Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (22)

21.

Белият дом, 2008 година

— Господин президент, иранците вече разполагат с повече от 1800 килограма обогатен уран, годен за производство на ядрено оръжие, а това количество е предостатъчно за създаването на атомна бомба, с която да унищожат Стария град в Йерусалим или Тел Авив.

Вицепрезидентът Уолтър Монтгомъри, плешив и възпълен, плъзна пронизващия си поглед по седящите около лакираната махагонова маса в наскоро преоборудваната Ситуационна Зала на Белия дом, сякаш ги предизвикваше да оспорят твърденията му. В Съвета за национална сигурност участваха някои от най-влиятелните мъже и жени в Щатите — министърът на отбраната, държавният секретар, министърът на финансите, съветникът по националната сигурност, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете и директорът на националното разузнаване. Съветниците им седяха на столовете под новите плоски екрани по стените.

— Помолих ЦРУ да ни информира за положението в Иран — завърши сприхаво вицепрезидентът и кимна към мъжа, чакащ зад катедрата в единия край на масата.

Къртис О’Конър се бе завърнал наскоро след проведената тайна операция дълбоко в територията на Ислямска република Иран. Съзнаваше рисковете, ако САЩ започнат военни действия в трета поред страна от Близкия и Средния изток. Талибаните вече обезсмисляха усилията в Афганистан, в Ирак над четири хиляди американци бяха загубили живота си, още десетки хиляди останаха инвалиди.

— Операция „Сасанид“ започна преди две години, след като иранският президент Ахмадинеджад отказа да спре обогатяването на уран в страната — обясни Къртис. — Операцията включваше прехващане на телефонни разговори, електронна поща и факсове, както и спътниково наблюдение на районите, за които предполагаме, че иранците изграждат ядрени съоръжения.

Шпионските спътници „Ключалка“ на Националната разузнавателна служба бяха с размерите на автобус и летяха с над шест километра в секунда по орбитите си 36 000 километра над планетата. Предаваните от тях изображения бяха с такова качество, че позволяваха да бъдат разчетени номерата на автомобилите и на сградите по улиците. Усъвършенстваните камери работеха и в инфрачервения диапазон, тъмнината и облаци не бяха пречка за тях. Но колкото и богата да беше информацията от спътниците, Къртис знаеше и какви пролуки има в нея.

— Въпреки денонощното наблюдение все още не засичаме надеждно системите от бункери и тунели на иранците и подозираме, че може би строят още заводи за ядрено гориво дълбоко под земята — подчерта Къртис. — Изображенията от спътниците не могат да ни дадат и точна информация какво се извършва в някоя сграда. Досега иранците са признали само за две ядрени съоръжения. Първото е в Исфахан, в централната част на Иран. — Той насочи точката от малкия лазер в ръката си към картата на стената. — Основната функция на завода в Исфахан е да преработва урановия концентрат в уранов хексафлуорид. Второто съоръжение е в Натанз. — Той посочи област южно от Техеран. — Макар че сега се опираме повече на технологиите, все пак можем да разчитаме на наши агенти на място и в двете съоръжения. — Къртис погледна язвително министъра на отбраната. — Един от агентите потвърди, че в Натанз има високоскоростни центрофуги, може би около 50 000, в които хексафлуоридът от Исфахан се преработва до обогатен уран с високо качество, подходящо за ядрени оръжия. Много ни тревожи новото съоръжение, което иранците строят в момента дълбоко под планините във Фордо, близо до техния свещен град Кум. — Той посочи хребет на югозапад от Техеран. — То се намира в база на Ислямската революционна гвардия и въпреки че е под управлението на иранската Организация за атомна енергия, малцина нейни служители знаят за него.

— Предназначено е за военни цели, така ли?

Президентът Денвър Харисън изглеждаше уморен и объркан. Към края на втория си мандат този човек се бе състарил видимо. Къртис отдавна смяташе, че той е неподходящ за поста си. Истинската власт бездруго беше съсредоточена в ръцете на вицепрезидента Монтгомъри.

— Да, господин президент, местният ни агент е убеден в това. Преброил е само 3000 центрофуги. Твърде малко за производство на обогатен уран, който да използват в атомна електроцентрала…

— … но достатъчно за няколко бомби — прекъсна го Монтгомъри. — Времето ни притиска, господин президент. Трябва да премахнем и трите съоръжения, и то още сега.

— Израелците вече обмислят този вариант — намеси се държавният секретар. — Заплахите на Ахмадинеджад да изтрие Израел от лицето на земята изчерпиха търпението им и ние се опасяваме да не нанесат превантивен удар…

Държавният секретар не продължи, но всички в залата знаеха, че Израел е сред държавите, притежаващи ядрено оръжие, макар и да не признава това публично.

