Андреа Креймър
Вълче биле (25)

24

Мощна струя горещ въздух ме запрати обратно към вратата, през която бях преминала току-що. За момент помислих, че нещо се е объркало с портала и съм хваната като в капан между световете, където щях да бъда погълната от нищото и да изгоря жива. Гъст дим изпълваше очите и дробовете ми и ми пречеше да виждам. Преобразих се, за да извикам Търсачите, ала вместо това се свлякох на колене и се разкашлях мъчително, размахвайки отчаяно ръце пред себе си.

— Кала!

Някой ме улови над лакътя и ме издърпа настрани. Едва успях да различа лицето на Ансел през пушека.

— Трябва да се махнеш оттук — изсъска той и ме изтегли още по-далеч от портала.

— Какво става? — попитах, задавяна от дим.

Поне вече знаех къде съм — в преддверието на Чистилището. Буйни пламъци играеха по стените и опустошаваха щаба на Търсачите.

— До стълбите има още двама! — разпознах гласа на Итън.

— Не спирайте! — изкрещя Айзък миг по-късно. — Не им позволявайте да ви хванат натясно!

Ансел ме дръпна към пода, когато един черен силует изскочи от валмата дим на няколко крачки от нас, само за да потъне в тях почти веднага. Сковаващ страх плъзна по тялото ми, когато си дадох сметка, че току-що бях видяла призрак.

— Не мърдай — прошепна Ансел в ухото ми.

Сърцето ми сякаш щеше да изскочи от гърдите. Къде беше Шей?

Чух някой да пищи, но не бях сигурна дали е мъж или жена.

В този миг фигурите на Адна и Конър се очертаха в светлината на портала. Горещината едва не повали Конър и той се закашля.

— Какво, по дяволите…

Видях как призракът се обърна — отдалечаваше се от нашето скривалище, ала за сметка на това отиваше към тях. Ансел опита да ме задържи, но аз се отскубнах и се хвърлих към обърканите Търсачи.

— Бягайте! — изкрещях и се блъснах в тях, събаряйки ги встрани от портала.

Адна се измъкна изпод мен.

— Господи! Какво е станало тук?

— Открили са ни — каза Конър и извади мечовете си. — Пазителите са ни открили.

— Адна? Конър?

Итън изникна от пушека, понесъл на ръце изпадналата в безсъзнание Сабин, а след него се появи и Айзък. И двамата имаха оръжия, но лицата им бяха мрачни.

— Проклятие! — Конър се взираше в черния дим.

— Какво стана? — попитах, вторачена в отпуснатото тяло на Сабин.

— Сградата е на път да се срути — обясни Итън и махна с ръка към огромна купчина развалини. — Част от тавана рухна тъкмо когато влизахме и удари Сабин по главата. Докато се опитвах да избегна отломките, изгубих останалите от глутницата. Нямам представа къде са. Нищо чудно и да са затиснати отдолу.

— Зад теб, Итън! Пази се! — Конър стискаше здраво мечовете си, ала докато призракът приближаваше, в очите му се появи безнадеждност. — Кала, стой зад мен!

— Адна, отвори портал! — изкрещя Итън. — Изкарай ни оттук!

Призракът вече бе съвсем близо.

Все още нямаше и помен нито от Шей, нито от глутницата ми. Дали наистина бяха затрупани под отломките? Или ги бяха заловили? Кой предвождаше нападението? И как Пазителите бяха намерили Чистилището?

— Няма да се спасим — рече Конър с разкривено лице, все така застанал между нас и призрака.

— Може би не всички — прошепна Айзък и с един бърз поглед към малката ни скупчена групичка, бутна Конър настрани и скочи върху призрака.

— Не! — изкрещя Итън, когато мастиленочерни сенки се обвиха около Айзък.

Вцепенени от ужас, ние видяхме как тялото на Айзък се отпусна безжизнено. Без да издаде нито звук, той бе погълнат от изчадието на Пазителите.

