Петър Берон
Пет месеца в Нова Гвинея (19)

За казуарите, гълъбите и други птици

Едрите бягащи „щраусоподобни“ птици са представени в Австралия и Нова Гвинея със специален разред Казуарови (Casuari). По-едрите австралийски ему (Dromaius) са обитатели на откритите пространства, като африканския щраус и южноамериканските два вида нанду. Казуарите (сем. Casuaridae) са се приспособили да живеят в гъстите тропични гори. Три вида от тези забележителни нелетящи птици обитават Папуа Нова Гвинея: казуарът на Бенет (Casuarius bennetti) е най-дребен и се среща в планините на Нова Гвинея (до 3000 м височина), както и на остров Нова Британия. Висок е „само“ докъм 1 м, шията му е оцветена синьо и червено. Вторият вид (C. unappendiculatus) е твърде рядък и се среща в северната част на Нова Гвинея (в басейните на Сепик и Раму), както и на Нова Британия. Най-едрия казуар (C. casuarius) наричат „шлемоносен“, макар че и другите два вида имат костен израстък на главата, наречен „шлем“. Шлемоносният казуар достига 2        м височина и над 55 кг тежина. Има двойна кожна гънка на шията и се среща освен в Нова Гвинея още и в Северна Австралия. Това е птица на низинните гори. И при трите вида „шлемът“ е приспособление за издържане на ударите на клоните при бърз бяг из гъстата гора.

Гнездото на казуара достига 1 метър в диаметър. Женската снася 3–8 бледозелени яйца, които мъжкият мъти. От яйцата след 7 седмици се излюпват ивичести пилета, които трудно се забелязват в горския полумрак. Папуасите често ги отглеждат вкъщи, а после угояват казуара в специална кошарка, докато порасне. Тъмното им месо се яде, даже и аз съм опитвал от него. От перата и от иглите, в които са превърнати перата на крилата, се правят традиционните украси за глава, а големият нокът на средния от трите пръста служи за острие на оръжия. Казуарът, наричан на пиджин „мурук“, а на езиците от групата „ок“ — „кумсоп“, се смята за едно от най-опасните животни в Нова Гвинея. Той е боязлив, но засегнат в гората, нанася силни удари с крака, а с острия среден нокът може да разпори корема на човек. Всяка година по няколко души стават жертва при лова на казуари или при отглеждането им. Сега отглеждането на казуари във ферми се увеличава, тъй като с разпространяването на огнестрелното оръжие тези традиционни за папуасите птици бързо намаляват в природата.

Нова Гвинея е страна и на гълъбите. Повече от 300 вида от този разред населяват земното кълбо, но техните „царе“ са с новогвинейско жителство. Това са трите вида от род Goura — венценосните гълъби, най-едрите съвременни представители на разреда. Те достигат дължина 78 см и тегло до 2 кг. Сините красавци важно се разхождат по земята в крайбрежните гори, кълват плодове и от време на време издават звук, подобен на папуаските тамтами.

Веднъж, провирайки се в гъстата гора, около Финим тел, почти се спънах в необикновена постройка. Няколко филизи бяха събрани и свързани заедно като колибка или стар пчелен кошер. Земята около странното съоръжение беше старателно почистена и утъпкана в кръг като харман. По него имаше червени плодчета от някакво растение. Около „хармана“ изкусно беше сплетен пръстен от клечки. Явно бях късметлия да видя с очите си един от шедьоврите на птичата архитектура. Пред мен беше „любовната квартира“ на едно семейство от беседковите птици (сем. Ptilonorhynchidae), близки родственици на райските птици и като тях обитатели на Австралия, Нова Гвинея и околните острови. Някои от 17-те вида беседкови птици правят още по-сложни постройки. Най-големите майстори обкичват своите творения с цветя, а отвътре ги пръскат с бои и различни други материали, като освен човката си използуват специални четчици от кора или листа. Един от най-интересните видове е скромният кафеникав Amblyornis inornata. Около беседката си този истински градинар подрежда мъх, цветя, разноцветни насекоми, черупки, камъчета и други ярки предмети.