Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (2)

1.

Виена, 1937 година

Професор Леви Вайцман извади скъпоценната статуетка от големия сейф, вграден в стената на кабинета, и я сложи на бюрото. Интригуващата фигурка от зелен нефрит с млечен оттенък изобразяваше дървото сейба, което маите бяха почитали като дърво на живота. Сред опорните корени се промъкваше мускулест мъжки ягуар, а в корените имаше пролука, наподобяваща гръцката буква „фи“. Незнайният майстор бе издялал усърдно и плоската корона на дървото. Дългите клони се простираха водоравно в четирите посоки на света. Леви бе виждал често такива дървета по време на експедиции. По високите плата на Гватемала сейба се извисяваше над гъсталака на джунглата и приютяваше най-едрия вид орел. Но в тази статуетка маите бяха заменили орловото гнездо с обсидианова купичка, инкрустирана със злато, в която блещукаше голям кристал.

Апартаментът на третия етаж имаше изглед и към „Щернгасе“, и към „Юденгасе“, отдавна заселена от евреи част на заможния квартал Щефансдом. В ранната вечер снежинки обсипваха паважа под прозорците. Умислен, Леви рееше поглед, пъхнал ръце в джобовете си. Макар и прехвърлил петдесетте, археологът можеше да се мери по сила и издръжливост с далеч по-млади мъже. Сивеещата му коса беше вчесана назад и откриваше овалното лице, а побелелите мустаци и брада бяха спретнато подрязани. Леви намести очилата на носа си и пак се вторачи в статуетката. Съдейки по изработката и други белези, тя бе създадена около 850 година от новата ера, когато маите обитавали големия град държава Тикал, насред джунглите на днешна Гватемала.

През лятото на 1936 година Леви намери статуетката в тайник на Пирамида I — една от многото гробници в Тикал. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да съобщи за находката, но той беше убеден, че в нея е скрита древна тайна и искаше първо да я разгадае.

— Мили, време е за вечеря. Децата губят търпение.

Петнайсет години по-млада от съпруга си, Рамона Вайцман имаше свое призвание като една от най-търсените моделиерки и шапкарки във Виена. Продаваше изделията със своята марка само в собствения си бутик на първия етаж в същата сграда. Висока и стройна, с тъмна къдрава коса и тъмнокафяви очи, Рамона излъчваше топлота и обаяние.

— Леви, цял ден се свираш в кабинета — укори го тя меко и изви очи нагоре с досада, щом зърна листовете с изчисления, пръснати по бюрото.

— Разглеждам статуетката и се опитвам да разбера скрития в нея смисъл — обясни Леви. — Помниш ли каква стела открих в Пирамида I?

Рамона се смути едва забележимо.

— Смътно… — Приседна на единствения свободен ъгъл на бюрото и скръсти хубавите си крака. — Показа ми снимки. Онази каменна плоча със завъртулките, точките и чертичките, нали?

— Йероглифи и цифри на маите — поправи я Леви усмихнат. — Почти сигурен съм, че се отнасят до зимното слънцестоене, и се питам дали статуетката не е свързана някак с този момент от годината.

Леви отнесе статуетката до широката маса, на която бе направил модели на главните постройки в Тикал, и я сложи върху Пирамида I.

— Макар че нямали телескопи, маите били забележителни астрономи и това личи по съграденото от тях. По време на зимното слънцестоене пирамидите в Тикал и слънцето са на една линия с близкия връх Виктория — посочи той дървените модели. — Всяка пирамида е част от някаква матрица, разбираш ли? Например ако застанеш върху Пирамида IV преди изгрев на 21 декември, слънцето ще изгрее точно над върха на Пирамида III, а по залез ще се случи обратното.

— А това какво общо има със статуетката?

— Още не знам, но подозирам, че част от отговора е скрит в този кристал.

— Моля те да ме извиниш, Леви — промълви Рамона кротко, за да не засегне увлечението му по всичко, свързано с маите, — но това е твърде грозно изображение на дървото. Все пак сейба е високо, величествено дърво, а това тук е ниско и тантуресто.

— Високо е точно 33,98 сантиметра и широко 21 сантиметра — потвърди Леви. — Съотношението не е случайно. Ако разделиш 33,98 на 21, получаваш 1,618.

Рамона се засмя и изви вежди питащо.

— А това е стойността на златното сечение, обозначавано с гръцката буква „фи“ — обясни съпругът й. — Производно е от редицата на Фибоначи, която е в основата на цялата природа…

Тя вдигна ръка, за да прекъсне напиращия поток от думи.

— Убедена съм, че добрият стар Фибоначи не би имал нищо против да прекъснеш за малко, за да се нахраниш.

Леви я прегърна за миг.

— Добре че си ти, за да ме връщаш на земята.

— Все някой трябва да го прави. Хайде, че и децата прегладняха, и аз.