Когато през 1956 година харизматичният египетски президент Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал и заповяда в него да бъдат потопени десетки кораби с цимент, за да не го използва Западът, израелците не чакаха одобрението на своите могъщи американски приятели. Без дори да уведоми президента Айзенхауер, тогавашният министър-председател Давид Бен-Гурион изпрати танкове в контролираната от египтяните Газа, а парашутистите на генерал Ариел Шарон проникнаха дълбоко в Синайската пустиня и изненадаха египетските части в проходите само на няколко километра от Суецкия канал. Колко вероятно беше Израел отново да се реши на едностранни действия? Този въпрос тегнеше неизречен в залата.

— Иранците могат ли да ударят Израел? — попита президентът, взрян в Къртис.

— Засега не, но са съвсем близо до пробно изстрелване на нова версия на тяхната ракета „Седжил-2“. — Къртис показа на един от екраните снимка на най-новата иранска ракета тип „земя — земя“. — „Седжил-2“ ще може да носи ядрена бойна глава и ще бъде задвижвана от двигатели с твърдо гориво, подобни на двигателите в нашите стари ракети „Минитмън-1“. Макар че по нашите критерии технологията е остаряла, за иранците е голяма крачка напред и ще даде на тяхната ракета обсег от над 2000 километра. — Той натисна друг бутон на дистанционното и на втори екран се появи карта на Близкия изток и Източна Европа. — Тогава биха могли да заличат не само Тел Авив и Йерусалим, но и да ударят по всяка наша база в Близкия изток дори от източната част на страната. А от западната част на Иран ракетите ще застрашават и градове като Атина и Истанбул.

— Това е още по-основателна причина да ги изпреварим — настоя вицепрезидентът.

Къртис завъртя глава.

— Господин президент, всички наши анализи показват, че ударът по Иран ще има катастрофални последствия. Например почти неизбежно е иранците в отговор да затворят за кораби Ормузкия пролив. Оттам минават осемдесет процента от световните доставки на петрол.

Лицето на Монтгомъри така се наля с кръв, сякаш всеки миг можеше да умре от инсулт, но Къртис продължи невъзмутимо:

— Господин президент, според нашите сведения съоръжението във Фордо е толкова дълбоко в планинските недра, че и най-мощните ни бомби за унищожаване на бункери няма да му навредят. Сред нашите аналитици преобладава мнението, че вместо да нападнем Иран, много по-добър вариант е да започнем диалог с управляващия елит на страната, както и със Сирия. Истинското средоточие на властта в Иран не е президентът Ахмадинеджад, а висшият им духовник аятолах Хаменей. Ако Съединените щати възприемат по-уравновесен подход към проблема с окупираните палестински територии и окажат по-голям натиск върху Израел да спре строежа на еврейски селища в тях, както и да се стреми към мирно решение на палестинския проблем като цяло, според нас Иран би могъл да се държи по-разумно в преговорите.

— Стига, О’Конър! — обади се дрезгаво вицепрезидентът. — Позволявате си съждения далеч над равнището на вашата служебна компетентност и очевидно не сте осведомен за експериментите, които провеждаме в Аляска. — Президентът го погледна озадачено. — Сеизмична томография, господин президент. Радиовълни с много ниска честота, които могат да бъдат насочвани, за да установяваме точното положение на подземни съоръжения. Новите данни дават надежда, че ако мощността бъде увеличена достатъчно, тунелите и всичко в тях ще бъде разрушено.

— Свържете ме със заместник-директора Уайли. Веднага! — излая Монтгомъри към секретарката, щом нахълта в кабинета си.

Заместник-директорът на ЦРУ по оперативната дейност отговаряше за всички тайни операции на САЩ по света. Хауърд Дж. Уайли беше вторият по могъщество човек в ЦРУ. Често знаеше повече и от директора.

Когато чу гласа му по защитената линия, Монтгомъри изръмжа:

— За какъв се мисли онзи шибаняк О’Конър?

— И аз току-що научих, господин вицепрезидент. Уверявам ви, ще бъде наказан.

— Наказан ли? Заслужава да го изритате! Ако слушаме такива като О’Конър, накрая ще поканим Ахмадинеджад и смахнатите му имами на барбекю пред Белия дом! Разкарайте го от Вашингтон. Станал е дупе и гащи с онези чекиджии в Държавния департамент. Пратете го да държи под око скапаняка Мугабе и неговите гангстери в Зимбабве. Още по-добре ще бъде да го натирите в Аляска. Чух, че там температурите паднали до четиридесет градуса под нулата. Нека поживее с хъскитата и белите мечки, за да започне да гледа по-практично на живота.

— Смятайте, че вече е там, господин вицепрезидент — отговори Уайли, но само си похаби думите.

Връзката бе прекъсната.