Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Mayan Codex, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Зарков, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейдриън д’Аже. Кодексът на маите
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2011
Редактор: Милко Стоименов
ISBN: 978-954-655-210-5
История
- — Добавяне
58.
Къртис осветяваше със силното фенерче червеникавите стени на каменния тунел и клиновидния таван. Спускането ставаше по-стръмно, докато навлизаха в недрата на Пирамидата на изгубения свят. Шейсетина метра навътре стигнаха до стъпала пред каменна стена с огромен календарен кръг от нефрит по средата. До него имаше друг, по-малък кръг, и трети, още по-малък, свързани като зъбни колела. От двете страни за стените бяха закрепени гладки дървени пръти с древни маслени лампи. Къртис взе прът и провери с него последните стъпала. Алета му помагаше с втория прът. Не искаха стълбата да пропадне под краката им накрая.
— Това са Хааб, календарът на дългия цикъл, и свещеният Цолк’ин, календарът на късия цикъл — промълви Алета, когато пристъпиха към стената. Тя плъзна пръсти по йероглифите и числата от точки и чертички, отбелязващи дните. — Дългият е цикълът на земята, късият — цикълът на звездния куп Плеяди. Заедно не само посочват всяка дата, но и мястото на деня в три други цикъла — 52-годишния, слънчевия цикъл от 5125 години и големия цикъл от 26 525 години. Сега сме в края на петия голям слънчев цикъл, който завършва на 21 декември 2012 година — рядко съчетание на кръговете.
Къртис местеше лъча на фенерчето по каменния зид.
— За съжаление май няма как да продължим.
Алета пък осветяваше поред йероглифите и развълнувана хвана ръката му.
— Не е така. Календарите показват 4 Ахау, 8 Кумку — днешната дата! Зад тези кръгове има механизъм, който безпогрешно е отброявал дните цели дванайсет столетия. И ти ли се досещаш какво означава това?
Къртис кимна.
— Може би ако ги завъртим на друга дата, стената ще се отвори?
— Именно! Дали не ни е нужен 21 декември 2012 година?
Тя пъхна своето фенерче в джоба на якето и хвана кръга на Хааб. След първото й усилие големият кръг продължи да се върти сам и се забързваше. Алета се отдръпна, само наблюдаваше как йероглифите и числата по нефрита се съчетават и отброяват дни, седмици и месеци. Кръговете забавиха въртенето си, накрая зъбецът Ик на големия Хааб и зъбецът Канк’ин на свещения Цолк’ин заедно с точките и чертичките на най-малкия кръг се съчетаха в мигновен изблик на енергия. Алета затаи дъх.
— Това е 21 декември 2012 година!
Чу се чегъртане на механизъм дълбоко в пирамидата и каменната стена с календарите хлътна в тясна кухина.
— Легни на пода!
Къртис бе зърнал опасността в лъча на фенерчето. Хвърли се към Алета и я събори. От тавана изсвистя огромно бронзово кълбо със стърчащи остри шипове, профуча над двамата и се заби в каменните стъпала по-нагоре. Алета се надигна пребледняла.
— Благодаря ти. За кой ли път ме спасяваш…
— Както сме започнали, така ще продължим — засмя се Къртис, но знаеше, че се отърваха на косъм.
Разглеждаха заедно в светлината на фенерчетата огромното правоъгълно помещение зад изчезналата преграда. Алета притисна длан към устата си, щом осъзна невероятната находка. Залата беше пълна със стотици безценни предмети от нефрит. До стените бяха наредени покрити съдове на триножници, гравирани с образите на бога на дъжда и бога на слънцето, с корморани и костенурки. В средата на залата се издигаше голям каменен саркофаг с дебела плоча от червен камък, на която бяха изобразени календарите Хааб и Цолк’ин. Около саркофага бяха струпани огърлици и гривни за китки и глезени във всички оттенъци на нефрита.
Доближиха саркофага нерешително и Алета пак ахна приглушено.
— Какво има?
Къртис виждаше колко е бледа.
— Тялото в саркофага е на принцеса Ахущал. — Алета освети йероглифите, врязани в плочата под прекрасна погребална маска от нефрит. — Тя е дъщеря на владетеля Якс Айн Втори, а календарите на плочата показват 21 декември 2012 година.
— Ванденберг, „Далекоглед“ е в готовност.
— „Далекоглед“, разрешено ви е незабавно излитане от писта 30.
— Тук „Далекоглед“, благодаря и приятен ден.
