Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (58)

57.

Тикал, Гватемала

Двамата наемници се промъкваха безшумно по пътеката към селото. Арана и старейшините бяха седнали около най-големия огън с Алета и Къртис. Всички слушаха напрегнато Алета, която тълкуваше бележките на Леви Вайцман за разположението на статуетките и минаването на слънчевите лъчи през кристалите върху обкования със злато обсидиан по изгрев в най-краткия ден от годината.

— Втората карта е била дадена на моя дядо от вашите деди. — Тя сложи древния лист от хуун на земята пред себе си. — Този триъгълник съвпада точно с ъглите между Пирамида I, IV и V.

Арана кимна с одобрение.

— Моят дядо е намерил мъжката статуетка в Пирамида I, затова смятам, че тя трябва да бъде сложена пак там — върху гребена на покрива. Статуетките имат в основата си отвори с формата на буквата „фи“, но на различно място при всяка. Тези отвори може би ще ни улеснят при ориентирането на статуетките.

Арана потвърди и това безмълвно.

— Ако съм права — продължи Алета, — женската фигура с малките трябва да бъде поставена върху Пирамида IV, където е била преди векове. Мястото на последната — неутралната фигура е върху Пирамида V, където я е намерил дядо ми. Там тя ще улови лъчите, пречупени през кристалите на женската и мъжката статуетка.

— Дотук всичко е вярно, Алета, а след това? — подкани я шаманът.

— Надявам се, че моят дядо е отгатнал тайната — последният лъч ще покаже къде е кодексът.

— Но имаме проблем, Хосе — намеси се Къртис. — Ще се нуждаем от помощ, за да опазим статуетките, след като бъдат сложени на местата си…

Смразяващ вик беше последван почти незабавно от още един, звуците стигнаха пронизващо до ушите им през гъсталака на джунглата.

— Двама от вашите врагове — каза Арана, — се проявиха като глупаци и доближиха селото по отъпканата пътека. Ако умееха да вървят в джунглата нощем, може би щяхме да ги открием по-трудно, но около селото има повече от двайсет воини.

Той се посъветва със старейшините на древния език на маите. Най-почитаният сред тях понякога се взираше изпитателно в Алета. На нея ли бе отредено да разкрие тайните в Кодекса на маите?

— Старейшините са единодушни — съобщи накрая шаманът. — И двамата направихте почти невъзможното, за да стигнете дотук. Но дори времето да не ни стигне, не бива да ви помагаме в разполагането на статуетките. Заветът на нашите предци е ясен — кодексът ще бъде намерен само от човека, когото съдбата е избрала. След това нашите воини ще бдят над статуетките. Пак ви предупреждавам — кодексът е защитен от безмилостна сила. — Арана се взря в Алета. — Също като при статуетката в езерото, следвайте принципа на равновесието.

* * *

Отдавна бе минало полунощ, когато пазещите селото воини се събраха при огньовете.

— Време е да тръгнем — каза Арана на Алета и Къртис. — Слънцето изгрява в 6:49 часа. Дотогава остават малко повече от три часа.

Той кимна на воините и четирима от тях веднага поеха по пътеката към моста.

— Няма ли да вървим с тях? — попита Алета.

— Тези са съгледвачите — обясни й Къртис. — Ако още от наемниците на Уайли ни дебнат в Тикал, съгледвачите ще ни предупредят отрано.

— Вероятно като платят за това с живота си — потръпна тя.

— Биха го сторили на драго сърце — натърти Арана. — Саможертвата за общото благо винаги е била част от културата на маите.

Всички настръхнаха неволно от рев, разнесъл се надалече в джунглата. Един от малкото ягуари, останали в Тикал, бе излязъл на лов.

— Това е знамение — промълви Арана и кимна на друг воин, който носеше дълъг запален факел.

Тръгнаха в колона — десет воини осветяваха пътя с факлите си, след тях бяха Къртис и Алета, понесли статуетките. Зад тях вървяха Арана и старейшините, а накрая — още десет воини.

