Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (16)

Ток ток билонг мони билонг Папуа Ниугини^[1]

Когато заминавах за Нова Гвинея, бях подготвен да използувам австралийски долари. Да, но още в Порт Морсби се натъкнах на едни забележителни монети с крокодили, кускуси и всякакви други животни по тях. Още по-красиви бяха банкнотите, украсени с райски птици. Една малка книжка („ликлик бук“) на пиджин ми поясни загадката. И сега тази книжка е пред мен. Ето какво казва тя на безподобния „ток писин“: „Кина на тоя гавман и тинк бай и камап лонг намба 19 дей лонг мун април 1975. Тасол тайм диспела ейт мун и пинис лонг десемба 1975 юми но инап юсим мони билонг Аустралия кен“. Този текст би стъписал всеки професор по английска филология, но както за носачите от Телефомин, така и за ловците на акули от далечния новоирландски бряг, той значеше само едно: „Правителството смята да въведе кината и тоята на 19 април 1975 г. Само осем месеца до края на декември 1975 г. ние ще можем да използуваме австралийските пари“. По-нататък се обяснява, че тези нови пари ще са равностойни на австралийските. Под изображението на рибна консерва е даден и пример: „Сапос прайс билонг уанпела тин пис и 27 сен, юми кен баим лонг 27 тоя тайм мони билонг Папуа Ниугини и камап“. (Ако цената на една рибна консерва е 27 цента, ние ще можем да я купим за 27 тоя, когато дойдат новогвинейските пари.)

Ето и тези чудни парички, които, както и австралийските, изобразяват животни. Това, разбира се, е много по-добре, отколкото танковете и автоматите по монетите на някои други държави. Тоята и по големина наподобява австралийски цент. На монетите от 1 тоя е изобразена охраняваната от закона прочута пеперуда райска птицекрилка (Ornithoptera paradisea). На монетата от 2 тои виждаме красивата риба-пеперуда (Pterois volitans). Опасната, снабдена с отровни шипове рибка достига до 35 см дължина и в много райони на крайбрежието е силно намаляла. Специална книга, която обяснява значението на изобразените, охранявани от закона, животни обръща внимание, че между натрошения корал по плажовете се срещат и два вида много по-отровни риби — т.нар. „каменни риби“. На гърба си те имат по тринадесет много остри отровни шипа, които могат да причинят смърт. По красивите коралови плажове препоръчват да се ходи само с дебели обувки.

Монетата от 5 тои увековечава костенурката Carettochelys insculpta, единствен представител на цяло семейство Carettochelydae. Това е дълга до 60 см пресноводна костенурка с голямо значение за науката. Среща се в реките по южния бряг на Нова Гвинея и по северния бряг на Австралия и няма близкородствени видове измежду останалите костенурки. Изобразеното на монетата от 10 тои животно с навита опашка е петнист кускус (Phalanger maculatus), или капул (на езика телефол). Тази монета е много важна и в Нова Гвинея човек не трябва да пропусне да се запаси с голям брой такива монети. По пазарите на Порт Морсби и Рабаул, на Маунт Хаген и Горока може да се наблюдава една и съща картина: купчинки от по 3–4 сладки картофа или глава таро, или нещо друго, всичко „разфасовано“ за по 10 цента, или тои. Другите пари не са много популярни и ако трябва да дадем една кина за предпочитане е това да стане с 10 монети по 10 тои.

На монетата от 20 тои е изобразен казуарът на Бенет (Casuarius bennetti). Това е „тежка“ монета и съответно носи образа на един от гигантите на животинския свят в Нова Гвинея.

Серията обикновено срещани монети завършва с кината — голяма пара с два крокодила и дупка в средата. Дупката не е за украшение, а за да се нанижат монетите на връв и да се носят на врата. „Дрехите“ на папуасите обикновено не се отличават с голям брой джобове, а една кина за тези хора е истинско богатство. Така са се носили и нанизите от раковини каури, наричани „тамбу“. Каурите доскоро на много места заменяха парите. И досега се знае точно колко дълъг наниз трябва да се откъсне за една брадва или колко наниза струва едно прасе. Дългите нанизи каури са били богатството на селото. Те са се пазили в специално помещение и са били разпределяни само при особени случаи.