Полковникът от военновъздушните сили Бил Гласик насочи самолета по централната линия на пистата, натисна спирачките и премести напред регулаторите на двигателите на 60 процента от мощността, за да наберат обороти. След това освободи спирачките и плавно натисна докрай и четирите лостчета за двигателите.
— Налягането е нормално, скорост сто и четиридесет…
Гласик дръпна ръката си от регулаторите и се съсредоточи в пистата. Вече бяха надвишили скоростта, при която още можеше да отмени безопасно излитането.
Предното колело на „Боинг 707 Е6 Мъркюри“ се отдели от пистата, Гласик се увери, че има достатъчно подемна сила и издигна самолета. Колелата се прибраха и капаците се затвориха. „Далекоглед“ се устреми към определената му височина от 9000 метра, от която щеше да контролира изстрелването на ракетата.
Къртис разглеждаше стените на гробницата. И тук имаше вградени плочи от нефрит с гравирани по тях йероглифи. На стенописи в яркочервено, изумруденозелено, тюркоазно и преливащо се жълто, поданици поднасяха кожи от ягуар на някогашни владетели на маите. На тези стени също имаше пръти с маслени лампи. Прътите бяха направени от тинто — дърво в мочурищата, което издържаше много дълго. Къртис пипна фитила на една лампа. Прецени, че се е запазил добре, и извади кибрит от раницата си. Запали фитила, който отначало гореше слабичко, но щом започна да поема масло от керамичния резервоар, лампата озари с трепкаща, някак неземна светлина богатството от нефрит наоколо. Къртис запали още четири лампи.
— Къртис, погледни!
Алета бе насочила фенерчето към стената срещу входа. Нишата в нея пъстрееше в светлочервено, синьо и зелено. Пламъчетата на лампите се отразяваха от огледално черния обсидиан на пиедестал. Върху него имаше великолепна урна, висока половин метър, изработена от подредени като мозайка късове нефрит с наситено опушен цвят. Дръжките на капака й бяха изящно оформени като два ягуара, мъжки и женски. Къртис доближи бавно, но спря насред крачка.
— Вие двамата, ръцете зад главите! — изръмжа Уайли.
Заместник-директорът на ЦРУ се показа от сумрака на тунела и металът на пистолета в ръката му проблесна в променливата светлина. Уайли се целеше в Алета. Избута с крак двете пушки към тунела.
— О’Конър, плъзни пистолета си по пода към мен. Едно излишно движение и ще гръмна кучката в главата.
Къртис се подчини и Уайли изрита оръжието му при пушките.
— И какво има в тази урна според тебе, а? — подхвърли на Алета.
Тя не отговори. Изстрелът беше оглушителен в затвореното пространство. Алета подскочи — куршумът мина между краката й и се отклони в пода.
— Зададох ти въпрос, кучко!
Не бе виждала този човек от трийсет години, но в паметта й не можеше да се заличи лицето на онзи, който бе виновен за смъртта на нейните родители, на двамата й братя и на още хиляди гватемалски потомци на великите маи.
— Както изглежда, мистър Уайли, почестите за едно от най-значителните археологически открития се падат на вас — изрече тя, като се постара гласът й да не трепери.
— Застанете там! — заповяда Уайли и посочи към едната стена.
За да ги държи на прицел, пристъпяше настрани към нишата. Стигна до урната и я повдигна от мястото, което бе заемала повече от хилядолетие.
Освободената от натиска плоча задвижи друг механизъм и шест копия, чиито остриета бяха намазани с все още силна змийска отрова, изскочиха от прикрити отвори в стените на нишата. Две от тях пронизаха бедрата на Уайли и пистолетът му издрънча на древните камъни. Урната пак притисна плочата в мига, когато и Елън Родригес влезе в гробницата с пистолет в ръка.
— Родригес… не им позволявай да мръднат — заповяда Уайли и се опита да извади копията.
Назъбените остриета се бяха впили надълбоко в мускулите му. Отровата подейства и той се свлече безсилно на пода.
— Не и този път, Уайли.
Родригес спокойно вдигна неговия пистолет от пода и го пусна в джоба си.
— Коварна гадина… За това ще лежиш в Сан Куентин, докато пукнеш.
— Напротив. Когато правителството научи какви си ги вършил, тебе ще пратят в затвора.
— Тъпа крава — сопна се той, макар че едва дишаше. — Тази операция беше одобрена на най-високо равнище.
— Това ще бъде много любопитно за сенатската комисия по разузнаването. — Родригес изви глава към Алета. — Според вас безопасно ли е вече да вземем урната?
— Чакала е тук столетия, за да бъде открита от човек, който може да разгласи предупреждението пред света.
