Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (48)

47.

Гватемала

В кабинета си насред най-строго охраняваната част от посолството на САЩ на „Авенида Реформа“, в Десета зона на столицата, Елън Родригес преглеждаше последната спътникова информация за движението на „Галапагос“. Със сегашната си скорост корабът би пристигнал в Кингстън след три дни в 11:35 часа местно време.

В град Гватемала минаваше десет вечерта. Още нямаше потвърждение, че колегите й в Кингстън са готови да внедрят на кораба подходящ човек. Не й оставаше нищо друго, освен да чака. Време беше да се прибере в стаята си в „Хауърд Джонсън Ин“ отсреща. През седмицата след пристигането си тук тя идваше в кабинета призори и рядко си тръгваше преди десет, понякога оставаше и до полунощ. Намирането на прилично жилище трябваше да почака, напомни си тя невесело. Канеше се да затвори криптираната връзка в компютъра, но на екрана замига спешно съобщение.

Строго секретно

„Операция Маи“

„За сведение само на резидента!

Изпълнителят е избран. Инструктиран е за Тутанкамон и Нефертити. По предварителни данни престоят на «Галапагос» в пристанището ще продължи едно денонощие, но се очаква хора от екипажа да слязат за няколко часа на брега. Готови сме за действия с цел замяна на член на екипажа. Ще ви осведомяваме незабавно за развитието на операцията.“

Резидент в Кингстън

Тя изключи компютъра, отново раздвоена между задълженията си в ЦРУ и отношението си към плана за ликвидирането на Къртис О’Конър. Не можеше да приеме, че ЦРУ губи един от най-способните си агенти. Дори колегите й да успееха с качването на наемник на „Галапагос“, би трябвало да е направо несравним в уменията си.

Кардинал Феличи кимна на отдалите му чест швейцарски гвардейци и влезе в тайния архив на Ватикана до библиотеката. По лицата на стоящите на пост не можеше да се познае дали се чудят защо вторият по старшинство кардинал идва в пет и половина сутринта. Общата дължина на рафтовете в архива надхвърляше осемдесет километра, но Феличи искаше да освежи в паметта си един-единствен документ.

Извади го от червената папка със златния герб на Ватикана. Сестра Лусия, още дете по онова време, бе записала третото предупреждение на малък лист. Феличи се замисли за публичната версия на третото предупреждение от Фатима, разгласена от папа Йоан Павел II. Според него това беше грешка, която само разпали споровете. Твърде много хора бяха видели оригинала, сред тях и епископ Венансио. И твърде много хора знаеха, че листчето е само едно. Феличи беше в Гватемала на злощастния 26 юни и не можа да се намеси, когато показаха на света нескопосания фалшификат на цели четири листа. Видението на младата Лусия за града в развалини бе представено като лишено от значение. Ако хората научеха кой е градът, щеше да има последствия в цял свят.

Феличи намести очилата на носа си и се зачете в написаното от ръката на сестра Лусия:

„Пиша покорна на волята Ти, Боже, който ми заповяда да сторя това чрез Негово Превъзходителство епископа на Лейра и чрез Негово Светейшество.

Отляво на Божията майка и малко над нея видяхме архангел Рагуил — архангелът на справедливостта с пламтящ меч в едната ръка и везна в другата. На везните седяха два младши ангела — момче и момиче. Но везните не бяха в равновесие, а наклонени надолу от мъжкия ангел. Мечът на архангела имаше златна дръжка, украсена с гръцката буква «фи».

Както гледахме, на хоризонта се издигнаха огромни пирамиди. От тях излизаха на колони воини от минали велики цивилизации. Маи, инки, египтяни, индианци хопи и чероки се строяваха в гъсти редици зад Божията майка. Сред тях първи бяха маите. До владетеля на маите стояха принц и принцеса, двамата носеха талисмани от нефрит с формата на гръцката буква «фи». А над тях седяха пророците — Аврам, Моисей, Илия, Йеремия, Езекиил, Данаил и последният от великите пророци — Мохамед. Под тях седяха прорицателите — Касандра, Свети Малахий, Хилдегард от Бинген, Савонарола, Нострадамус и Едгар Кейси. Свети Малахий пръв излезе напред.“

Епископ Малахий, роден в Ирландия през 1094 година, предсказал точно Реформацията повече от три столетия преди началото й. Най-изумително било пребиваването му в Рим през 1140 година. Изпаднал в транс и заговорил на латински. Неговият писар записал всичко дословно. Когато се събудил, Малахий потвърдил пред спътниците си, че Бог му изпратил видение за всеки папа до края на дните. Списъкът беше изумително точен и Феличи потръпна неволно, щом си спомни предсказанието за Йоан XXIII — Pastor et Nauta.

Пастир и мореплавател. През 1958 година американският кардинал Франсис Спелмън наел корабче, натоварил на него овце и плавал нагоре и надолу по река Тибър с надеждата да сбъдне предсказанието преди конклава, който щял да избере новия папа. Напразно. Но Бог наистина избрал пастир и мореплавател. Ключовете на Свети Петър били връчени на Йоан XXIII. Анджело Ронкали някога бил епископ на морския град Венеция.

Точните предсказания на Малахий не вещаеха нищо добро за амбициите на самия Феличи. Прорицателят обозначил предпоследния папа с израза De Gloria Olivae. Феличи знаеше, че „от величието на маслината“ се отнася за маслинената клонка, която е символ на ордена на Свети Бенедикт. А Йозеф Ратцингер бе избран за папа под името Бенедикт XVI на седемдесет и осем години — един от най-старите в цялата история на папството. Малахий заявил, че последният папа ще бъде известен като „Петър Римлянина“ и ще бележи края на скалата, върху която Петър изградил църквата, както и края на света. Феличи вдиша дълбоко и продължи да чете истинската тайна от Фатима.

„Архангел Рагуил изрече с непререкаем глас: «Покайте се! Това е последното от предупрежденията за вас!». Последваха видения. Унищожителни, неудържими пожари бушуваха из Испания и Италия. В Австралия изнурени мъже и жени се бореха пряко сили, но нямаше надежда. Пламтеше Калифорния, също Балканите и Африка. Урагани с неимоверна сила опустошаваха крайбрежията на континентите. Земетресения отнеха опората на градове като Сан Франциско, Ню Йорк, Токио и Лондон. Земята трепереше.

От Божията майка струеше ярка бяла светлина, но беше странно, че не достигаше базиликата «Свети Петър». Огромни сини светкавици се изтръгнаха от върха на меча в ръката на Рагуил и превърнаха базиликата и всичко във Ватикана в димящи отломки. Стотици деца скачаха през стените и гонеха свещенослужителите от скривалищата им. Папата излезе насред развалините, белите му одежди опетнени с кръв, но и той бе поразен от меча на Рагуил.

Отвъд стените на Ватикана река Тибър се бе превърнала във воняща тиня. Изведнъж се появиха три огромни съединени зъбчати колела, всяко следващо по-голямо от предишното, а на всеки зъбец имаше йероглиф на маите. Двете по-големи колела се завъртяха бавно, докато допрените им зъбци блеснаха ослепително в датата 21 декември 2012 година. Божията майка, архангел Рагуил, всички пророци и прорицатели и древни воини изчезнаха в небесата, оставяйки планетата да се клатушка по орбитата си, полюсите и екваторът се местеха и съсипваха целия свят.“

Кардинал Феличи сложи писмото на сестра Лусия в червената папка и го заключи отново в сейфа, където щеше да си остане.