Ако се вгледа човек в монетата от една кина, ще види, че на нея са изобразени и двата вида крокодили, живеещи в Нова Гвинея: соленоводният (Crocodylus porosus) и новогвинейският (Crocodylus novaeguineae). Соленоводният крокодил е по-търсен за кожата му, тъй като има по-дребни щитчета. Само 6 едри щитчета между предните крака образуват характерната за този вид розетка. Ендемичният му новогвинейски събрат не е опасен.

Сложна е крокодилската биография и малко от тези древни влечуги доживяват до гигантските размери, с които ги надаряват авторите на приключенски романи. Преди снасянето на яйцата женската прави гнездо от пръст, листа и клонки. Тя си помага с опашката и задните крака и понякога това гнездо достига 2 м в диаметър и 75 см височина. В това царствено ложе за 15 минути крокодилката снася 50–70 яйца (при соленоводния крокодил) и 30–40 (при сладководния), след което ги зарива и ги наглежда. Тя мокри гнездото, ако е много горещо, или го дозасипва, ако е хладно. След около 80 дни с майчина помощ се излюпват малките крокодилчета и плъзват наоколо да търсят насекоми и други дребни животни, с които се хранят. Ако, разбира се, междувременно те самите не са станали плячка на варани, кучета, прасета или на любителите на сувенири. Който е пътувал из тропиците, е виждал купчини от препарирани малки крокодилчета да събират праха в местните магазини. Това обаче е забранено почти навсякъде, тъй като преживелите милиони години крокодили могат да изчезнат от лицето на Земята за няколко десетилетия. Особено когато човешката алчност и късогледство се съчетаят с неблагоприятни природни условия.

Такова природно бедствие за крокодилите е била сушата през 60-те години, при което равнището на много от реките се понижило и за ловците станало лесно да избиват тези влечуги в много райони. Бандите от ловци на „пук пук“ (названието на крокодила на пиджин) прониквали все по-навътре срещу течението на притоците на Флай и Сепик, докато станало ясно, че при това темпо на изтребване на крокодилите в Нова Гвинея те скоро ще останат само в местните легенди. Правителството поискало от Службата за живата природа да разработи мерки за охрана на крокодилите — не само от природозащитни съображения, а и защото приход от 300 000–500 000 кини (тогава австралийски долари) годишно не е за изпускане. Бил приет закон, според който крокодилски кожи от екземпляри с корем, по-широк от 50 см (между големите люспи от двете страни), не могат да се продават. Целта била да се даде възможност на половозрелите екземпляри да снесат своите яйца и така бързо да се увеличи числеността на крокодилите в природата. Все пак бъдещето на индустрията за крокодилски кожи е в отглеждането на крокодилите във ферми. В природата само едно от 60 снесени яйца става в крайна сметка възрастен крокодил. Счита се, че за няколко години може да се достигне численост от 25 000–30 000 отглеждани във ферми крокодила. Това би дало препитание на много хора и би спасило от изчезване забележителните древни влечуги.

Има две още по-големи монети, но те се срещат рядко. На монетата от 5 кини можем да видим царствения новогвинейски орел (Harpyopsis novaeguineae) — най-едрата летяща птица в Нова Гвинея. Двуметровият размах на този великолепен орел все по-рядко се вижда над горите на големия остров. Гнездото си харпиопсисът прави по върховете на големите дървета, където го причакват ловките местни стрелци. Перата му са престижен символ и често само много „важни“ хора могат да ги носят.

На най-едрата монета личат националните символи — съзвездието на Южния кръст и прочутата райска птица. За тези птици си заслужава да поговорим отделно.