След половин час бяха при съгледвачите, спрели преди развалините. Арана заповяда да угасят факлите и четиримата воини се прокраднаха напред незабележимо. В началото на Големия площад водачът им се закова на място, останалите изчезнаха в сенките встрани от пътеката. Къртис и Арана доближиха водача, който посочи гребена върху Пирамида I. На лунната светлина Къртис различи веднага нещо излишно в силуета на храма. Извади уреда за нощно виждане и го фокусира. Мъж седеше облегнат на гребена с автоматична пушка в скута си.

— Поредният бандит на Уайли — промърмори Къртис на Арана. — Ще мина от другата страна на пирамидата. — Вече завинтваше червен филтър на фенерчето си. — Когато видите сигнала, искам съгледвачите да му отвлекат вниманието.

Заобиколи покрай площада и стигна до онази страна на храма, по която можеше да мине в гръб на стрелеца. Изкачваше бързо изронените от времето варовикови стъпала, без да откъсва поглед от върха. Замря, когато стрелецът се изправи. Личеше, че е млад и прекалено неспокоен. Размаха пушката си към Пирамида IV, сякаш очакваше някой да му вдъхне увереност оттам, и пак седна с гръб към гребена.

Очевидно имаше още един гангстер върху Пирамида IV. Къртис продължи да се катери, имаше намерение да удуши противника с телена примка. Искаше да избегне шумната престрелка, макар че най-близкият полицейски участък беше на петдесет километра, чак във Флорес. Поспря, за да светне три пъти с фенерчето към скритите в джунглата воини. Заради червения филтър лъчът можеше да бъде видян само от онези, към които е насочен. Те започнаха да дърпат лиани и клоните на дърветата над тях се разлюляха. Стрелецът подскочи и насочи пушката към подножието на пирамидата. Къртис преодоля безшумно последните метри. В последния момент младежът се обърна, но беше твърде късно. С едно ловко движение Къртис стегна гърлото му. Пушката падна на най-горното стъпало, наемникът се вкопчи безпомощно в телта. С последни сили завлече Къртис няколко стъпала надолу и тялото му се отпусна. Къртис не махна примката от шията му, докато не се увери, че жертвата е мъртва.

 

 

Елън Родригес напипа телефона на шкафчето. В просъницата бе помислила, че я е сепнал будилникът, но я търсеше Тайлър Джаксън.

— Елън, искам да ме слушаш съсредоточено. Нямаме много време.

— Какво става?

— Ще изстреляме ракета от Ванденберг, която ще насочим над Иран. Ще послужи като леща, която да фокусира томографски лъч, за да унищожим ядрената инсталация във Фордо.

— Разбирам, Тайлър, но не ми хрумва как бих могла да предотвратя това.

— Ти ми каза, че си работила в Белия дом с Андрю Рийд, сегашния началник на президентската канцелария.

— Така е, но са ни нужни много убедителни доводи, за да ги спрем. Иранците скоро ще имат атомна бомба и съм сигурна, че президентът лично е одобрил операцията.

— Не се съмнявам, че израелското лоби и „ястребите“ в Пентагона са го убедили, само че са му спестили малко факти. Никой няма представа какво би могло да се случи, докато Слънчевата система се изравнява с центъра на галактиката, където е гигантската черна дупка. Ще помпаме с три милиарда вата електромагнитна енергия в ядрото на планетата, когато тя е най-неустойчива по орбитата си през последните 26 000 години. Може ли да ти изпратя нещо по електронната поща?

— Да, само да включа лаптопа.

Джаксън прикачи към писмото схема на земната структура и една карта, после го изпрати.

— Един момент… тъкмо го получих.

— Отвори първия прикачен файл. Виждаш слоевете на Земята.

— Знам. Ядрото, мантията и кората.

— Най-много се тревожа за земната кора. Средната й дебелина е седемдесет километра, но в някои области под океанското дъно е само пет километра и е податлива. Ние не забелязваме с каква скорост се върти планетата — 1600 километра в час на екватора. Ако дете се качи на въртележка в парка, центробежната сила ще го избутва към ръба и може дори да го изхвърли, ако въртенето е бързо. Същата сила причинява значително издуване на земната кора при екватора.

— Още не ми е ясно как това ще послужи като довод да спрем изстрелването на ракетата.

