Клайв Къслър, Грант Блекууд
Кралството (30)

29.

Джомсом, Непал

С раници на гръб малката групичка се върна по стъпките си до колата, подмина я и последва Пушпа покрай скалната стена, първо на юг, а след това на изток от другата страна на селото чак до подножието на възвишенията — термитници.

— Внезапно се почувствах много дребна — подметна Реми през рамо.

— Много! — съгласи се с нея Сам.

Когато зърнаха скалите за пръв път, може би от разстоянието, а може би и заради фантасмагоричната им форма, те заприличаха на семейство Фарго на декор от научнофантастичен филм. Сега, когато двамата стояха в сянката им, ги обзе страхопочитание.

Пушпа беше спрял и търпеливо чакаше Сам и Реми да спрат да зяпат и да снимат. Повървяха още десетина минути и стигнаха до процеп в скалната стена — малко по-висока от Сам. Един по един всички се промъкнаха през отвора и се озоваха на пътека, подобна на тунел. Над главите им гладките ръждивокафяви стени почти се докосваха и между тях оставаше само тясна ивица синьо небе.

Пътеката се виеше все на изток, докато накрая Сам и Реми изгубиха представа колко време са вървели. Пушпа им даде знак да спрат. Отзад се обади Аджай:

— Сега ще се катерим.

— Как? — попита Реми. — Нямаме екипировка.

— Не ни и трябва. Варовикът е трошлив и обикновените клинове силно го повреждат. Пушпа и приятелите му са направили път за нас.

Пред тях Карна и Пушпа бяха допрели глави и разговаряха тихо. Пушпа се скри в една ниша, а Карна се приближи към Сам и Реми.

— Пушпа е пръв — каза той, — след това Аджай. После ти, Реми, и ти, Сам. Аз ще съм най-отзад. Стъпалата може да ви стреснат в началото, но ви уверявам, че са стабилни. Просто не бързайте.

Сам и Реми кимнаха, а Карна и Аджай си размениха местата.

Аджай застана пред нишата и няколко минути гледа нагоре, преди да пристъпи напред и да се скрие от погледите им. Сам и Реми също погледнаха нагоре.

— Ох, леле! — промълви Реми.

Стъпалата се оказаха дървени клинове, забити в скалата. Импровизираната стълба се издигаше на трийсетина метра по отвор, подобен на комин, преди да кривне извън полезрението зад една надвиснала скална стена.

Аджай пое нагоре. Когато се скри от погледа им, Реми се поколеба за миг, обърна се към Сам, целуна го по бузата и рече с леко приповдигнат тон:

— Ще се видим горе!

После се закатери по клиновете.

На половината път Карна отбеляза зад рамото на Джак:

— Като динамо е!

Сам се усмихна.

— Знам.

— Като Селма, нали?

— Да. Селма е… Селма. Не можеш да я сбъркаш.

Когато Реми се скри зад скалния навес, Сам пое след нея. Веднага усети, че клиновете наистина са много стабилни и след няколко пробни движения, за да се нагоди към тежестта на раницата, влезе в ритъм. С изкачването скалните стените започнаха да се приближават една към друга. Слабото слънце избледня още повече. Сам стигна до надвисналата част от стената и спря, за да надзърне. На шест-седем метра нагоре и вляво стълбата свършваше при една хоризонтална дървена дъска, закована за ред клинове. Реми стоеше там — щом го видя, вдигна палец.

Дъската беше почти толкова тясна, колкото изглеждаше отдолу. Сам се покачи на нея и запристъпя бавно покрай ъгъла. Следваха още четири дъски, а после — скалиста платформа и овална пещера. Вътре Пушпа, Аджай и Реми седяха край печка на дърва, върху която къкреше миниатюрен чайник.

Водата тъкмо закипя, когато влезе и Карна.

— О, чудесно, чай! — каза весело той.

Без да продума, Пушпа извади четири червени порцеланови купички от раницата си, раздаде ги на всички, след което наля чай. Поседяха, отпивайки от живителната течност и се наслаждаваха на тишината. Отвън току просвирваха повеи на вятъра.

Щом изпиха чая, Пушпа прибра купичките и отново тръгнаха, но този път с включени челници. Пушпа водеше, а Аджай вървеше най-отзад.

Тунелът завиваше ту наляво, ту надясно, и свърши рязко пред една отвесна стена. Във варовика беше изсечен висок до гърдите свод. Пушпа се обърна и размени няколко думи с Карна, а след това Карна каза на Сам и Реми:

— Пушпа разбира, че не сте будисти, както и че работата ни тук е по-сложна, така че не очаква да спазваме всички будистки ритуали.

