Клайв Къслър, Грант Блекууд
Кралството (15)

14.

Долина Лангтанг, Непал

Преди Сам да успее да отговори, вратата на караваната се отвори. С върха на пръстите си, той спря вратата на няколко сантиметра от лицата им. Един от пазачите влезе и лъчът на фенера му запълзя по стените. Сам видя как мъжът се обръща в тяхната посока и побърза да затвори вратата, като я бутна с хълбок. После направи една крачка напред и нанесе удар с крака в коляното на пазача. Докато мъжът падаше, Сам го хвана за яката, издърпа го напред и удари челото му в ръба на едното бюро. Мъжът простена и се отпусна. Сам го завлече зад вратата. Приклекна и провери пулса му.

— Жив е, но няма да се събуди скоро.

Обърна го по гръб, взе автомата му и се изправи.

Реми няколко секунди се кокореше в съпруга си.

— Ти беше като Джеймс Бонд!

— Чист късмет и стоманено бюро — отвърна той, като се усмихна и сви рамене. — Непобедима комбинация.

— Мисля, че заслужаваш награда.

— После. Ако има „после“…

— Аз лично гласувам да има „после“. Имаш ли план?

— Кражба на автомобил.

Сам се обърна, отиде до най-близкия прозорец на караваната и дръпна завесата.

— Трудничко ще преминем, но мисля, че ще успеем — рече той.

— Провери отпред — каза Реми, — а аз ще се заема със задния прозорец.

Сам отиде до предния прозорец и надникна иззад завесата.

— Пазачите се събират на поляната. Около десетима са. Не виждам жената — дракон.

— Сигурно просто се е отбила да свърши мръсната работа на Кинг.

— Като че ли се опитват да решат какво да правят. След секунда ще знаем дали осъзнават, че им липсва човек.

— Прозорецът е отворен — каза Реми. — До земята са два метра и половина. На около три от караваната има гъсти дървета.

Сам остави пердето да падне.

— По-добре да тръгваме сега, преди да са успели да се организират. — Той свали автомата от рамото си и го разгледа. — Това е последна дума на техниката.

— Можеш ли да си служиш с него?

— Предпазител, спусък, пълнител… дупка, откъдето излизат куршумите. Мисля, че ще се справя.

Сирената замлъкна рязко.

Сам отиде до предната врата и я заключи.

— Това може да ги забави — обясни той.

Хвана най-близкия стол и го сложи под задния прозорец. Реми се качи на стола и скочи през прозореца. Сам я последва.

Скриха се сред дърветата и си запроправяха път към един от складовете. Щом видяха стената му, спряха и се огледаха. В далечината пазачите продължаваха да се надвикват.

Сам и Реми тръгнаха към склада. Сам водеше, стиснал автомата с две ръце. Стигнаха до склада.

Реми прошепна:

— Врата!

Сам кимна. Реми мина напред и двамата се запрокрадваха покрай стената. Реми стигна до вратата и я бутна с рамо. Беше отключена. Надзърна вътре и се отдръпна.

— Има два камиона, паркирани един до друг. Изглеждат военни — зелени, с двойни гуми, с платнени каросерии.

— Кара ли ти се? — попита Сам.

— Защо не.

— Качи се на левия. Ще повредя другия и ще се присъединя към теб. Бъди готова.

— Добре!

Реми отвори вратата достатъчно широко, за да влязат. Бяха на половината път до камионите, когато отвън се чуха стъпки. Сам и Реми спряха до каросерията на десния камион. Сам подаде глава иззад камиона.

— Четирима. Качват се в камионите, по двама във всяка кабина.

— Част от плана им за извънредни ситуации?

— Вероятно — отвърна Сам. — Добре, план Б. Скриваме се при тях.

Почти едновременно шофьорите запалиха двигателите.

Много внимателно, за да не усетят пазачите теглото им, Сам и Реми стъпиха първо върху амортисьорите на машината, а после се вмъкнаха в каросерията. Трансмисията шумно се задейства и камионът потегли. Хванати за ръце, Сам и Реми се препънаха и се проснаха по лице напред.