— Именно издуването на кората по екватора определя положението на океаните по земната повърхност. Ако достатъчно мощно въздействие промени оста на въртене на Земята под нов ъгъл спрямо плоскостта на орбитата й, ще се променят и океаните. Ето защо експериментът е толкова опасен. Ако трите гигавата мощност се окажат достатъчни да объркат процесите в разтопеното външно ядро на планетата, амплитудата в колебанията на Чандлър ще нарасне. Ще има много земетресения, по-мощни от скорошните трусове в Хаити и Чили, след което Земята ще заеме устойчиво положение, но под друг ъгъл или с друга ос на въртене.

Елън Родригес потрепери от чудовищната заплаха.

— Значи ще променим и положението на екватора.

— Както и местата на полюсите — напомни Джаксън. — При промяна в магнитните полюси те просто си разменят местата, което също е твърде лошо за нас — това би съсипало навигационните системи, прелетните птици и още какво ли не. Но ако се размърдат географските полюси, новото издуване на кората по екватора ще промени и границите, и дълбочината на океаните. Лондон, Вашингтон, Ню Йорк, Токио, Сидни… всички тези градове ще бъдат потопени. В Щатите 60 процента от населението живее по бреговете или близо до тях. В Япония и Австралия — 80 на сто. Където и да отидеш, мнозинството от хората са по бреговете или не много далече от тях. Отвори втория прикачен файл — картата показва един от вариантите на света след изместване на географските полюси.

Родригес се вторачи невярващо. Огромни територии от Съединените щати, Европа, Китай, Япония, Индия, Русия и Южна Америка бяха изчезнали, а около Куба и Флорида и между Австралия и Папуа-Нова Гвинея имаше нови парчета суша.

— Това случвало ли се е досега? — попита тя.

— Хората отричат градове като Атлантида, защото ги смятат за измислица. Но не е правилно да се твърди, че Атлантида е потънала… Както виждаш на картата, океаните също се местят и изчезват цели континенти. Водата ги залива, а другаде се появява суша.

— Има ли доказателства?

— В историческите паметници липсват, защото в тях е записана нашата история само през последните шест хилядолетия, но доказателствата съществуват, и то пред очите ни. Проучванията на пробите лед, взети от голяма дълбочина в Арктика и Антарктика, ще изненадат мнозина учени. Сондирането на дъното в Морето на Рос показва ясно, че преди шест хиляди години Антарктида не е била заледена, а в образците лед има вкаменелости от древни гори.

— Значи полюсите невинаги са били там, където са сега?

— Да. Намираме все повече останки от градове на морското дъно. Екип от уважавани морски археолози попадна на вероятни развалини от град на маите близо до брега на Куба. А само преди две години бяха намерени останки от мраморни градежи в плитчините при Бимини на Бахамските острови.

— Колко време имаме?

— Само няколко часа.

— Тайлър, ще направя каквото мога. Ако успея да ги размърдам, готов ли си да обясниш на президента по видеовръзка?

— Разчитай на мен.

Родригес набра личния номер на Андрю Рийд.

— За бога, Елън! Да не пушите нещо забранено в тази ваша Гватемала?

Рийд никак не се зарадва на събуждането посред нощ, нито на темата, която обсъждаха по незащитена линия. Не се държеше много дружелюбно, но разговорът бездруго бе прекъснат от стрелбата в древния град.

 

 

Куршумите прелетяха на сантиметри от Къртис и отскочиха от зидарията на гребена. Той грабна пушката и се прикри. Нови куршуми пръснаха парчета варовик — вторият наемник превключи на автоматична стрелба и пусна цял откос по върха на пирамидата. Къртис слезе десетина стъпала по-надолу и се промъкна от страната на храма, където можеше да вижда по-добре противника. Луната осветяваше Пирамида IV и той забеляза леко движение вдясно от нейния гребен. Притисна приклада към рамото си и погледна към мястото през телескопичния прицел. Изведнъж мъжът отсреща изскочи иззад гребена и започна да стреля на откоси. Къртис не се уплаши от свистящите наоколо куршуми, а се прицели по-точно. Обра хлабината на спусъка и го натисна само веднъж. Стрелецът върху Пирамида IV се килна назад, последният му откос полетя в утринното небе. Имаше малка кървава дупка по средата на челото. Къртис видя как трупът се търкаля по стръмните стъпала към джунглата долу.

