Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (46)

45.

Гакона, Аляска

Директорът на изследователския проект в Гакона — доктор Натаниъл Хърши, беше внушителен мъж. На младини бе играл американски футбол в професионален отбор. И досега тренираше всеки ден, за да не се отпуска. Но не и днес — говореше за възможностите на HAARP пред заместниците на началник-щабовете на армията, флота и военновъздушните сили, както и заместника на командващия морската пехота, хора от ЦРУ и неколцина високопоставени цивилни от Пентагона.

— Тук сме в самия авангард на науката — похвали се Хърли. — С нашите големи антени, разположени на почти сто и петдесет декара, можем да насочим енергията в тесен лъч накъдето пожелаем и да ударим йоносферата с над три гигавата електромагнитна енергия.

Зениците на Елън Родригес се разшириха. Тя учеше не само лесно чужди езици. След като завърши с отличие малко известен колеж в Бронкс, спечели стипендия в университета „Колумбия“, където изучаваше и физика на атмосферата и околната среда. Остана й малко време да прегледа материалите за HAARP, преди да пристигне тук, но успя да стигне до убеждението, че нарушаването на крехкото равновесие на Земята е същинска лудост.

Доктор Хърши показа на голям екран схема на йоносферата — горната част от атмосферата, простираща се на височина от 80 до 1000 километра над земната повърхност и състояща се от йони и електрони.

— Както повечето от вас знаят, йоносферата е важна за комуникациите, защото отразява радиовълните и дава възможност за предаването им на големи разстояния. По-малко известно е въздействието, което тя би могла да окаже върху междуконтиненталните балистични ракети, изстреляни от Русия, Китай или държави като Северна Корея и Иран.

— Можем ли да я използваме, за да ги отклоняваме? — попита тантурестият генерал от морската пехота.

— Една от целите ни е да проверим това. Предполагаме, че като насочим лъч с мощност три милиарда вата към определена точка в йоносферата, можем да вдигнем този слой с до осемдесет километра и така да отклоним ракета от траекторията й.

— Доктор Хърши, ако ударите йоносферата с три милиарда вата и издуете част от нея с осемдесет километра към открития космос, цялата тази енергия трябва да отиде някъде. Ще я погълнат заредените частици, от които се състои йоносферата, нали?

Родригес се бе изправила в дъното на малката зала, но увереният й глас накара и много по-старшите от нея да се озърнат.

— Не разбирам какво се опитвате да изтъкнете.

Погледът на Хърши охладня изведнъж. Случвало се бе да отговаря на подобни въпроси, но отправени от журналисти. Не очакваше да ги чуе по време на строго секретно съвещание.

— Ако съм права, три милиарда вата мощност са достатъчни да прегреят тази част от йоносферата много над обичайното й състояние. Няма ли вероятност равновесието да се възстанови, като цялата енергия се върне към земята подобно на мълния, само че стотици пъти по-мощна?

Хърши се усмихна със стиснати устни.

— Бих използвал сравнението с кофа вода — ако потопите пръста си в нея и го извадите, водата веднага заема мястото му.

Той се взираше в Тайлър Джаксън — старшия научен представител на ЦРУ, сякаш го питаше безмълвно как тази Родригес е била допусната на съвещанието.

— Много добре казано, доктор Хърши — намеси се с южняшкото си произношение генералът от морската пехота. — Ако госпожа агентката не възразява, искам да чуя докрай вашата информация.

— Благодаря — доволно се усмихна Хърши. — В рамките на този проект имаме намерение да извършим три важни експеримента. По време на първия, който вече споменах накратко, ще излъчим за десет минути енергия с много голяма мощност към област в йоносферата над северната част на Тихия океан. Преди това военновъздушните сили ще изстрелят ракета с голям обсег от базата Ванденберг в Калифорния, а ние ще я отклоним от траекторията й към Северния ледовит океан.

Генералът от военновъздушните сили кимаше въодушевено.

— Досега в рамките на националната програма за противоракетна отбрана сме изстрелвали ракети прехващачи от Куаджалейн в Маршаловите острови, но не постигаме голяма ефективност. Този експеримент ще добави много ценно противодействие в арсенала ни.

Родригес поклати глава — съмняваше се, че някой в тази зала осъзнава с какви сили си играят.

— Във втория експеримент ще използваме електромагнитни вълни с много ниска честота. — Хърши посочи към екрана със слоевете на земната атмосфера. — На височина от 80 до 150 километра имаме потоци електрони в йоносферата. Нашето намерение е да насочим лъчи с голяма енергия, за да променим характеристиките на електронните потоци и да генерираме лъчи с много ниска честота, чрез които бихме могли да поддържаме връзка с нашите подводници на огромни разстояния.