Камионът, в който се качиха, водеше. Лежаха по корем, а през зеленото платнище на каросерията се процеждаше светлината на фаровете на задния камион. За пръв път от десет минути Сам и Реми си позволиха да дишат спокойно. От двете им страни имаше дървени сандъци с различни размери, закрепени с болтове към каросерията.

— Успяхме! — прошепна Реми.

— Стискай палци!

— Какво значи това?

— Мисля, че това е камион на китайската армия.

— Не намекваш каквото си мисля, че намекваш, нали?

— Точно това намеквам. Вече е ясно, че Кинг е дружка с някого в китайската армия. Пазачите са китайци, както вероятно и оръжията им. И знаем какво има в тези сандъци.

— Колко далеч е границата?

— Трийсет километра, може би четирийсет… На четири часа, плюс-минус.

— Предостатъчно време да се махнем.

— Въпросът е, колко ще се отдалечим от цивилизацията?

— Започваш да ми разваляш доброто настроение — каза Реми и легна на рамото на Сам.

Въпреки че каросерията на камиона не бе най-удобното легло, а пътят беше твърде неравен, приглушеното ръмжене на двигателя унасяше Сам и Реми. Те придремваха в сумрака, а Сам от време не време се разбуждаше, за да погледне часовника си.

След около час ги разбуди скърцането на спирачки. Фаровете на задния камион се уголемиха и станаха по-ярки. Сам седна и насочи автомата към изхода на каросерията. Реми седна до него с въпрос в погледа, ала без да каже и дума.

Камионът забави ход и спря. Фаровете на задния камион угаснаха. Вратите на кабините се отвориха и се затвориха. От двете страни на каросерията захрущяха стъпки. Спряха при изхода от каросерията и пазачите започнаха да разговарят на китайски. Сам и Реми доловиха цигарен дим.

Сам обърна глава и прошепна в ухото на Реми:

— Стой напълно неподвижна!

Тя кимна.

Бавно и внимателно Сам сви ръка под себе си, след това се надигна. Направи две стъпки патешката към изхода на каросерията и завъртя глава, за да чува по-добре. След миг се обърна към Реми и вдигна четири пръста. От другата страна имаше четирима пазачи. Посочи автомата си, след това към тях.

Тя му подаде оръжието. Сам го постави напреки на краката си и притисна длани. Тя кимна. Той й направи жест да залегне и тя го стори.

Сам се увери, че предпазителят на автомата е свален, намести се по-удобно и пое дълбоко дъх, после с лявата ръка стисна плата и го дръпна встрани.

— Горе ръцете! — извика той.

Двамата войници по-близо до амортисьорите се обърнаха и заотстъпваха назад. Блъснаха се в другарите си, които пък се мъчеха да свалят автоматите си.

— Не смейте! — каза Сам и подпря автомата на рамото си.

Въпреки езиковата бариера, войниците схванаха смисъла и застинаха. Сам няколко пъти размаха цевта на автомата, докато мъжете схванаха и какво още иска от тях. Бавно свалиха автоматите си и ги пуснаха на земята. Сам ги накара да отстъпят метър-два назад, след което скочи от каросерията.

— Чисто е — извика той към Реми.

Тя скочи до него.

— Изглеждат ужасени — отбеляза тя.

— Идеално! Колкото по-ужасени са, толкова по-добре за нас. Би ли…

Реми събра автоматите, нарами един, а останалите хвърли в каросерията.

Сам я попита:

— Предпазителят свален ли е?

— Така мисля…

— Превключвателя над спусъка, отдясно.

— Ясно. Свалих го.

Сам и Реми гледаха втренчено с четиримата китайски войници. Десетина секунди никой не продума. Накрая Сам попита:

— Английски?

Войникът най-отдясно каза:

— Малък английски.

