Стивън Ледър
Двоен изстрел (5)

От мястото си сред руините на черквата „Света Мария“ Поли Куин наблюдаваше как Крамър се разхожда бавно по пътя към пристанището с ръце в джобовете. Ходеше с наведена глава, сякаш дълбоко замислен. Поли се чудеше за какво ли мисли този човек и дали знаеше, че днес е последният му ден на земята. Поли приближи телефона до устата си.

— Тръгна.

— Виждам го — каза Линч, който седеше заедно с Пат О’Риордан в колата в паркинга на яхтклуба.

Поли върна телефона в джоба си и притисна бинокъла към очите си. Не искаше да пропусне нито секунда. Съжаляваше само, че няма да е по-близо. Предпочиташе да е долу на пътя с брат си, но Линч беше казал, че трябва някой да е горе, на високото място, и той беше най-младият. Един ден, помисли Поли горчиво, един ден той няма да е най-младият. Тогава ще им покаже.

Крамър забеляза проблясъка с крайчеца на окото си, светлинка, блеснала от старата черква. Сърцето му започна да бие ускорено и той няколко пъти пое дълбоко дъх. Потисна желанието си да обърне глава и да погледне нагоре по хълма, когато зави по пътя и пред погледа му се разстла пристанището.

Две рибарски лодки отплаваха от западния пристан, като оставяха облачета мръсносив дим след себе си. На плажа по-надолу двама души хвърляха една пръчка на черен лабрадор. Вървяха бавно по пясъчната ивица към яхтите. Кучето тичаше напред-назад, а вятърът отнасяше лая му, преди той да достигне до ушите на Крамър. Той позна кучето, но не и хората. До сградата на яхтклуба имаше паркирани няколко коли. В една от тях седяха неподвижно двама мъже. Крамър завъртя глава в опит да разхлаби мускулите на врата си. Започваше да се напряга, а сега не беше моментът да се схваща.

— Добре, хайде да се захващаме с копелето — каза Линч, като пъхна телефона в жабката. Отвори вратата и обиколи отзад до багажника. Наведе се над синия си сак и извади своя „Калашников“, а О’Риордан стоеше до него, за да го прикрива откъм пътя. Линч носеше дълъг разкопчан шлифер и притисна автомата под него близо до тялото си.

— Добре — каза и отстъпи от колата, а О’Риордан извади един пистолет от сака и го пъхна в джоба на коженото си яке.

Тръгнаха през паркинга, а вятърът рошеше косите им и вдигаше вълнички в локвите в краката им. Пред тях Крамър беше се качил на вълнолома и вървеше към фара.

Дейви Куин седеше на дървена пейка пред обществените тоалетни, с вестник на колене. Изправи се, като стисна сгънатия вестник така силно, че пръстите му побеляха, кимна към Линч и тръгна по пътя.