Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (31)

30.

Хотел „Империал“, Виена

След вечеря Къртис се качи в стаята си. Извади лаптопа от сейфа в гардероба и набра поредица от кодове, за да се свърже с огромната база данни на ЦРУ, събрана в суперкомпютри „Крей“. Трябваше да почака, докато искането му за достъп мине през няколко процедури по кодиране и декодиране.

Щом влезе в базата данни, Къртис въведе снимките, които направи по-рано през деня. Секунди по-късно на екрана се появи профил на Антонио Содано, в който имаше други снимки, направени от Гуардия ди финанца — италианската финансова и митническа полиция.

Антонио Содано — резюме

„Роден в Корлеоне, Сицилия, на 14 август 1987 г. Член на Коза Ностра, издига се в йерархията. Заподозрян в извършването на поръчкови убийства. Все още го смятат за млад и неопитен. Арестуван през 2006 г. за убийството на виден член на мафиотска фамилия в Палермо заради разногласия коя фамилия да прибира парите от изнудване на собствениците на каменоломни. Съдебният процес е прекратен поради липса на доказателства. Нито един свидетел не е дал показания.

Премества се в Рим през 2007 г. Има връзки с масонската ложа «Пропаганда Тре» — разклонение на ползващата се с лоша слава «Пропаганда Дуе», която бе заподозряна в съучастие с «Червените бригади» в убийството на италианския премиер-министър Алдо Моро. Содано има връзки и с Ватиканската банка. В момента е заподозрян и разследван от Гуардия ди финанца за трафик на наркотици.“

Къртис прегледа набързо по-подробните данни и се взря за дълго в снимките. Содано бе сниман на пристанището в Неапол, на летището в Рим и на маса с друг мъж в „Ла Пергола“ — един от скъпите римски ресторанти. Снимката беше доста лоша и Къртис не можеше да различи другия, който му се струваше смътно познат. Самият той имаше незабравими спомени от „Ла Пергола“, чиято изба се славеше със своите 48 000 бутилки вино. Къртис бе вечерял там с Кейт Брейтуейт.

Изпита с нова сила яростта и скръбта, но се пребори да овладее чувствата си. „Кейт…“ Представи си я в костюма за биологична защита четвърта степен, докато обработва с непоклатимо спокойствие някои от най-страшните патогени, познати на човечеството. Тя беше изумително способна микробиоложка. Двамата изпълниха заедно задачата в Пекин, за да предотвратят най-голямата биологична заплаха в историята. А взаимната им страст беше неукротима. И тъкмо когато Къртис започна да вярва, че в живота му се е появила отдавна търсената жена, отнеха му Кейт безмилостно. Игла пробила защитното й облекло в заразна зона на лаборатория за смъртоносни бацили в Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в Атланта. Още щом вирусът „Ебола“ проникна в кръвта на Кейт, тя беше обречена. Нищо и никога нямаше да заличи агонията й от паметта му.

Заключението на съдебния лекар гласеше „смърт поради трудова злополука“, но Къртис не повярва дори за секунда в това. Двамата с Кейт бяха предизвикали враждебността на могъщи хора във Вашингтон и Лангли. Иглата бе пробила ръкава на костюма за биологична защита отзад. Още тогава се замисли дали да не напусне ЦРУ, но се отказа — отвътре имаше по-голям шанс да научи как бе погубена Кейт. И още таеше надежда, че ЦРУ може да се промени… да се превърне отново в някогашното Управление, ръководено от свестни професионалисти.

Пое си дъх и се застави да не мисли за Кейт. Пак се вгледа в снимката на екрана. Изведнъж си спомни къде е виждал другия мъж. Отначало строгият костюм на втория човек бе отклонил вниманието му, но сега се сети, че видя същото лице на снимката с Уайли и папа Йоан Павел II. Архиепископ Салваторе Феличи.

Къртис поклати глава. „Никога не записвай онова, което не искаш да бъде прочетено. И никога, в никакъв случай не позволявай да те снимат.“ Подтикнат от подозренията си, той потърси в „Гугъл“ официалния сайт на Ватикана. Знаеше, че Уайли не поддържа контакти с хора, които нямат огромно влияние или не могат да му осигурят ценни сведения. Снимката на масичката в кабинета на Уайли беше отпреди двайсетина години. Предположи, че Салваторе Феличи вече е кардинал.

„Познах!“ Веднага намери името му на страницата с биографични данни за кардиналите, които Ватиканът охотно предоставяше на набожните и любопитните. Научи, че Салваторе Феличи представлявал Ватикана в Гватемала в началото на 90-те години. И вече беше сред старшите по ранг кардинали. Къртис сравни сериозното лице от портрета в сайта със снимката от ресторанта. Защо уж безупречният префект на Конгрегацията за доктрината на вярата се срещаше с млад бандит като Содано? И какви бяха сегашните отношения на Уайли и Феличи?

Къртис пак влезе в мрежата на ЦРУ и набра кода за достъп на Уайли, който се бе погрижил да научи отдавна. Докато двамата с Кейт изпълняваха задачата в Пекин, Къртис се приятели с невероятен млад хакер, когото ЦРУ благоразумно бе привлякло на своя страна. Научи много от него. Кори Барино се бе подвизавал отрано на хакерската сцена и можеше да се похвали с проникване в секретните мрежи на Пентагона и НАСА. ЦРУ му обърна внимание, след като се напъха и в тяхната мрежа и остави кратко послание до директора. На стената в кабинета на директора още имаше следа от запратеното по нея преспапие.

