Клайв Къслър, Грант Блекууд
Кралството (28)

27.

Голдфиш Пойнт, Ла Джола, Калифорния

— Чудесно… Благодаря! — Селма затвори и се обърна към групичката около работната маса — Сам, Реми Пийт и Уенди, и им каза: — Беше Джордж. Моделът на диска е готов. Изпраща го по куриер.

— Нямам търпение да видя как изглеждат осемстотин снимки в три измерения — засмя се Реми.

Щом пристигнаха след изморителния полет София — Франкфурт — Сан Франциско — Сан Диего, Сам и Реми се видяха за малко с екипа си, а след това спаха десет блажени часа. Освежени и що-годе преодолели часовата разлика, те събраха отново екипа, за да разберат кой докъде е стигнал.

— Няма значение колко е добър моделът — каза Пийт, — не може да се сравнява с оригинала.

Двата диска блестяха в поставките си под ярките халогенни лампи.

— На външен вид, да — отвърна Сам. — Но като полза… Стига да ни насочи накъдето трябва, ще е също толкова ценен, колкото златния.

Селма попита:

— Вярвате ли на нещо от това?

— На нещо от кое?

— Пророчеството, теорията на Джак, че Теуранг е еволюционното липсващо звено, Шангри-Ла… на което и да е от тези неща.

Реми отвърна:

— Ами, както каза и Джак, имаме само рисунки на Теуранг. Кой знае колко от тях са основани на митове и колко — на преки наблюдения. Мисля, че теорията му е достатъчно убедителна, за да довършим това, което сме започнали.

Сам кимна утвърдително.

— Колкото до Шангри-Ла… Много легенди се раждат от малко зрънце истина. В модерната популярна култура Шангри-Ла е синоним на рая. За хората в Мустанг е била просто мястото, където Теуранг е бил открит и където е трябва да се върне. Местата всъщност нямат значение, важно е значението, което им придаваме.

— Сам, това е почти поетично — каза Реми.

Той се усмихна.

— Имам моменти на вдъхновение.

Интеркомът изжужа. Селма отговори, след което излезе. Върна се с картонена кутия. Отвори я, погледна съдържанието и го извади. Постави модела на диска на празната поставка.

Дискът почти не се различаваше от другите.

— Впечатляващо! — заяви Сам. — Добра работа, Селма!

— Благодаря, господин Фарго. Да се обадим ли на Джак?

— След малко. Първо мисля да се чуем с крал Чарли. Искам да го раздразня достатъчно, за да проговори.

— Какво имаш предвид? — попита Уенди.

— В зависимост от това колко са надеждни източниците му в Мустанг, може да е повярвал, че ни е удавил в Кали Гандаки. Да видим дали няма да го сварим неподготвен. Селма, може ли да ми осигуриш стабилна линия на високоговорител тук?

— Да, господин Фарго. Един момент.

Скоро се чу сигналът за свободно. Чарли Кинг вдигна почти веднага:

— Кинг на телефона.

— Добро утро, господин Кинг — каза Сам. — Сам и Реми Фарго са на телефона.

Настъпи миг тишина, след което последва експанзивно възклицание:

— Добро и на вас! Не съм ви чувал от известно време. Поразтревожих се да не се отметнете.

— И от какво има да се отмятаме?

— Пуснах приятеля ви. Сега е ваш ред да ми предадете каквото сте открили.

— Чарли, мисля, че бъркаш желанието с реалността. Договорката беше да се видим с Ръсел и Марджъри и да се споразумеем.

— Мътните да те вземат, синко, какво мислиш, че значи това? Аз ви дадох Олтън и вие трябва да ми дадете, каквото искам.

Реми каза:

— Решихме, че си нарушил споразумението, Чарли.

— Какви ги дрънкаш?

— Говоря за „водача“, когото нае, за да ни убие в Мустанг.

— Нищо такова не съм…

Сам го прекъсна:

— Няма значение. Наредил си на децата си или на жена си да свършат тази работа.

— Така ли мислиш? Ами, докажи го!

— Мисля, че можем и нещо повече! — отвърна Сам. До него Реми оформи с устни „Какво?“, а той й отговори по същия начин: „Импровизирам.“

Кинг каза:

— Фарго, заплашвали са ме по-корави и по-богати мъже от теб. Мия си подметките с кръвта им кажи-речи всеки ден. Какво ще кажеш да ми дадете, каквото искам, и ще се сбогуваме като приятели.

— Твърде е късно за това — за частта с приятелите, имам предвид. Колкото до това, което търсиш и което баща ти е търсил през целия си живот, то наистина е у нас. Стои точно пред мен.

— Глупости!

— Ако си внимателен с обноските, може да ти пратим и снимка. Първо, защо не ни обясниш защо толкова те интересува това?

— А какво ще кажеш да ми обясните какво сте открили?

— Дървен кубичен сандък, притежание на войник, мъртъв от около половин хилядолетие.

Кинг не отвърна веднага, но чуха напрегнатото му дишане. Накрая промълви:

— Наистина е у вас!