— Добре тогава. Вие сте мои пленници.

Реми въздъхна тежко.

— Сам…

— Извинявай. Винаги съм искал да го кажа.

— И когато изпълни мечтата си, какво ще правим с тях?

— Връзваме ги и… О, не. Това не е хубаво.

— Какво? — Реми погледна към съпруга си.

Сам беше присвил очи над главите на войниците, към кабината на втория камион. Тя последва погледа му и видя силует, който внезапно залегна.

— Не сме преброили всички — измърмори Сам.

— Виждам.

— Реми, отиди в кабината на нашия камион. Запали двигателя. Провери…

— Веднага — отвърна тя, обърна се и изтича до предната част на камиона. След няколко секунди двигателят заръмжа. Четиримата войници пристъпваха нервно от крак на крак и се споглеждаха.

— Всички да се качват! — извика Реми през прозореца на кабината.

— Идваме, скъпа! — отвърна Сам, без да се обръща. После извика към войниците: — Мърдайте, мърдайте!

Мъжете се отдръпнаха встрани и позволиха на Сам да се прицели в радиатора на задния камион.

Петият мъж, скрит в кабината на втория камион, ненадейно се показа през прозореца на шофьорското място. Сам видя силуета на автомата му.

— Спри!

Мъжът обаче не го послуша. Сам смени целта си и стреля два пъти през предното стъкло. Войниците се пръснаха и се скриха из храсталаците край пътя. Сам чу изпращяване. Нещо се удари с глух звук в каросерията до него. Той приклекна, залитна встрани, завъртя се и стреля още три пъти, като се надяваше, че този път е уцелил радиатора или двигателя. Обърна се, изтича напред и се качи в кабината на камиона.

— Вече не сме добре дошли — каза той на Реми.

Тя включи на скорост и натисна с всичка сила педала на газта.

След по-малко от стотина метра разбраха, че изстрелите на Сам са отишли напразно. Фаровете на задния камион блеснаха в страничните огледала на камиона.

Четиримата войници изтичаха от храстите и скочиха при петия в кабината. Камионът тръгна напред. Реми извика:

— Тесен мост отпред!

На не повече от сто метра пред тях се виждаше мостът — не просто тесен, а сякаш няма да побере дори камиона им.

— Скоростта, Реми! — предупреди Сам.

— Карам толкова бързо колкото мога.

— Исках да кажа, намали!

— Шегуваш се! Дръж се!

Камионът мина през неравност в пътя, наклони се настрани, подскочи и се тръшна отново на пътя. Мостът едрееше пред тях. Оставаха петдесетина метра.

— О, чудесно! — викна раздразнено Реми. — Трябваше да е от онези.

Макар и по-широк и по-стабилен, мостът беше просто по-едра версия на онзи, който прекосиха пеша по-рано същия ден.

Камионът пак се люшна. Сам и Реми отскочиха от седалките и удариха главите си в тавана на кабината. Реми изсумтя, докато се бореше с кормилото, за да овладее машината.

Мостът бе почти пред тях. В последната секунда Реми наби спирачки. Те изскърцаха зловещо, а камионът спря, обгърнат от облак прах.

Сам дочу тракането на скоростите — съпругата му превключваше на задна.

— Реми, какво си намислила?

— Малко игра на „шубе“, на задна — каза тя с мрачна усмивка.

— Рисковано е…

— За разлика от всичко останало, което правихме тази вечер ли?

— Туш! — предаде се Сам.

Реми отново натисна газта.

Двигателят изстена, набра обороти и камионът потегли назад, първо бавно, но после все по-бързо и по-бързо. Сам погледна в страничното огледало. През облака прах от рязкото спиране просветваха фаровете на втория камион. Сам се подаде през прозореца и даде кратък откос, а след него и втори. Камионът свърна встрани, извън полезрението на Сам.

Без да отделя очи от огледалото, Реми каза:

— Спират… Виждат ни… И те тръгват назад.