Къртис видя на екрана „Отказан достъп“ и допусна, че Уайли е променил кода си. Стигаше и да е добавил по един знак в началото и в края на паролата си. Макар че Кори бе обяснил на Къртис как да се възползва от мощта на суперкомпютрите в Лангли, можеше да мине много време, докато те отгатнат новата парола. Къртис умуваше мрачно, че времето може и да не е страната на Алета Вайцман, не биваше да се бави излишно.

Усетът, придобит през дългите години като оперативен агент, му подсказа следващия ход. Възползва се от сравнително простичка, но унищожително ефективна програма на Кори. Хакерът бе усъвършенствал подхода на майсторите на „фишинг“, които успяваха да се сдобият със стотици хиляди адреси на електронна поща. Престъпниците използваха подобна система, за да подлъжат хората да им дадат номерата и паролите на банковите си сметки, като им пробутваха страница на „Техническото обслужване“ на Ситибанк или някоя друга от стотиците финансови институции с обяснението, че данните са необходими за „отстраняване на проблем в базата данни“. За програма на гений като Кори Барино беше детска игра да разгадае имейл адреса на кардинала.

Разбира се, тя просто би блокирала повечето отделни компютри или мрежи, но машините на „Крей“ в подземията на Лангли извършваха трилиони операции в секунда. След по-малко от десет секунди Къртис научи адреса и паролата. Смръщи се озадачено — защо паролата се основаваше на „нагръден кръст“ и „Маутхаузен“? Прегледа получените съобщения, но нямаше писма от ЦРУ. Започна да рови в изпратените съобщения. Кардиналът явно не се бе замислял, че някой може да проникне в пощенската му кутия. Къртис отвори имейл до личния адрес на Уайли и така откри цяла поредица разменени между двамата предишни съобщения, сред тях и едно, което Феличи бе изпратил преди месец.

Четеше писмата на кардинала и се проклинаше, че дори за миг е бил склонен да изпълни заповедта на заместник-директора. Но в ЦРУ внушаваха вярност и послушание към висшестоящите. Къртис се вбесяваше полека. Очевидно Уайли и някогашният архиепископ Феличи бяха замесени в смъртта на семейството на Алета, но последните редове от отговора на Уайли преобърнаха света му с главата надолу.

„Ще пристигна в Рим на 24-ти и за мен ще бъде удоволствие да ви осведомя лично за положението в Централна Америка. Надявам се, че с тебе ще имаме възможност да обсъдим и изгубения Кодекс на маите, за който Вайцман споменава в статията си. Ще ти обясня защо този кодекс представлява заплаха. Щом Вайцман го търси, важно е да я изпреварим. Погрижил съм се за проблемите с Вайцман, но се нуждая и от резервен план. Научих, че Содано се е върнал в Рим. Ако ме свържеш с него, това би ме улеснило да се отърва както от случая с Вайцман, така и от един вътрешен проблем.“

Къртис вдиша дълбоко, за да се успокои. Изведнъж осъзна в каква опасност се намира и самият той. Изобщо не се съмняваше за какъв „вътрешен проблем“ е писал Уайли и дори жалките остатъци от лоялността му ЦРУ се изпариха. Стомахът му се сви от увереността, че кариерата му в Управлението приключи веднъж завинаги. А докато Уайли оставаше заместник-директор там, щяха да бъдат застрашени всички свестни служители на ЦРУ, които всеки ден рискуваха живота си за своята страна. Тяхната страна обаче се луташе в безпътица. И един от безсъвестните и безразсъдните й управници беше Уайли, ползващ се с покровителството на вицепрезидента. Къртис знаеше, че е време да се намеси, ако ще после да бяга и да се крие, докато не измисли как Уайли да си получи заслуженото.

Той копира цялата кореспонденция между заместник-директора и кардинала, преди да заключи лаптопа в сейфа. Слезе във фоайето и тръгна бързо, но без припряност към най-близката станция на метрото. Проникването в чужди тайни му отне повече време, отколкото се бе надявал, и не можеше да си позволи бавното пътуване с трамвай. Размишляваше колко принципи и правила е нарушил Уайли, докато влизаше във вагона, който щеше да го пренесе до „Шведенплац“.

По навик огледа спътниците си, после си припомни изблика на бяс у Уайли, когато му възрази за ликвидирането на Алета Вайцман. Заместник-директорът бе изпратил имейла същия ден и може би това обясняваше грешката да спомене името на Содано. Къртис беше убеден, че на Содано е възложена същата задача — поредното нарушение на основно правило. Явно Алета се бе натъкнала на нещо много по-значимо от истината за безмилостната разправа със семейството й. С какво ли се бяха занимавали Уайли и кардиналът в Гватемала, щом заместник-директорът не се поколеба да заповяда убийството на една уж безобидна археоложка? И какво в тайнствения Кодекс на маите плашеше толкова и ЦРУ, и Ватикана? Дали кодексът не би помогнал на Къртис да разобличи Уайли и Феличи? Имаше намерение да научи. Ако с помощта на Алета се добере до кодекса преди тях… Трябваше да опази живота й на всяка цена. Погледна часовника си. Десет часа вечерта.

Ами ако беше закъснял?