Клайв Къслър, Грант Блекууд
Кралството (32)

31.

Северен Непал

Хосни прелетя няколко пъти над платото, докато открие достатъчно безопасно място, за да се приземи. Когато перките забавиха, Сам и Реми излязоха, облякоха якетата и сложиха шапките и ръкавиците си.

Хосни подвикна:

— Стъпвайте внимателно! Вероятно има много пукнатини.

Махнаха му, за да покажат, че са разбрали, и тръгнаха през платото към гондолата.

— Ехо, чакайте… — викна им Хосни. Сам и Реми се върнаха. Пилотът излезе от кабината и се приведе над багажното отделение в опашката. Извади нещо подобно на сгъваем прът за опъване на палатка и го подаде на Сам.

— Да тествате за лавини. Работи и при риск от пукнатини в леда. Най-добре да се презастраховате.

— Мерси! — Сам замахна напред и прътът се разгъна. — Готино!

Двамата Фарго отново закрачиха напред, като този път Сам почукваше пред тях.

Ледената покривка, наслоена върху платото, приличаше на замръзнало вълнение, навярно останало от бавното прибиране на ледника нагоре по долината.

Гондолата се намираше в далечния край на платото. След около пет минути внимателно ходене Сам и Реми стояха пред нея.

— Радвам се, че не се обзаложихме — каза Сам. — Определено е гондола.

— Обърната. Ето защо прилича на колиба. Вече не ги правят така. Какво, за бога, прави тук?

— Нямам представа.

Реми пристъпи напред — Сам я спря с ръка на рамото. Пробва леда пред гондолата и когато установи, че е стабилен, я остави да продължи.

— Има и още — каза Сам.

Запристъпваха наляво, успоредно на гондолата, докато стигнаха единия й край.

Сам се намръщи.

— От любопитно по-любопитно.

— Колко е дълга?

— Около десет метра.

— Това е невъзможно.

— Повечето не са ли метър на метър?

— Нещо такова… — Той плъзна пръта под преобърнатото дъно, докъдето стигаше. — Почти два метра и половина широка.

Сам подаде пръта на Реми, приклекна и залази напред, плъзгайки ръце по краищата на гондолата.

— Сам, внима…

Ръката му потъна до лакътя. Той застина.

— Не мога да съм напълно сигурен — каза с широка усмивка, — но мисля, че открих нещо интересно.

Легна по корем.

— Държа те — каза Реми и го хвана за ботушите.

С двете си ръце Сам направи дупка с размерите на баскетболна топка. Обърна се към Реми.

— Пукнатина. Много дълбока. Гондолата я пресича диагонално.

Отново погледна през дупката, върна се назад и се изправи на колене.

— Разбрах как е стигнала дотук — обърна се той с усмивка към Реми.

— Как?

— Долетяла е. Такелажът още стои — дървени подпори, някакви намотани върви… Дори някакъв плат. Всичко се е сплело и виси в пукнатината.

Реми седна до него и погледна гондолата.

— Загадка за някой друг път? — каза тя замислено.

Сам кимна.

— Определено. Ще си го отбележим и ще се върнем.

Изправиха се. Сам наклони глава на една страна.

— Чуй!

В далечината слабо свистяха хеликоптерни перки. Двамата се обърнаха, като се опитваха да разберат откъде идва шума. Хосни също беше чул и оглеждаше внимателно небето.

Ненадейно отляво над ридовете се показа масленозелен хеликоптер, спусна се в долината и пое в тяхната посока. На вратата му бе нарисувана петолъчка, поръбена с жълта боя.

Хеликоптерът стигна до платото и увисна на двайсетина метра над Сам и Реми — вградените ракетни отсеци сочеха право към тях.

— Не мърдай! — каза Сам.

— Китайската армия? — попита Реми.

— Да. Също като онзи от вчера.

— Какво искат?

Преди Сам да успее да отвърне, хеликоптерът се завъртя и се показа отворена врата на кабина. На прага клечеше войник зад дулото на картечница.

Сам усети как до него тялото на Реми замръзна. Стисна я силно за ръката.

— Не бягай! Ако ни искаха мъртви, досега щяха да ни застрелят.

