Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Codex, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Кодексът на маите

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-210-5

История

  1. — Добавяне

59.

Тикал, Гватемала

Това трябваше да бъде най-сензационната археологическа новина след откриването на гробницата на Тутанкамон. Залата на хотела, макар че побираше стотина души, се оказа прекалено тясна. Затова нямаха друг избор, освен да преместят пресконференцията на Големия площад в Тикал между извисяващите се Пирамида I и II — Храмът на великия ягуар и Храмът на маската.

Хосе благослови всички с древна церемония на маите и представи Алета като една от най-изтъкнатите съвременни археоложки. Тя застана уверено пред микрофона, сложен на стъпалата на Северната тераса. Неспирно проблясваха светкавици на фотоапарати, телевизионни оператори се надпреварваха кой да снима от най-добрата гледна точка. Предаваха събитието на живо в повече от 150 държави. Алета искаше в началото да благодари на Къртис, но той я разубеди. Играта във Вашингтон изобщо не беше приключила. Малко преди Алета да доближи микрофона, Родригес пъхна в ръката й бележка: „Изстрелването на «Минитмън» е отменено“.

— Предупрежденията са зловещи — подчерта тя, след като разказа кратко за Кодекса на маите. — И най-важните опасности пред нашата цивилизация са свързани с религиите и околната среда. — Бяха решили да пропусне историята с ракетата. — Маите са изградили една от най-великите цивилизации в цялата ни история. Но последният надпис на която и да било стела в Тикал е с дата 13 август 869 година. По това време градът вече затънал в проблеми. До средата на десети век цивилизацията на маите рухнала окончателно. Величествените градове държави с безбройните им пирамиди и храмове опустели. В академичните среди нямат край споровете какво е предизвикало упадъка, а истинската причина не бе посочена и досега.

Безупречният й английски с напевно испанско произношение звучеше убедително сред внушителните пирамиди. На триста километра от Тикал монсиньор Дженингс пусна празната бутилка от уиски в металното кошче за боклук.

— Шибана кучка — промърмори той и се пресегна за следващата бутилка.

— Сега е ясно — продължи Алета, — че макар да са били предупреждавани неведнъж, видните владетели на маите в градовете държави Тикал, Калакмул и Наранхо продължавали ожесточените си междуособици. Тези стълкновения съсипали жизнената им среда и ги лишили от възможността да се изхранват, накрая унищожили и цивилизацията им. В Кодекса на маите се твърди недвусмислено, че ни очаква същата участ, ако не тръгнем по друг път. — Тя помълча и предупреждението сякаш надвисна над древния площад. — И ние, подобно на техните градове държави, се страхуваме от различията помежду си. Водим войните си в името на религиите, независимо дали се случва в Северна Ирландия или в Афганистан. Наглед сме неспособни да търпим, камо ли да приемем други култури. Например в Пакистан държавата е на път да се сгромоляса и ядреният й арсенал може да попадне в ръцете на екстремисти. Тези екстремисти не биха се поколебали да стигнат до самоубийствени атентати и с ядрено оръжие, все в името на своя бог — Аллах.

В Съединените щати могъща общност от четиридесет милиона евангелисти се придържа към убеждението, че Христос не може да се завърне при нас, докато всички окупирани палестински територии — Газа, Западният бряг, до последния квадратен сантиметър от така наречената Обетована земя — не бъдат дадени на Израел.

На десет хиляди километра от Тикал префектът на Конгрегацията за доктрината на вярата кардинал Салваторе Феличи не откъсваше поглед от телевизора в разкошния си кабинет в „Палацо дела сакра инквизиционе“.

— Ватикана още не е разгласил третото предупреждение от Фатима — обвинително изрече Алета, — а листчето, изписано от ръката на сестра Лусия, остава скрито в техния таен архив. Когато Дева Мария се явила на Лусия през 1917 година, отправила предупреждения, подобни на съдържащите се в Кодекса на маите. Нейните предупреждения на свой ред са предшествани от твърденията на Свети Малахий, че Бог го осенил с видение в Рим през 1140 година. И това видение се оказа извънредно точно предсказание за поредицата от папи, поемали в ръцете си ключовете на Свети Петър. А той предрича, че краят на папството ще настъпи през декември 2012 година. — Някои журналисти посегнаха към мобилните си телефони. — И идеите на Христос не са единствени по рода си — заяви Алета. — Кодексът ни показва ясно, че посланието да се отнасяме човешки към себеподобните си е общо за много религии — християнството, юдаизма, будизма, исляма. Ако сте израснали като дете в Багдад, ще ви внушат да вярвате не във възкресението на Христос, а във възкресението на великия пророк Мохамед в нощното му пътешествие от Мека до Йерусалим и обратно. Никой не може да твърди, че неговият път е единствено верният. Има много пътища към Омега, както се вижда в кодекса, защото от мястото, където сте се родили, зависи коя вяра ще приемете. Ако не се научим на разбирателство и взаимно уважение към културите си, религията ще бъде една от силите, които ще ни унищожат.