— У нас е. И ако не започнеш с обясненията, ще го отворим и ще видим сами какво има вътре.

— Не, стойте! Недейте!

— Кажи ни какво има вътре!

— Може да са две неща: голямо нещо с формата на монета или купчина кокали. И в двата случая едва ли ви интересуват.

— А защо интересуват теб?

— Не е ваша работа!

От другата страна на масата Селма вдигна показалец иззад лаптопа си. Сам каза:

— Господин Кинг, изчакайте за миг!

Без да изчака отговор, Пийт посегна към високоговорителя и натисна бутона за изключване на звука.

Селма каза:

— Забравих да ви кажа. Поразрових се из тийнейджърските години на Кинг. Попаднах на блога на бивш репортер от „Ню Йорк таймс“. Жената твърди, че преди три години, по време на интервю, попитала Кинг нещо, което не му харесало. След като я изгледал на кръв, той прекратил интервюто, а след два дни я уволнили. От тогава не може да си намери работа. Кинг се бил погрижил за това.

— Какъв е бил въпросът? — попита Реми.

— Защо в гимназията всички му викали Адолф.

— Така ли? Само това? — попита Сам.

— Да, само това.

Уенди каза:

— Знаем, че Люис Кинг е бил нацист само номинално, а Чарли не е имал нищо общо с това, така че защо…

— Децата са си такива — отвърна Реми. — Помисли за малко, Люис Кинг е отсъствал от живота на Чарли. Отгоре на това, навсякъде са тормозили Чарли за нацистките му корени. От наша гледна точка не е много, но за хлапе, за тийнейджър… Сам, това може да е слабото място на Кинг. Тогава е бил сприхаво хлапе без власт. Сега е сприхав милионер с повече власт от някои президенти.

Сам помисли. Кимна на Пийт, който отново натисна бутона на високоговорителя.

— Извинявай, Чарли. Докъде бяхме стигнали? А, да, сандъкът. Каза, че съдържа или монета, или някакви кости, нали?

— Да.

— И за какво са трябвали на баща ти? За някакъв нацистки окултен ритуал? Нещо, което Химлер и Адолф са измислили?

— Млъквай, Фарго!

— Баща ти цял живот е търсил това нещо. Откъде може да си сигурен, че не е бил свързан с някоя тайна нацистка организация?

— Предупреждавам те… Затваряй си устата!

— Затова ли искаш Златния човек, Чарли? Опитваш се да довършиш това, което маршируващият ти с изпънати крака баща не е могъл?

От другата страна нещо тежко се стовари върху дърво и последва статичен шум. Чу се гневният глас на Кинг:

— Не съм нацист!

— Крушата никога не пада далеч от дървото, Чарли. Ето какво мисля, че се е случило. Баща ти е научил за съществуването на Теуранг по време на експедицията през 1938 г. и след като сте се преместили в САЩ, е продължил да те надъхва. В извратените ви умове Теуранг се е превърнал в някакъв Свети Граал. Люис изчезва, докато го търси, но добре те е обучил. Няма да си позволиш да…

— Копелето мръсно! Идиотът! Изостави майка ми сама в Германия, после направи същото, когато пристига и тук! Майка ми изгълта шише хапчета, а той дори не се върна за погребението й. Уби я и дори не й показва уважение! Добрият стар ексцентрик Люис! Не му пука какво говорят за него и не схвана, че се превърна в мой голям проблем… Всеки ден, всеки проклет ден ги слушах как си шепнат зад гърба ми — „Хайл, Хитлер! Хайл, Хитлер!“ И все пак ги победих! Всички победих! Сега мога да ги купя и продам всичките наведнъж. Мислите, че търся Златния човек, защото е бил толкова важен за баща ми? Че съм някакво вярно синче? Що за глупост! Когато се добера до това нещо, ще го стъпча на пихтия. И ако има Бог, баща ми ще гледа! — Кинг направи пауза и се изсмя. — А и вие ми лазите по нервите още от самото начало. Проклет да съм, ако ви позволя да ми отнемете моето!

Сам не отвърна веднага. Погледна към Реми и разбра, че са на едно мнение — съжаляваха детето Чарли Кинг, но той вече не беше дете, а налудничавата му мисия да отмъсти на мъртвия си баща бе струвала живота на много хора.

Сам каза:

— Това ли било? Кинг, ти убиваш, отвличаш и заробваш хора, заради това нещо? Ти си социопат!

— Фарго, не знаеш какво…

— Знам какво си сторил. И знам какво можеш да сториш още, докато свърши всичко това. Ще ти обещая нещо, Кинг — не само няма да получиш Златния човек, но и ще те пратим в затвора.

— Фарго, слушай ме сега! Ще убия…

Сам прекъсна разговора.

Край масата се възцари мълчание.

— Звучеше леко неразположен — рече тихичко накрая Селма.

Всички избухнаха в смях. Когато смехът позатихна, Реми каза замислено:

— Въпросът е, ако изпълним обещанието си, дали Кинг ще свърши в затвора или в стая с меки стени?