С крайчеца на окото си Сам долови движение. Хосни отваряше вратата на техния хеликоптер. След миг се показа с малък автомат в ръце. Вдигна го към китайските войници.

— Хосни, не! — извика Сам.

Но беше късно. Автоматът на Хосни рипна и дулото избълва оранжев пламък. По стъклото на китайския хеликоптер се посипаха куршуми. Хеликоптерът се наклони рязко надясно и се отдалечи ниско над повърхността на езерото и над ридовете. Носът му беше насочен към техния хеликоптер.

— Хосни, бягай! — отново извика Сам, а после се обърна към Реми: — Зад гондолата! Бързо!

Реми се затича, а Сам я последва.

— Реми, пукнатината! Мини вляво.

Тя го стори, оттласна се с двата крака и се спусна с главата напред върху гондолата. Сам направи същото, застана на колене и помогна на Реми. Изтърколиха се по задната страна на гондолата и паднаха един върху друг.

В другия край на платото автоматът на Хосни още трещеше. Сам се изправи и надзърна. Хосни не помръдваше от мястото си и стреляше срещу връхлитащата китайска машина.

— Хосни, махай се от там!

Хеликоптерът увисна на едно място на стотина метра разстояние. Левият отсек проблесна. Хосни го забеляза, обърна се и затича към Сам и Реми.

— По-бързо! — извика Сам.

С ослепителен проблясък и опашки от дим, две ракети се отделиха от местата си. За по-малко от секунда едната удари земята под опашката на хеликоптера им, а другата — двигателя.

Хеликоптерът им подскочи и експлодира.

Сам се хвърли върху Реми. Взривната вълна разтресе платото, а под тях ледът се пропука. Късчета скали и лед се забиха в гондолата и в леда на трийсетина сантиметра от тях.

Последва тишина.

— Последвай ме — обърна се Сам към Реми. Изпълзя обратно до единия край на гондолата и надзърна.

Платото беше осеяно с останките от хеликоптера. Остри парчета от корпуса му още се поклащаха след експлозията, облени в подпалено гориво. От преспите стърчаха перки.

Китайският хеликоптер се беше върнал от другата страна на езерото и висеше във въздуха като огромно насекомо. Ракетите му още сочеха заплашително към платото.

Реми попита:

— Виждаш ли Хосни?

— Търся го.

Сам забеляза тялото на пилота до едно натрошено парче от предното стъкло на хеликоптера. После забеляза и друго — точно пред тях, на около шест-седем метра, беше автоматът му. Изглеждаше здрав. Сам се обърна към Реми.

— Мъртъв е. Не е усетил нищо.

— О, не!

— Видях автомата му. Мисля, че мога да го достигна.

— Сам, не! Дори не знаеш дали не е повреден. Къде е онзи китайски хеликоптер?

— Кръжи. Вероятно се свързват с базата за инструкции. Вече ни видяха — ще се върнат, за да огледат отблизо.

— Не се надяваш да ги задържиш задълго, нали?

— Подозирам, че ни искат живи. Иначе щяха да засипят платото с ракети.

— Защо? Какво търсят?

— Имам предчувствие.

— И аз. Ще си ги сравним по-късно, ако оживеем. Какво мислиш да правим?

— Не могат да се приземят при всички тези отломки наоколо, така че ще трябва да увиснат над платото и да спускат войници с въжета. Ако успея да ги хвана в правилния момент, може би… — Сам не довърши. — Може би… Ти какво мислиш? Битка и вероятна смърт или да се предадем и да свършим в затвора?

Реми се усмихна игриво.

— Нужно ли е да питаш?

Сам едновременно се надяваше и очакваше китайците да проучат ситуацията, преди да пуснат хора на земята, затова изпрати Реми да се зарови между две преспи. Самият той приклекна до гондолата и се подготви.

Сам се ослушва за звука от хеликоптера сякаш цяла вечност, макар вероятно да не беше повече от минута. Ревът на перките почти го оглуши. Надзърна иззад гондолата. Хеликоптерът беше увиснал малко встрани от ръба на платото и на около метър и половина над него. Машината се плъзна встрани като водно конче, дебнещо плячката си. Сам видя как картечарят върти оръжието си от страничната врата.