Къртис даде знак с фенерчето и Алета, придружена от четирима воини, излезе от джунглата и започна да се катери по пирамидата. На изток над плътния тъмен покров на гората, ширнал се докъдето стигаше погледът на Къртис, кадифено черното небе вече просветляваше. До изгрева в деня на слънцестоенето оставаха по-малко от трийсет минути.

Събуден от изстрелите, Хауърд Уайли също се прокрадваше към развалините.

— Нямаме много време — каза задъханата Алета, щом стъпи на върха на храма.

Къртис се издърпа върху гребена и включи фенерчето. Макар че варовикът беше прояден от вековете, точно в средата личаха плитки очертания, които не можеха да бъдат сбъркани с нищо друго.

— Буквата „фи“! — прошепна Алета.

— И около нея има улей, който ще задържи основата на статуетката — добави Къртис, след като опипа камъка.

Алета слезе, подаде му мъжката статуетка и пак се покатери върху гребена. Къртис включи фенерчето и нагласи буквата „фи“ в основата на статуетката срещу знака, издълбан във варовика. Кристалът блещукаше в слабата светлина по зазоряване.

Къртис понечи да покаже с жест на воините, че трябва да пазят статуетката, но четиримата вече бяха застанали в ъглите на площадката.

Той взе празната раница и заедно с Алета се спусна припряно към джунглата. Извади женската статуетка от своята раница и я премести в раницата на Алета. Други четирима воини тръгнаха с тях по пътеката към Пирамида IV. Щом се добраха до стъпалата, тръгнаха нагоре почти тичешком. Къртис дишаше тежко, когато изпълзя върху каменния гребен на храма. Тук и знакът, и улеят бяха пострадали повече, но личаха. Алета му подаде древната женска статуетка, Къртис я нагласи в улея и изравни двата символа.

Слезе, взе карабината на втория стрелец и попита Алета:

— Добре ли стреляш с пушка?

— Някога се упражнявах с пистолет в стрелкови клуб, но ще се справя и с пушка.

И върху Пирамида IV останаха четирима воини да бранят статуетката. Къртис и Алета се върнаха припряно долу при Арана и останалите воини.

— Имаме по-малко от десет минути, а Пирамида V е на петстотин метра оттук — каза Къртис, сложил на гърба си раницата с последната статуетка.

— Аз ще остана със старейшините на Големия площад — осведоми го Арана. — Моля се боговете на маите да са с вас.

Къртис и Алета хукнаха по пътеката след воините, чиито бойни шарки лъщяха бледо в мъждивата светлина. Изминаха не повече от триста метра и откос от картечен пистолет ги пресрещна в рехавата мъгла. Двама воини загинаха на място, Къртис се намръщи от болка, когато силният удар на куршум изтръгна пушката от ръцете му.

Алета инстинктивно се притаи зад най-близкото дърво и опря коляно в земята. Огнените проблясъци от оръжието на наемника издаваха позицията му до основата на Пирамида V. Тя се прицели и натисна спусъка три пъти. Стрелецът падна на пътеката само на петдесетина метра от тях.

— Ти си била не само хубава… — подхвърли ухилен Къртис, който си взе пушката.

— Кървиш! Добре ли си?

— Драскотина.

Той махна с ръка на оцелелите воини да продължат напред. Стигнаха в подножието на храма, Къртис и Алета хукнаха с все сила по стъпалата.

— Две минути! — изграчи Къртис и се хвърли към гребена. — Тук са! — извика след миг-два, макар че улеят и знакът се различаваха трудно.

Побърза да намести статуетката и каза на Алета:

— Залегни, не знаем дали има и други наоколо…

И двамата се обърнаха на изток. Хоризонтът сякаш тлееше в оранжево и жълто, а над издигащото се слънце светлината беше все по-ярка.

— Двайсет секунди — прошепна Къртис. — Десет…

Алета се чувстваше като преди изстрелване на космически кораб от Кейп Канаверал.

— Ето го!

Къртис фокусира бинокъла към кристала на статуетката върху Пирамида I, който вече се насищаше с енергия и под ъгъл точно 287 градуса мощен зелен лъч, подобен на лазерен, освети кристала на женската статуетка. Нов ослепителен лъч достигна кристала до тях. Чуваше се лек пукот като от наситен със статично електричество метален прът. Алета и Къртис се взряха в последния лъч, пречупен през третия кристал. Осветяваше точка в развалините, отдалечена само на триста метра.

