Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (18)

Райските птици — символ и грижа на Нова Гвинея

Споменах, че изображенията на райските птици могат да се видят из цяла Нова Гвинея и за разлика от „нашия“ лъв тези красиви птици все още обитават горите на тази страна.

Традиционно се смята, че първите пера от тези блестящи роднини на враните е донесъл в Европа баскът Себастиан Ел Кано, който поел в 1522 г. командуването на околосветската експедиция на Магелан. Перата били подарък за испанския крал от султана на молукския остров Тидор, а той пък ги бил получил като данък от подчинените си папуаси. Отрязаните крака на първите дошли до Европа кожички дарили тези птици с латинското име apoda (безнога), както и с поверието, че те живеят в рая, никога не кацат и се хранят с небесна роса. Истината е много по-прозаична, но перата на почти всички видове Paradiseidae са наистина връх на красотата. Всички най-ярки цветове, прекрасно съчетани, могат да се намерят по парадните одежди на мъжките. Женските, както често се случва при птиците, са със скромна перушина — те имат друга ценност. Биологичният смисъл на красивата външност и токуването на мъжките е да се даде възможност на женската да избере най-пълноценния мъжки за брачен партньор. Благодарение на намесата на човека обаче все повече се нарушава природното равновесие, мъжките силно намаляват и женските трябва да са „доволни“, ако изобщо си намерят партньор.

Сякаш ярките цветове не са достатъчни, та разточителната природа е дарила тези горски франтове с шлейфове, качулки, ленти, пръчици с блестящи пластинки и с какво ли не още. Този разкош обаче е „изял главата“ на великолепните птици.

През 1938 г. е била открита последната от известните ни 43 вида райски птици — високопланинската Astrapia mayeri. В някои източници могат да се срещнат и по-големи цифри за броя на видовете райски птици (до 70 и повече), но голяма част са били описани само по попадалите в Европа пера и са се оказали синоними или хибриди.

От известните четиридесет и три вида райски птици три се срещат само в Австралия, два са общи за Австралия и Нова Гвинея, два живеят само в Молукските острови, а тридесет и осем населяват Нова Гвинея. От тях в Ириан Джая са установени двадесет и седем вида (шест само там), а в Папуа Нова Гвинея живеят тридесет и два вида (единадесет само там). Прочутата голяма райска птица (Paradisea apoda) е жителка единствено на островите Ару край Ириан Джая. През време на големите празници на новогвинейците по танцьорите могат да се видят препарирани стотици от по-малките Paradisea minor, а по главите им често се виждат червените пера на пурпурната райска птица Paradisea rubra. Един от най-интересните видове е малкият „крал на Саксония“ с две дълги, подобни на папрат, пера на главата. Тази рядка вече птица, наречена Pteridophora alberti, краси и колекциите на Националния природонаучен музей в София. В гъстите бамбукови храсталаци слушахме често гласа на един друг вид райска птица, който удивително напомняше тракането на картечница. Когато този звук се разнесе на два метра от теб в непроходимия бамбук, неволно се стряскаш. Казват, че тази „райска“ птица е превръщала в ад живота на японските, американските и австралийските патрули, които са се дебнели в джунглите на големия остров по време на войната.

В названията на райските птици изобилствуват имена на крале и други знатни особи: Ерцхерцог Рудолф, саксонския крал, немския император Вилхелм, кралица Виктория, принцеса Стефани, кралица Карола. Това е рядко явление — обикновено на кралете и диктаторите не се кръщават животински видове. Обяснението е просто: красивите и могъщи животни (орли, лъвове и др.) са отдавна описани, а никой естественик не би дръзнал да нарече с името на държавния глава (и особено на съпругата му) някой червей или въшка. Райска птица — това е вече друго нещо.

Много столетия папуасите и молукците се украсявали с перата на прекрасните създания. Рядкото население, въоръжено с лъкове, живеело в относително равновесие с природата и не можело да застраши сериозно числеността на райските птици. През 18 век обаче положението рязко се променило. В Европа се появила модата на плюмажите и препарираните птици по дамските шапки. Като гъби изникнали фирми, които внасяли десетки хиляди кожи на райски птици (80 000 през 1913 г.). Явно било, че скоро красивите обитателки на големия остров наистина ще се преселят в рая. В Европа забили тревога и през 1919 г. в Лондон бил издаден закон, с който на тази търговия се сложил край. Сега изнасянето даже на отделни пера от райски птици се наказва със стотици долари глоба, но опасността за националния символ на Нова Гвинея съвсем не е отминала. Традиционният (разрешен от закона!) лов на райски птици за „нуждите“ на местните жители продължава, но вече все по-често с огнестрелни оръжия. Още по-тежки последствия има унищожаването на тропичната гора, което в Нова Гвинея сега започва. С разработването на горските масиви и на полезните изкопаеми планините бързо се заселват с хора, стрелящи безразборно и унищожаващи гората за целите на примитивното земеделие. Местообитанията на райските птици, някои от които имат твърде малки ареали, бързо могат да бъдат застрашени при стопанското развитие на Нова Гвинея. Ето защо службата за защита на природата в Порт Морсби прави големи усилия да обясни на населението нуждата от защита на тези птици, да намали вноса на пушки в страната и да проучи биологията на отделните видове райски птици. Тези изследвания се правят главно в специалния резерват в Байер ривър близо до Маунт Хаген.