 

 

Трисули, Непал

Отчасти от любопитство, отчасти от нужда полковник Жу се беше съгласил на късната среща. Сътрудничеството му със странноликите американски мелези досега му носеше чудесни дивиденти, но вече знаеше истинските им самоличности и тази на баща им. Жу искаше да промени условията на сделката. Дразнеше го колко малко бе искал от тях за… помощта, която им оказваше. Лесно организираше превоза на вкаменелостите до Лхаса и прекарването им през митницата, но никак не беше лесно да открива надеждни дистрибутори за такова огромно количество незаконна стока — а от тази вечер щеше да е и много по-скъпо.

Малко преди полунощ отвън се чу двигател на джип. Двамата войници зад полковника станаха от столовете си и приготвиха автоматите си.

— Този път наредих да ги претърсят — каза той на хората си. — Но бъдете бдителни.

Един от пазачите отвън влезе в стаята, кимна на Жу и отново излезе. След миг Марджъри и Ръсел Кинг се появиха от мрака под мъждукащата керосинова лампа. Не бяха сами. Грациозна китайка със сурово лице пристъпи пред тях и по позите на двамата Кинг Жу разбра, че жената ще говори.

След това забеляза приликите в очите, носа и скулите. Майка и децата й! Интересно! Жу реши да разиграе козовете си. Стана и кимна на жената.

— Госпожа Кинг ли да ви наричам?

— Не. Шъ. Жилан Шъ.

— Моля, седнете!

Жилан седна на пейката и сплете пръсти на масата. Младите Кинг останаха прави, в пози, подобни на тези на войниците на Жу. Самият той седна.

— На какво дължа това удоволствие? — попита той.

— Съпругът ми иска нещо от вас.

— Така ли?

— Да. Първо иска да разберете следното: знаем, че не се казвате Жу и че не сте полковник. Името ви всъщност е Фенг и сте генерал.

Сякаш по вените на Фенг затече ледена вода. С усилие на волята, той скри паниката си.

— Така ли било?

— Така! Знаем всичко за вас, включително и другите ви незаконни дейности: търговия с огнестрелно оръжие, контрабанда на хероин и така нататък. Знаем също така кой в йерархията е ваш приятел и кой — враг.

Всъщност, съпругът ми е в много добри отношения с един генерал на име Гау. Познавате ли го?

Фенг преглътна мъчително. Всичко се разпадаше пред очите му.

— Да — едва промълви той.

— Генерал Гау не ви е приятел, нали?

— Не.

— Ясно ли ви всичко? — попита Жилан Шъ.

— Да.

— Да поговорим за партньорството ни. Съпругът ми всъщност е доволен от услугите ви и иска да ви предложи петнайсет процента увеличение на всички трансакции.

— Това е много щедро.

— Съпругът ми е наясно с този факт. Иска и една услуга от вас.

Още докато отговаряше, Фенг се ругаеше наум.

— Услугата предполага липса на компенсация.

Студените обсидианови очи на Жилан се впиха във Фенг, преди тя да отвърне с леден глас:

— Не се изразих правилно. Може би „задача“ е по-правилна дума. Разбира се, той ще се радва да ви компенсира с двеста хиляди щатски долара, но само ако успеете.

Фенг скри усмивката си.

— Това е справедливо. Какво е естеството на задачата?

— Има едни хора — двама души, по-точно, които заплашват бизнес интересите ни тук. Очакваме в близките седмици да пътуват покрай границата, може би дори да влязат в Тибетския автономен регион. Искаме да пресечете пътя им.

— Ще трябва да сте по-конкретна.

— Да ги заловите, докато дойдем, или да ги убиете. Ще ви дам заповедта, когато настъпи моментът.

— Колко близо до границата ще пътуват?

— На някои места ще са на по-малко от няколко километра от нея.

— Тя е дълга стотици километри. Как да открием двама души на такъв широк периметър?

— Не бъдете несговорчив — каза Жилан и в гласа й се прокраднаха студени нотки. — Командвате четиринайсет хеликоптера Харбин З-9 с инфрачервени радари, камери за нощно виждане, противовъздушни и противотанкови ракети.

Фенг въздъхна.

— Извънредно добре сте осведомена.

— Поверените ви хора също така са разположени на седемдесет и девет наблюдателници по границата. Не е ли така?

— Така е.

— Подозираме, че тези двама души ще преодолеят по-откъснатите райони с хеликоптер. В Непал не са много компаниите, които предлагат подобна услуга. За да улесним задачата ви, ще наблюдаваме тези компании.

— А защо не пресечете пътя на тези хора, преди да се качат на някой хеликоптер?

— Ще им позволим да… завършат мисията си, преди да предприемете действия срещу тях.

— Каква е мисията им?

— Търсят нещо. Искаме да го намерят.

— Какво търсят?

— Не е нужно да знаете. Генерале, обясних ви какво се иска от вас — имате цялата информация, която ви е нужна. Така че, ако обичате, решавайте!

— Приемам. Ще ми е нужна информация за целите.

Жилан бръкна в предния си джоб и извади карта за фотоапарат. Плъзна я по масата към Фенг и се изправи.

— Бъдете готов, когато се обадя.