През рева на двигателя чуваше пукането на автоматите. Сам и Реми се приведоха. Свела глава под таблото, Реми се наклони встрани за по-добър поглед в страничното огледало. Преследвачите им караха с пълна пара назад, но комбинацията от неочаквания ход на Реми и стрелбата на Сам очевидно бяха притеснили шофьора. Камионът се люшкаше несигурно наляво-надясно, като гумите му ту се качваха, ту слизаха от крайпътните насипи.

— Готов за сблъсък! — извика Реми.

Сам се облегна в седалката и подпря крака на таблото. Миг по-късно камионът рязко спря. Реми отново погледна огледалото.

— Извън пътя са.

— Да не се застояваме — подкани я Сам.

— Ясно!

Реми отново тръгна напред. Мостът отново се показа пред тях.

— Трикът ни не проработи — обяви Реми. — Пак са зад гърба ни.

— Не се отказват, а? Дръж камиона стабилен за малко.

Сам отвори вратата.

— Какво, какво…

— Ще съм отзад, ако ти потрябвам.

Той сложи автомата на врата си и, като се подпираше на вратата, слезе на стъпенката под нея. Със свободната си ръка хвана платнището на каросерията и го дръпна, като изтръгна част от скобите, които го крепяха към рамката на каросерията. Хвана оголената рамка, протегна левия си крак и се прехвърли в каросерията. Пролази до задната й част и отвори прозорчето към кабината.

— Здрасти!

— Ти си здрасти! Дръж се, затварям ти вратата — викна му Реми.

Реми зави рязко вдясно, след това вляво. Отворената врата на Сам се тръшна.

— Какъв е планът ти? — попита Реми.

— Саботаж. На какво разстояние са от нас?

— На петдесет метра. Ще сме на моста след десет секунди.

— Ясно!

Сам отиде в задната част на каросерията. Опипом намери един от останалите автомати. Вдигна го и остави своя, след което набързо събра пълнителите на другите.

— Мост! — извика Реми. — Забавям!

Сам изчака да чуе трополенето на гумите по дъските и се показа през платнището, насочи автомата към дървото и стреля. Куршумите вдигнаха трески във въздуха. Сам се скри, смени пълнителя и отново стреля, този път ту в моста, ту в приближаващия камион, току-що стъпил върху него. Камионът сви вляво, удари се в перилата, но се закрепи. От единия прозорец проблесна оранжев огън. Три куршума се забиха под Сам. Той се хвърли назад в каросерията. Още един залп разпори задната част на платнището и се заби в стената на кабината.

— Сам? — извика Реми.

— Не се получи!

— Разбрах!

— Какво е мнението ти за унищожението на вкаменелости?

— По принцип съм против, но това е специален случай!

— Дай ми малко време!

Реми започна да натиска ту спирачките, ту газта с надеждата да попречи на стрелците да се премерят добре. Сам се обърна по корем, слепешката откри първия ремък, който крепеше сандъците и го отключи. Не след дълго всички ремъци бяха развързани. Той допълзя до задната част на каросерията и свали подвижния капак.

— Пускаме бомбите — викна Сам и избута първия сандък навън.

Сандъкът отскочи от дъските на моста, удари се в бронята на задния камион и се пръсна. Разлетяха се парчета дърво и опаковъчна слама.

— Няма ефект — отбеляза Реми.

Сам подпря с рамо цялата купчина сандъци и сви крака. Натисна рязко.

Сандъците се плъзнаха по дъното на каросерията и заизпадаха един подир друг към преследвачите. Сам не изчака да види резултата от опита си, а веднага се зае с другите сандъци и повтори упражнението.

Чу се скърцане на спирачки и шум от счупено стъкло.

— Стана! — извика Реми. — Спряха!

Сам се поизправи на колене и погледна към съпругата си през прозорчето.

— Но за колко дълго?

Тя му се усмихна.

— Колкото време ще им е нужно, за да разкарат пет-шест сандъка изпод шасито си.