Сега беше ред на адмирала от флота да кима с одобрение.

— Освен това нискочестотните вълни са подходящи за проучване на различни подземни структури. Надяваме се, че това ще ни помогне да откриваме подземни съоръжения в страни като Иран, които заравят заводите си за ядрено гориво толкова надълбоко, че спътниците ги засичат много трудно.

Хърши млъкна, за да затвърди доброто впечатление у слушателите. Родригес се възползва от паузата, за да накара хората в залата да помислят, вместо да се чувстват като на военен парад.

— Доктор Хърши, сеизмичната томография се използва отдавна в търсенето на залежи от петрол и природен газ. Ако някой не знае, тези залежи отразяват звукови вълни на различни честоти, така геолозите установяват какво съдържа находището и къде е разположено. При тези методи мощността на излъчените вълни не превишава трийсет-четиридесет вата и все пак те преминават през плътни скали. Тук говорим за блъскане по земната кора с три милиарда вата. Сигурни ли сме какво може да се случи?

Хърши си пое дъх и изви очи към тавана.

— Именно това е целта на експериментите, доктор Родригес — да научим какво се случва — натърти той с откровена неприязън. — Ако си въобразявате, че руснаците, индийците и китайците не са изградили изследователски бази като нашата, значи не сте наясно с проблема. — Хърши грабна дистанционното, прехвърли няколко изображения от презентацията и спря на спътникова снимка. Пояснението гласеше, че тези антени се намират близо до град Нижни Новгород в Русия. — Направена е от наш спътник „Ключалка“ преди по-малко от месец. Виждат се и детайли с размери под половин метър — различавате добре уличките и къщите в градчето Василсурск на брега на Волга, край което е руската инсталация „Сура“ за енергийно въздействие върху йоносферата. — Директорът изгледа ехидно Родригес и насочи точката на лазерния показалец към кръстосващите се 144 диполни антени в квадрат със страна 300 метра. — Тази инсталация е създадена през 1981 година, тоест много години преди нашата, и може да излъчва с мощност до 190 мегавата.

— Измихте си ръцете… — процеди тихичко Родригес.

— И китайците не гледат отстрани безучастно. — Хърши показа следващото изображение. — Тази снимка от миналата седмица е направена над Синцзян в Уйгурската автономна област — най-западната и най-голямата китайска провинция. Също и една от най-важните в стратегическо отношение. По площ е по-голяма от Западна Европа и граничи с Тибет на юг, Монголия на изток, Русия на север, Индия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Афганистан на запад. Виждате добре антените на йоносферната лаборатория в Синцзян.

— Знаем, че руснаците изследват възможностите за контрол на климата. Какво ни е известно за постиженията на китайците? — попита адмиралът от флота.

— По-малко от необходимото, сър, но от ЦРУ ме увериха, че ще намерят решение на проблема.

— Доктор Хърши, който управлява времето, той контролира света — подчерта адмиралът. — Руснаците вече постигнаха известен успех, като промениха въздушния поток над Сибир. Надяват се, че така зимата би станала по-мека. Виждал съм доклади, че работят и по насочването и усилването на урагани и циклони.

— Напълно прав сте, сър. Стигнахме и до същината на третия експеримент. — Хърши пак стрелна с поглед Родригес. — Изследванията ни още не са завършени, но събраните досега данни ни убеждават, че можем и да контролираме, и да предизвикваме по желание урагани, торнадо, вулканични изригвания и земетресения. Нашата цел е да усъвършенстваме методите си за климатична война, преди руснаците и китайците да ни изпреварят.

Нито Джаксън, нито Родригес се изненадаха, че не бяха поканени на обяда, където разговорите за проекта продължиха. Двамата отидоха да хапнат в бюфета.

— Има защо да се тревожиш — призна Джаксън, докато пиеха блудкавото кафе. — Можем да генерираме нискочестотни вълни с такава мощност, че да откриваме съоръжения дълбоко под земята, можем и да ги съсипем чрез прегряване, но имаме проблем с точността на излъчването.

— Има ли решение на този проблем?

— На теория има. Йоносферата като отразяваща леща не дава точност, затова са намислили да използват ракета „Минитмън“. Ще преработят корпуса й така, че да служи като отражател.

Родригес му даде листче с телефонен номер.

— Този мобилен е чист… системата за подслушване не го засича. Ако тук стане съвсем зле, обади ми се. Преди работех в Белия дом, а бившият ми шеф Андрю Рийд сега е началник на президентската канцелария.