Единствената му молба е, когато влезете, да обиколите помещението веднъж по часовниковата стрелка. След това може да се движите както искате.

Сам и Реми кимнаха.

Пушпа се приведе и премина под свода. Реми, Сам и Аджай го последваха. Озоваха се в коридор. На стената пред тях имаше бледи червени и жълти символи, непознати на Сам и Реми, както и стотици редове текст — навярно на диалект на лова.

Карна им прошепна:

— Това е нещо като приветствие, нещо като историческо въведение в пещерната система. Но тук няма нищо по-конкретно за Теуранг или Шангри-Ла.

— Естествени ли са? — попита Реми, сочейки към стените и тавана.

— Донякъде. Лова, народността населявала тези места преди около деветстотин години, вярвали, че в естествения вид на пещерите прозира свещената им същност. След това лова ги дооформили според волята на духовете.

Групата продължи по коридора. Повървяха приведени до следващия сводест вход, няколко сантиметра по-висок от Сам.

Карна каза с усмивка:

— Пристигнахме.

На пръв поглед главната пещера имаше формата на идеален купол, който се стесняваше към върха. Доколкото можеха да преценят пещерата беше около десет разкрача в диаметър и с височина към два метра и половина. Цялото пространство, с изключение на пода, беше покрито със стенописи. Но тук червените и жълтите цветове бяха много по-живи и ярки.

— Великолепно е! — възкликна Сам.

Реми кимна.

— Детайлите… Джак, защо цветовете тук са толкова различни?

— Пушпа и хората му реставрират тези стенописи, но пазят рецептата за боите в тайна. Дори с мен не искат да я споделят. Пушпа ме уверява, че рецептата е същата като отпреди девет века.

Пушпа им направи знак от центъра на помещението. Карна каза:

— Да направим обиколката. Не говорете и наведете глави.

Карна ги поведе покрай стената по посока на часовниковата стрелка. Спряха обратно там, откъдето тръгнаха. Пушпа им кимна и се усмихна, след което приклекна над раницата си. Извади два керосинови фенера и ги закачи на кукички от двете срещуположни страни на пещерата. Мека кехлибарена светлина изпълни пространството.

— С какво можем да помогнем? — попита Реми.

— Трябват ми дисковете и тишина. Останалото ще свърша и сам.

Сам извади кутията с дисковете и я подаде на Карна. Заедно с кутията му даде и една макара, рулетка, пергел и компас. Карна пристъпи към стенописа. Пушпа направи няколко бързи крачки към Джак и постави до него макара с конопено въже и дървени ограничители.

Сам, Реми и Аджай свалиха раниците и седнаха с гръб към входа.

Почти цял час Карна работи без прекъсване — отбелязваше мълчаливо символи от стенописа и записваше нещо в бележника си. От време на време правеше крачка назад, взираше се в стената и мърмореше под носа си.

Накрая каза нещо на Пушпа, който стоеше встрани, скръстил ръце пред гърдите си. Пушпа и Карна приклекнаха, отвориха кутията и няколко минути разглеждаха дисковете и ги нагаждаха един до друг в различни конфигурации, преди резултатът да ги задоволи.

След това ги поставиха върху определени символи, като мереха разстоянията с рулетка и си шепнеха. Накрая Карна пристъпи назад с ръце на кръста, огледа за последно стенописа и се обърна към Сам и Реми.

— Селма ми каза, че харесвате играта на добри и лоши новини.

Сам и Реми се усмихнаха. Сам рече:

— Селма се шегува за наша сметка. На нея й харесва, но на нас не толкова.

— Така или иначе, давай, Джак — намеси се Реми.

— Добрата новини е, че предчувствието ми се оказа вярно това е пещерата, която ни трябва.

— Страхотно! — каза Сам. — И…?

— Всъщност има още добри новини преди лошите. Втората добра новина е, че вече имаме описание на Шангри-Ла, или поне някакви знаци, които ни казват, че сме близо.

— Сега кажи и лошите новини — подкани го Реми.

— Лошите са, че картата показва само маршрута на Пазителя Дакал. Както и подозирах, маршрутът води на изток през Хималаите и е маркиран с двайсет и седем точки.

— Превод, моля.

— Шангри-Ла може да се намира на двайсет и седем различни места оттук до източен Мианмар.