Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (17)

Джунгли без маймуни

Ако крайбрежието на големия остров е напомняло на Иниго Ортис де Ретес за африканския гвинейски бряг, приликата явно не се е отнасяла и за фауната. Това естествениците открили доста по-късно. През 1875 г. автори като Лоусън все още са могли да твърдят, че в Нова Гвинея се срещат бизони, тигри, планини, по-високи от Еверест, и други такива чудеса. Но от изброената от Лоусън менажерия само гигантските паяци действително се срещат в този район на света. По-късно изследователите постепенно разбрали истината от колекциите, събрани от д’Албертис, Маклай и други сериозни пътешественици. Книгата на знаменития Дарвинов съвременник Алфред Ръсел Уолес „В страната на орангутана и райската птица“ окончателно поставила нещата на мястото им. Оказало се, че фауната на гигантския остров е колкото своеобразна и богата, толкова и „небалансирана“, както се изразяват зоогеографите. В новогвинейските джунгли няма нито маймуни, нито тигри, нито носорози. Там липсват люспестите бозайници панголини, лемурите, катериците, биволите и много още животни, широко разпространени на Ява, Суматра, Калимантан, Сулавеси и Филипините. Дълъг е списъкът на животните, които липсват в Нова Гвинея. В безкрайните блата няма да намерите нито едно опашато земноводно (тритон или дъждовник). Елените, хиляди от които сега пасат из мочурите на Западната провинция, са пренесени от човека, както и свинете и кучетата. Спокойно се движи пътникът из непроходимите гъсталаци — в тях мечките и леопардите са непознати.

Прострялият се на хиляди километри остров-континент обаче не е някое коралово островче, населено от десетина вида довеяни от вятъра и доплували в кокосови орехи буболечки. Ако множеството големи групи животни „блестят със своето отсъствие“, други са се развивали пищно и показват много общи черти със забележителната архаична австралийска фауна. И в Австралия, и в Нова Гвинея намираме (даже понякога едни и същи видове) еднопроходни и торбести бозайници, казуари, райски птици, много групи жаби и влечуги. Различията с австралийската фауна обаче също не са малко и стават толкова по-големи, колкото за по-низша група животни се отнася.

Еднопроходните, или яйцеснасящи бозайници са една от главните зоологични „атракции“ на Австралийската зоогеографска област. От трите останали на Земята рода от тези най-примитивни бозайници птицечовката се среща само в Австралия, бодливата мравкоядна ехидна в Австралия и Нова Гвинея, а едрата и много своеобразна проехидна е чисто новогвинейски специалитет. Ние бяхме там, където се срещат проехидните, но така и не успяхме да се снабдим с една-едничка за колекциите на Софийския музей. А и едва ли бихме получили разрешение за износа й от страната — контролът над износа на уникалните творения на новогвинейската природа е доста строг. Все пак голям брой забранени за износ животни — планински питони, папагали, новогвинейски крокодили, проехидни, намират пролука към чуждите, главно американските пазари. Редкият планински питон (Python boleni), един от които на бърза ръка изядоха нашите носачи, струва отвъд океана по 1500 долара двойката. Дори когато се даде разрешение за износ (само за научни цели), изнесеният материал остава завинаги собственост на правителството на Папуа Нова Гвинея, където и да е депозиран.

За Нова Гвинея са характерни също торбестите бозайници — дървесно кенгуру, бандикути, кускуси, общо 51 вида. Повечето от тях са много красиви нощни животни с кадифено-шоколадена, бяла, жълта или петниста кожа, с големи очи и кротък нрав. От висшите, или плацентните бозайници има само плъхове (някои от тях са с гигантски размери), прилепи и внесените от човека свине и кучета.

Прилепите са особено интересни — 65 вида на острова Нова Гвинея, 20 вида на Бисмарковия архипелаг (за сравнение 30 вида в Европа, 50 вида в Австралия, от които само 24 общи с новогвинейските). От най-малко двадесет и четирите новогвинейски вида плодоядни прилепа (Pteropodidae), наричани още летящи кучета или летящи лисици, някои достигат големи размери и играят важна роля в менюто на папуасите. Плодоядните прилепи се хранят често по крайбрежните палми, а някои видове от род Dobsonia обитават пещерите на колонии от по няколко десетки екземпляра. Един от осемте рода (Paranyctimene) и поне 14 вида са ендемични за Нова Гвинея и околните острови. Папуасите, особено планинците, строго охраняват пещерите, обитавани от „бляк бокис“, и периодично убиват с лъковете си по няколко от своите „живи консерви“. В планинските пещери живеят хиляди дългокрили прилепи (род Miniopterus), често пъти от същия вид (М. schreibersi), който образува грамадите гуано в нашите български пещери. Това е единственият див бозайник, общ за фауната на Европа и Нова Гвинея. Крайбрежните пещери по островите гъмжат и от всевъзможни други насекомоядни прилепи от родовете Emballonura, Taphozous, Rhinolophus, Hipposideros, Aselliscus, Myotis, Pipistrellus, Nycticeius, Chalinolobus, Kerivoula, Nyctophilus, Tadarida. През 1985 г. специалистът от Британския музей д-р Hill описа (въз основа на събрания от нас в пещерата Инум тем материал) новия за науката вид прилеп Hipposideros corynophyllus. Да, много са новогвинейските прилепи. И това не е за чудене — насекомите по тези места нямат свършване през цялата година, а и укритията в горите и многобройните пещери са в изобилие. Много от видовете са ендемични, но за отбелязване е, че всички родове насекомоядни прилепи в Нова Гвинея имат представители и в други райони.

Наистина, много неща няма в джунглите на Нова Гвинея. Местната фауна е относително небалансирана в сравнение с фауната на Големите Зондски острови. И все пак новогвинейската фауна е безкраен извор на новости и изненади за зоолога, който има щастието да попадне всред зеленото море или да посреща като мен утрото над тайнствените, потънали в мъгла клисури.