но аз не разчитах на нея и накрая превеждах на другите от експедицията това, което казват носачите. Не че го научих кой знае колко, но по селата се оправях. Разбира се, между белите, които живеят постоянно или задълго в Нова Гвинея и особено в Робаул, има истински експерти по пиджин. Такива са Майк Бърк, Кевин Уайлд, Фред Паркър и още много други. Те упорито държат на пиджина и смятат, че на него може да се изразяват и най-отвлечените понятия. Библията и част от класическата литература са преведени много отдавна. За мен обаче е шокиращо да чета шекспировия „Юлий Цезар“ на пиджин, не зная как е за англичаните. Чуйте как звучи речта на Антоний:

… The noble Brutus

Hath told you Caesar was ambitious:

If it were so, it was a grievous fault,

And grievously hath Caesar answered it.

А ето превода на Джон Мърфи на пиджин:

… Brutus

Ia tokim yu long Kaiser i mangal.

Sopos olosem, bikpela pekato tru.

Tasol Kaiser Kalopa bekimpinis virua bilongen.

През 1953 г. ООН се обърна към австралийската администрация с искане пиджинът да бъде изкоренен от подопечната територия (той е разпространен главно там) като груба карикатура на английския. Според моите наблюдения това трудно ще стане, даже и властите да искат. Над 1 милион души вече използуват пиджин за общуване между племената и с властите. А и самата администрация на новата държава, изглежда, ще го запази като един от трите официални езика на държавата. Другият е „стандартният“ английски, който се поощрява като световен език, а третият — хири моту, или полицейски моту, езикът на Папуа (особено на крайбрежието). Моту е местен език, а изопачената му форма е била използувана от „туземната“ полиция, състояща се от представители на различни племена. „Хири“ са годишните търговски пътувания на моту за обменяне на грънчарски изделия срещу саго. Едно от възраженията срещу използуването на хири моту е, че той се оформя като оръдие на борците за „независима Папуа“. Освен това за новогвинейците от северния бряг и за жителите на Бисмарковия архипелаг хири моту е вероятно толкова труден, колкото и английския. Според мен бъдещето е на „истинския“ английски — средство за контакти с широкия свят. Пиджинът обаче ще си остане като възприето вече средство за общуване главно между необразованите хора.

Още малко подробности за ток писин

Една обикновена дума за новогвинейците е балус (самолет, първоначално значение гълъб). Как се казва автомобил или мотоциклет обаче, не зная, а и малцина от планинците са виждали тези неща. Коса е „гирас“ (от „грас“ — трева). Ако трябва да съобщя, че дълго ще пътувам до моята страна, това ще стане така: „… и го и го лонг плес билонг ми“. „Го“ може да се повтори до пет пъти, за да се подчертае голямото разстояние. Отвлечените понятия обикновено се изразяват или по сложен заобиколен път, или чрез директното възприемане на съответната английска дума. По-добре човек да си учи направо английски! В пиджина обаче има думи и от други езици. „Знам“ е „сави“ от испанския глагол „сабер“. От малайския са дошли „карабау“ (бивол), а предполагам и често употребяваното „бинетенг“ или „пинантанг“ (насекомо, дребно животинче). Съюзът „ма“ (и) заедно с някои думи е донесен от самоанските мисионери, „пикинини“ (дете, деца) е наследство от португалския, а господарите немци са оставили „тепих“ (килим) и изразителното „раус“ (вън!), съответно глагола „раусим“ (изгонвам). От местните езици, особено от толайския, са дошли много думи, като „лаплап“ (дреха), „ликлик“ (малко), „кай кай“ (храна, често се употребява и от белите).

Ток ток билонг писин ем пинис. Ем тасол.^[1]