Стивън Ледър
Двоен изстрел (23)

Бърнард Джакман вдигна очи към русокосата стюардеса и пое малката чаша с портокалов сок, който тя му предлагаше. Отправи й широка усмивка, но тя вече отминаваше към следващия пътник. Дори и в първа класа обслужването беше чисто формално и усмивките изкуствени, но на Джакман му беше все едно. Летеше над петдесет хиляди мили всяка година по различни авиолинии и гледаше на пътуването само като на начин за постигане на определена цел. Интересуваше го единствено самолетът да пристигне навреме и да не се разбие в морето по пътя.

Гледаше стюардесата, която вървеше по пътеката между седалките и раздаваше напитки и изкуствени усмивки. Джакман беше свикнал с фалшивите усмивки. Когато работеше като аналитик във ФБР, беше разговарял със стотици убийци и те рядко изглеждаха необичайно. Много малка беше разликата между серийния убиец и обикновения човек, поне на външен вид. Джакман беше срещал серийни убийци, които приличаха на любезни дядовци, други пък — чаровни и красиви, и харизматични като телевизионни водещи, а дори и една жена с пищни форми като на стюардесата. Джакман знаеше, че едва когато човек започне да дълбае в главите им, разбира какво дели убиеца от жертвата му и овцете от вълците. Прекарал беше хиляди часове в разговори с осъдени убийци, печелеше доверието им, надничаше в мислите им, ставаше им приятел, за да открие кое ги отличава. Един от шефовете му беше кавал, че добрият аналитик е като хамелеон и че когато аналитикът и убиецът са заедно в килията, човек не би трябвало да може да ги различи. Жестовете им, поведението им, начинът им на говорене трябва да бъдат практически еднакви. Същият човек беше ги предупреждавал и за опасността от това да прекарваш прекалено много време в компанията на серийни убийци. Те привличаха както пламъкът пеперудите: аналитиците трябваше да внимават доколко се приближават, за да не се опарят.

Джакман отвори досието на Майк Крамър. Състоеше се предимно от доклади от службата му в армията и по-късно 22-ри полк на специалните въздушнодесантни части, почитан по целия свят. От вътрешната страна на папката имаше закачена с кламер цветна фотография: лента с три снимки, ляв и десен профил и една анфас. Погледът на Крамър сякаш пареше от снимката. Прекъсна го стюардесата, която запита дали може да прибере празната чаша. Той я подаде, без да откъсва очи от снимката.

Очите на Крамър бяха хлътнали, а носът му леко гърбав, поради което той напомняше за хищник. Според досието Крамър беше на тридесет и седем години, но очите му спокойно можеха да принадлежат на осемдесетгодишен старец. В тях нямаше тъга, нито горчивина, а само студен и спокоен поглед, който сякаш прозираше през Джакман. Аналитикът се питаше какво ли е видял и правил Крамър, за да добие такъв твърд поглед. Досието не казваше много. Служил на Фолкландските острови и действал под прикритие в Северна Ирландия. След три периода там е бил заловен от ИРА и измъчван брутално. Спасили го и го закарали спешно с хеликоптер в болница в Белфаст, където хирурзи спасили живота му, но скоро след това напуснал специалните части поради здравословни причини. Нямаше подробности за заниманията на Крамър след напускането на полка, но Джакман беше останал с впечатлението, че той крие нещо. Сигурен беше, че полковникът е използвал Крамър поне за една операция с такава секретност, че да не може да прати дори собствените си хора.

Полковникът беше уклончив относно мотивацията на Крамър да заеме мястото на Вандермайер. Като прочете досието, Джакман си помисли най-напред, че Крамър смята да доказва нещо, защото са го накарали да напусне армията рано. Недовършена работа може би. При срещата с него очи в очи Джакман беше разбрал, че има нещо друго. Искаше му се да прекара повече време с Майк Крамър, да седне с него и да поговори подробно, да направи онова, което вършеше най-добре — да проникне и да се поразрови из онова, което кара човека да действа.

Аналитикът се усмихна, като си спомни как полковникът беше стиснал челюсти, когато той изтъкна колко много Крамър отговаря на профила на търсения от тях човек. Семейството на Майк Крамър, загубил майка си и с отсъстващ баща през юношеските години, почти сигурно го е подтикнало да се запише в армията. Но Джакман знаеше и че точно такава среда би могла да доведе до психологически проблеми, които, съчетани с интензивното обучение на Крамър, са идеалната рецепта за създаването на убиец психопат. Майката на Джакман също беше умряла в детството му и той знаеше много добре, че празнината, която тя оставя, не може никога да бъде запълнена. В случая на Крамър никой не е опитал да запълни тази празнина и той беше потърсил убежище в армията.

Според служебното досие Крамър не е бил блестящ като редови войник и няколко пъти го наказвали за неподчинение. Едва след като преминал щателния подбор за специалните части, той намерил призванието си. Обучен до върховна степен, за която повечето мъже могат само да мечтаят, и овладял оръжията, експлозивите и парашутите, Крамър се беше превърнал в правителствена машина за убийства. Но животът в полка му е върнал нещо, което е нямал преди — семейството. Другите войници са му станали братя, полкът му осигурявал всичко необходимо и според Джакман полковникът вероятно е станал бащата, който Крамър е търсил. Джакман знаеше, че напускането на полка, когото Крамър е обичал, трябва да е било също толкова съсипващо, колкото смъртта на майка му. Връщането в цивилния живот е изглеждало като повторение на загубата от детството. Възможно е краят на армейските дни да е отприщил всички чувства, които Крамър е задържал през годините.

Джакман се замисли какво ли е правил Крамър като цивилен. Хората с минало като неговото ставаха наемници, отиваха в затвора или умираха. Аналитикът се облегна на седалката, усмихнат на себе си. Очакваше отново да се срещне с Крамър: имаше да го пита за много неща. Искаше да знае колко живота е отнел Крамър и как се е чувствал, дали е изпитвал наслада от убийството, или е гледал на него като на поредната войнишка задача. Искаше да разбере как е било първото убийство и дали чувствата са се променили при второто, третото и четвъртото. Искаше да знае и още нещо — дали това му липсваше.