— Адна! — Конър застана пред нас, скривайки потресаващата гледка от очите ни.

— Отворено е! — извика Адна и когато се обърнах, видях, че зад нея проблясва нов портал.

— Давайте! — Конър махна с глава натам и Итън, все така със Сабин на ръце, скочи през магическата врата.

— Ти също — Конър улови ръката на Адна.

— Няма да тръгна преди ти да си минал.

— Няма да го обсъждаме — отсече Конър. — Ако не се върнем до две минути, искам да го затвориш. Ясно?

Очите на Адна плувнаха в сълзи, ала тя кимна и изчезна през вратата.

— Шей! — провикнах се с пълно гърло, опитвайки се да открия в гъстия дим някаква следа от него или от останалите. — Ансел!

— През портала! — Конър посегна към мен, но аз отскочих настрани. — Дошли са за него. Сигурно вече са го заловили. Бягай!

— Няма да ги изоставя! — изкрещях и се закашлях, задавена от нахлулия в дробовете ми дим.

Няколко тъмни силуета се появиха в сивите валма и Конър изруга, местейки поглед между мен и портала.

— Не знам колко призрака има наоколо и не смятам да се мотая тук, за да разбера — той ме сграбчи за ръката и ме задърпа.

— Моля те! — изхлипах. — Трябва да ги открия.

Изведнъж от облаците дим изскочиха четири вълка и се втурнаха към нас. Задавените ми хлипове бързо се превърнаха във вик на радост. Шей се преобрази и ме взе в обятията си, притискайки ме към себе си. Миг по-късно Брин, Мейсън и Нев застанаха до него в човешкия си облик, с обезумели очи и пребледнели лица.

— Слава Богу, добре си! — прошепна Шей и зарови лице в косата ми. — Досега бягахме из щаба като из някакъв безумен лабиринт, мъчейки се да се изплъзнем на призраците.

— Къде е Ансел? — Брин плачеше. — От целия този дим не можах да надуша миризмата му… Не можах да го открия.

— Не знам къде е — отвърнах, а стомахът ми се сви на топка.

Нима бях изоставила родния си брат на призраците?

— Минавайте през портала — Конър отскубна Шей от мен и го бутна през проблясващата врата. — Трябва да го затворим, преди останалите призраци да са ни намерили.

— Но… — опита се да протестира Брин, взирайки се в облаците дим за някаква следа от Ансел.

Мейсън и Нев приеха вълчия си образ и заскимтяха, душейки въздуха.

— Това е — изсъска Конър. — Никакво чакане повече.

— Знаех си, че ще ме зарежеш — долетя гласът на Сайлъс откъм черния пушек. — Копеле.

Брат ми се появи, залитайки под тежестта на Книжника, когото бе преметнал през рамо.

— Ансел! — възкликнах, оглеждайки тялото му за наранявания. — Добре ли си?

Той кимна, избягвайки да срещне погледа ми.

— Ранен ли си? — обърна се Конър към Сайлъс.

— Паднах по стълбите, когато те се появиха… Мисля, че си навехнах глезена. За щастие този тук дойде съвсем навреме — отвърна Сайлъс и кимна към Ансел.

— Пренеси го през портала — каза Конър и се извърна, но не можа да скрие облекчението, разляло се по лицето му при появата на Сайлъс. — Тръгваме. Веднага.

Ансел кимна, без да вдига очи от пода, и издърпа Сайлъс през блещукащата врата. Брин се втурна след тях, а ние с Шей, който все така не ме пускаше, ги последвахме. Веднага след нас идваха Мейсън и Нев. Внезапно се разнесе оглушителен трясък, последван от мощен взрив, който ни запрати напред, изтръгвайки ме от прегръдките на Шей. Последното, което видях, преди да изгубя съзнание, бе как телата на приятелите ми потъват в светлината на портала, като сенки, проблясващи на слънцето.