Хосе прекрачи в гробницата, маслените лампи придаваха на набръчканото му лице цвета на мед. Придружаваха го четирима воини. Шаманът се обърна към онзи, който носеше малък керамичен съд с противоотрова, и му кимна да се погрижи за изпадналия в несвяст Уайли.
— Безопасно е — каза Хосе на Алета.
Тя хвана полека безценната урна, свали я от пиедестала и я остави до саркофага на принцеса Ахущал. С разтуптяно сърце се опитваше да вдигне капака, но той бе запечатан със смола.
Четирите бутала се включиха едновременно и струйки пара се разнесоха в студената сутрин. Тежкият бетонен капак се отмести встрани от силоза и откри модифицираната ракета „Минитмън-3“. В центъра за управление във Ванденберг подполковник Дан Уилямс се взираше поред в пултовете и екраните, по които щяха да контролират операцията срещу Иран. Навсякъде светеха зелените индикатори за пълна готовност.
Къртис даде нож на Алета и тя прокара върха на острието под капака. След малко го отдели грижливо от урната и се дръпна, за да не вдиша неприятния застоял въздух. На дъното на урната се виждаше голям пакет, увит в кожа. Алета го отвори с треперещи ръце.
— Кодексът на маите! — сниши глас от страхопочитание.
Спомни си за своя дядо и по бузата й се стече сълза. Ако не бяха нацистите, той би могъл да разкрие пред света находката. Сложи кодекса на пода и започна да отгръща лист по лист, направени от хуун.
Мобилният телефон на Родригес избръмча тихо и тя се качи нагоре в тунела, за да има по-силен сигнал.
— Някаква вест от Белия дом? — веднага попита Джаксън. — По график изстрелването е след по-малко от час.
— Тайлър, опитах, но Рийд не го приема сериозно. Те искат да попречат на иранците, а не да се тревожат за колебанията на Чандлър… пък и не ми се вярва да разбират значението им.
Тайлър Джаксън прекъсна разговора унило. Същото безумие като при първия взрив на водородна бомба. Никой не искаше да чуе.
Родригес се върна в гробницата и завари Алета, Къртис и Хосе скупчени около кодекса.
— Можеш ли да го разчетеш? — попита шаманът.
Той оставяше дори тази задача на единствената, в чиито ръце древните бяха отредили да попадне кодексът. Алета кимна.
— Ще имам нужда от немалко време, за да разгадая смисъла на всяка подробност, но предупреждението е ясно. Макар че… — Тя се запъна озадачена. — Доколкото разбирам, то е в две части. Има къс път, който свършва преди декември 2012 година, и по-дълъг, макар че и двата водят човечеството към гибел.
— Какъв е по-късият път? — намеси се Къртис.
— Отнася се за Земята и нейната ос. — Алета четеше бавно йероглифите в светлината на лампите. — Господи! — възкликна тя. — Има промяна в наклона й и преместване на географските полюси, последвано от унищожаването на крайбрежните градове. Има и падаща звезда… не, почакайте… тя излиза от земята, не пада към нея… Някаква ракета.
Този път Родригес се ококори изумена. Дръпна Къртис за ръкава и му обясни набързо за какво е говорила с Тайлър Джаксън.
— Елън, Тайлър е един от най-способните учени, които познавам. Щом той се безпокои, би трябвало да се уплашат и в Белия дом.
— Заради колебанията на Чандлър ли?
— Те са факт, видяхме и въздействието на земетресението в Чили. Част от земната кора се пъхна под Южноамериканската плоча и това преразпредели масата на планетата. Електромагнитно излъчване с мощност три милиарда вата може и да извади Земята от равновесие. Но президентът няма как да прецени риска, ако изобщо не е бил осведомен за съществуването му.
Родригес мигновено набра номера на Андрю Рийд.
— Елън, вече водихме този неприятен разговор в три часа сутринта. И отговорът е „не“. Толкова ли е трудно да го проумееш?
— Щом е тъй, ще обявим пред медиите с какво се занимавате.
— Не само ще бъдеш уволнена, но ще получиш и солидна присъда.
— Вие там изобщо не подозирате с какво се занимава ЦРУ. Я си затваряй устата и ме слушай! — изръмжа Родригес, отново без да се притеснява, че говори по незащитена линия. Когато свърши, събеседникът й мълча дълго. — Е, Андрю, схвана ли положението най-после?
— След малко започва заседание на правителството, но ще поискам да го отложат. Този Джаксън на разположение ли е?
— Чака в Гакона някой да му се обади.