— Пирамидата на изгубения свят! — възкликна Къртис и завъртя бинокъла натам. — Измери ъгъла — помоли Алета и й даде компаса.

Тя се наведе под лъча и се премести така, че съскащия кристал да е между нея и осветената точка.

— Двеста шейсет и девет градуса!

— Точката е на едно от стъпалата на пирамидата около метър над земята.

Къртис се постара да запомни точно стъпалото, защото слънцето се издигаше неспирно и лъчите от кристалите избледняваха. В далечината се чуваше воят на сирена.

Скрит наблизо, Хауърд Уайли фокусира своя бинокъл. О’Конър и Вайцман слизаха от Пирамида V към местните младежи, които ги чакаха до основата.

Тръгнаха към Пирамидата на изгубения свят. Когато видели внушителната пирамида да стърчи над джунглата, гъмжаща от екзотичен и опасен живот, първите изследователи на Тикал си спомнили за първобитния свят в книгата на Конан Дойл, затова нарекли храма така. Къртис и Алета доближиха предпазливо най-долните стъпала. Къртис помоли воините да се пръснат наоколо и да бдят. Сирената на полицейска кола се чуваше все по-наблизо.

— Виж колко е нагрят на това място камъкът над първото стъпало.

Алета му показваше малкото петно, което все още светеше.

— Скрито подземие ли бележи? — зачуди се на глас Къртис.

— Древните маи са били превъзходни инженери. В стъпалото може би има вграден механизъм.

Тя извади от раницата си малък секач и чукче. Започна да кърти полека около точката и изведнъж удари по метал.

— Това е лост! — сподели развълнувана, докато умело отстраняваше парчетата варовик около него.

Къртис протегна ръка към бронзовия лост с формата на ягуар.

— Не! — Алета стисна силно китката му. — Нужно ни е въжето.

Тя направи възел около шията на ягуара и размота десетметровото въже. Дръпна лоста, но той не помръдна. Къртис се притече на помощ. Забиха пети в земята, напрегнаха се и лостът се наклони бавно. Обърнатата към тях страна на пирамидата се разтресе внезапно и четири масивни стъпала се скриха от погледите им. Зейна шахта точно там, където Алета и Къртис стояха преди малко. Прастар прахоляк се издигна над тоновете отломки, паднали от шест метра на дъното. Къртис върза въжето за дърво до шахтата и се спусна по него. Опираше подметки в стените и се плъзгаше бавно към раздробените стъпала. Щом стъпи долу, Алета също слезе и се взря напред.

— Още стъпала и тунел, който продължава навътре в пирамидата…

Къртис хвърли голям отломък върху каменните стъпала, да не би още някоя дупка да се отвори под краката им. Ехото се разнесе по прохода, останал затворен повече от хиляда и двеста години. Алета слезе след него в тунела. Защитени от капризите на времето, стъпалата бяха запазили наситения си розов оттенък. Таванът беше висок и се стесняваше в типичната за маите остра арка.

— Първоначалният цвят на всички пирамиди — напомни Алета. — Цветът на изтока… и на живота.

— А тези йероглифи?

На всеки няколко крачки древните строители бяха вградили в стените плочки от нефрит с надписи.

— Не мога да прочета всичко още сега, но за смисъла на този няма съмнение. — Алета усети как настръхва. — „Смъртта ще споходи бързо онзи, който без право смути покоя в Хранилището на кодекса.“ Къртис! Ето там е!

Над тях полицейската кола от Флорес ръмжеше по черния път и спря със скърцане малко преди Големия площад. Воят на сирената стихна. Хауърд Уайли се показа от скривалището си, обиколи край откритото пространство и доближи Пирамидата на изгубения свят. Елън Родригес го следеше отдалече. Тя се шмугна между трите малки пирамиди източно от големия храм, които също бяха разположени в съответствие с равноденствията и слънцестоенето през лятото и през зимата. Уайли стигна до отворената шахта и Родригес го видя как огледа бдително околността. После той провери има ли патрон в цевта на пистолета му и се спусна по въжето.