Кардинал Феличи счупи молива, който въртеше между пръстите си.

— Но най-сурово е предупреждението в кодекса за нашето отношение към природата, защото тъкмо заради него в края на краищата рухнала могъщата цивилизация на маите и те били принудени да изоставят градовете си. Конференцията в Копенхаген също като предишните беше жалък провал, макар че настъпващите сериозни промени в климата би трябвало да са очевидни за всички. Кодексът на маите отново посочва ясно, че ако не тръгнем по друг път, скептиците, уж предпочитащи да запазят работните места, вместо да се съобразяват с климата, накрая ще открият, че няма работни места, които да запазят. И накрая Кодексът на маите е категоричен за наближаващото изравняване на Слънчевата система с гигантската черна дупка в средата на нашата галактика. — Всички журналисти очакваха думите й нетърпеливо. — НАСА потвърди, че изчисленията на древните астрономи са точни до секундата. Към това се прибавят научните данни за земното магнитно поле, което е най-слабо, откакто са започнали измерванията. Магнитните полюси се движат през ледената пустош на Арктика и Антарктика с повече от трийсет километра годишно. Активността на слънчевите петна нараства рязко и ще достигне максимума си през 2012 година, но аз бих препоръчала въздържане от крайни действия.

Арана кимна в съгласие, застанал до Къртис в подножието на Пирамида I.

— Вместо това правителствата би трябвало да се подготвят за вероятно изместване на полюсите и да обърнат внимание как то би могло да се отрази върху комуникациите. Това е проява на здрав разум. Правителствата би трябвало и да се погрижат събраното ни знание да бъде съхранявано на много места, като материални носители бъдат сложени в сигурни хранилища на голяма надморска височина. Необходимо е да бъдат разработени и планове за евакуация на крайбрежните райони. Но отново не препоръчвам крайни мерки, защото моите скъпи приятели сред старейшините на маите са на друго мнение. — Тя се обърна към Хосе, старейшините и воините, за да насочи вниманието на журналистите към тях. — На старейшините е известно, че 21 декември 2012 година ще отвори духовен портал — портал на огромна енергия и надежда. Но той ще бъде достъпен само за хора, готови да преосмислят какво е най-важно за тях, които са се посветили на по-мирен, по-спокоен живот. Порталът ще бъде достъпен и за могъщите държави, но само онези, които променят външната си политика в съгласие с по-справедлив и уравновесен подход към света. Държави, които насърчават гражданите си не само да търпят, но и да приемат различните култури. Ако това се случи, надеждата за нас е голяма. Ако не — в кодекса е написано ясно. Ще ни сполети участта на могъщите маи.

 

 

Воините на маите бдяха пред бунгалото на Къртис и Алета, които се сбогуваха с Хосе.

— Не мога да намеря думи, за да ти благодаря подобаващо.

Просълзената Алета целуна шамана по бузите.

— Достатъчно е, че върнахте кодекса на света — отвърна той и стисна ръката на Къртис. — Боя се обаче, че светът няма да го обсъжда дълго, а медиите ще търсят други новини. Когато това се случи, спомнете си за инките — каза им загадъчно и след тези думи излезе.

— Е, отървахме ли се? — попита Алета.

Къртис завъртя глава.

— Във Вашингтон ще отричат, че са знаели каквото и да било за намесата на ЦРУ тук и за експериментите в Гакона. Това е стандартна процедура. Отричай, пак отричай и продължавай да отричаш с надеждата, че журналистите ще загубят интерес, докато не изскочат неопровержими доказателства, които те принуждават да се откажеш от лъжите си. Има твърде влиятелни хора във Вашингтон, които с удоволствие биха ме одрали жив. И щом Уайли е жив, няма да миряса, докато не ми запуши устата.

— Както и моята. Какво ще правим сега?

— Имам стари приятели в Мосад. Малко им остава да напипат следите на Фон Хайсен и в Перу, където впрочем са живели инките… Товарен кораб ще отплава от Пуерто Кецал, а капитанът е атеист.

— С отделни койки ли е каютата?

— С широко легло за двама.

— Щом е тъй, идвам.

— Кога тръгваме?

Край