Ненадейно машината промени курса си и се скри под платото. Секунди по-късно отново летеше над езерото. Сам не му мисли много и изтича към оръжието на Хосни. Грабна го и се върна на бегом при гондолата.

— Успях! — каза той и огледа автомата. Дървеният приклад бе пропукан, а дулото обгорено, но иначе всичко изглеждаше наред. Извади пълнителя — имаше тринайсет патрона.

— Какво правят? — обади се Реми.

— Или си заминават, или чакат да изгори разлятото гориво, за да се върнат с хора и въжета.

Хеликоптерът стигна до отсрещния бряг на езерото и се изкачи успоредно на склона. Сам стисна палци машината да продължи.

Но не стана така.

Следвайки установения вече модел, хеликоптерът се наклони над хребета, обърна се и пак се върна през езерото.

— Връщат се! — заяви Сам.

— Успех!

Сам прехвърли плана си наум. Много зависеше от това дали хеликоптерът ще е обърнат с отворената си врата към него, докато войниците се готвят за спускане. Нямаше смисъл да стреля в корпуса на машината — атаката на Хосни го беше доказала. На Сам му бе нужна пролука в бронята.

Ревът на двигателя се усилваше, а ритмичното свистене на перките удряше по тъпанчетата на Сам. Той чакаше с приведена глава и наблюдаваше леда на метър и половина от гондолата.

„Чакай… Чакай…“, нареждаше си на ум.

По леда премина вихрушка от сняг.

Сам погледна иззад гондолата.

Хеликоптерът кръжеше на десет метра над платото.

— Хайде, завий! — промърмори той.

— Само малко!

Машината се завъртя около оста си и картечарят се показа, за да прикрива спускането на войниците. От вратата се спуснаха две дебели черни въжета и се удариха в леда. Първата двойка войници пристъпи към вратата. Зад тях по диагонал се виждаше креслото на пилота. Сам превключи на единична стрелба и се показа. Приклекна, премести автомата на рамото си и се прицели в отвора, като задържа на мушка шлема на картечаря. Стреля. Картечарят се строполи. Сам превключи на откоси от по три изстрела, прицели се отново и пак стреля към вратата. Улучен, един от войниците се запрепъва назад другият приклекна и падна по корем. Сам вече ясно виждаше пилотското място, но знаеше, че ще има шанс за не повече от секунда-две. Пилотът трескаво работеше с приборите, опитвайки се да овладее хаоса около себе си.

Сам се съсредоточи. Пое си дъх, изпусна го и натисна спусъка, след това още веднъж и още веднъж. Автоматът прещрака — беше празен.

Хеликоптерът се наклони встрани и запада в спирала надолу към платото. През вратата се търкулна безжизненото тяло на картечаря, а след това на още един войник. Последваха ги още двама войници, размахали отчаяно ръце. Единият успя да се хване за един от плазовете за приземяване, но другият полетя към земята. Ала рефлексите на първия не го спасиха, когато безконтролният хеликоптер се удари в платото.

Сам откъсна очи от катастрофиращия хеликоптер, приклекна зад гондолата и изтича до Реми.

— Още отломки! — извика той и се хвърли отгоре й.

Две от перките на хеликоптера се удариха в леда и се разлетяха в различни посоки секунда преди на земята да се стовари и тялото на машината. Притиснати в снега, Сам и Реми очакваха силна експлозия, но нищо такова не се случи. Нещо проскърца остро, последвано от три избумтявания като от граната.

Сам реши да погледне какво става.

Цели две секунди му бяха нужни да осъзнае това, което вижда — хеликоптерът се плъзгаше към тях, засилен от удрящите се в леда оцелели перки. Приличаше на смачкана буболечка в предсмъртна агония.

С изненадваща сила, ръката на Реми сграбчи неговата и го издърпа встрани.

— Сам, какво си мислиш, че…

Машината се удари в гондолата и я избута назад заедно със Сам и Реми. Гондолата спря. Сам и Реми се озоваха сред пълна тишина. Надигнаха се и погледнаха иззад гондолата.

— Е, това не се вижда всеки ден — отбеляза сухо Сам.