Леви неохотно угаси лампите и излезе след нея от кабинета.

— Уф, я стига! — Ребека избута брат си настрани. — Мамо, Ариел само ме гони да ме налага по главата с тази възглавница!

— Престанете и двамата. Вървете да си измиете ръцете. Ей сега ще поднеса вечерята.

Леви сипа в две чаши от любимото вино на Рамона и вдигна своята за наздравица.

— Да пием за по-скорошното разгадаване на тайната в твоята статуетка — предложи жена му. — Какво ли означава тя, как мислиш?

— Струва ми се, че маите са се опитали да ни оставят послание. По времето, когато е създадена статуетката — преди около хилядолетие, тяхната цивилизация процъфтявала. Пирамидите и храмовете й се издигали от полуостров Юкатан в днешно Мексико до джунглите на Гватемала, Салвадор и Хондурас. Но само петдесет години по-късно цялата им цивилизация просто изчезнала и градовете държави били погълнати от джунглата.

— А знае ли се защо?

— Има различни хипотези — от смъртоносен вирус до падането на метеорит, но данните, с които разполагаме, не ги потвърждават. Мнозина подозираме, че неспирните войни между градовете държави, съчетани с изсичането на горите, са навредили толкова на природата, че маите вече не можели да се изхранват от посевите си. Каквато и да е причината, тя си остава сред големите загадки на историята. Помниш ли онзи старейшина на потомците на маите, с когото се запознах при последното си пътуване до Гватемала?

— Онзи от бреговете на езерото Атитлан ли? Роберто?

— Да, Роберто Арана. Той ми каза, че е голяма чест да намеря статуетката, но ме увещаваше да не разгласявам находката. Съществуването й е било тайна, пазена старателно от старейшините. Роберто обаче ми каза и че имало още две статуетки, всяка с кристал в короната на дървото. Онази, която донесох тук, е а-тон, мъжката фигура, но неутралната и женската тепърва трябва да бъдат намерени.

— Имаш ли представа къде може да са другите две?

Леви се усмихна криво.

— Де да имах… Разбира се, попитах Роберто, но той отговори твърде загадъчно: „Онези две няма да бъдат намерени, докато не настъпи моментът“. Божествено предопределение, така да се каже. — Леви се озърна към децата и реши да спести останалите подробности от разговора си с шамана. — Освен това според него статуетките ще подскажат къде се намира важният Кодекс на маите, но който се заеме да го търси, ще се нуждае и от трите фигури.

— Татко, а какво е кодекс? — стрелна го с поглед осемгодишната Ребека и русите й къдрици блеснаха в светлината на свещите.

— Много стара книга, миличка, изработена от кората на дърво, и се сгъва подобно на акордеон.

— Намерили от какво да правят книги — пренебрежително се обади Ариел.

Високото десетгодишно момче вече проявяваше дарбите си в училище. Той пък бе наследил тъмната къдрава коса, мургавата кожа и очарователната усмивка на майка си. Тази вечер обаче не беше особено весел.

— Не си прав, Ариел — благо каза баща му. — Хартията е отдавнашно изобретение на китайците, но първата печатарска машина е била създадена чак през 1448 година.

— Тоест — добави Рамона — маите е трябвало да използват само каквото са можели да си направят.

— Как беше в училище днес? — попита Леви дъщеря си.

— Ами добре — промърмори тя, изведнъж решила да се вторачи в масата пред себе си.

Бащата и майката се спогледаха. Обикновено Ребека преливаше от жизненост, но и тя като брат си беше потисната от нещо.

— Само „добре“ ли? Ти какво ще кажеш, Ариел?

Той ровичкаше в чинията си с вилицата.

— Е, млади човече, как мина денят ти?

— Горе-долу. Имаме нов учител — сподели най-сетне момчето.

— Много е гаден! — смръщи се Ребека.

— Нима? Къде е хер Льовенщайн? — попита майката учудена, че родителите не са били уведомени.

Ариел вдигна рамене.

— Новият учител е хер Швайцер и той казва, че Третият райх на Хитлер щял да бъде хилядолетен.

Леви и Рамона пак се спогледаха, но разговорът беше прекъснат от звъна на телефона в кабинета.

— Професор Вайцман на телефона.

— Моля ви да изчакате, хер професор, свързвам ви с Берлин.

— Добър вечер, професор Вайцман. Аз съм щандартенфюрер Волф, началник на кабинета на райхсфюрер Химлер.

Леви слушаше много внимателно, докато полковникът от СС Волф му обясняваше предложението на Хайнрих Химлер за археологическа експедиция в Гватемала.

 

 

— Лека нощ, татко!

Ребека и Ариел прегърнаха поред Леви.

— Кой се обади? — попита Рамона, щом децата легнаха да спят.

— Щандартенфюрер Волф от Берлин, началник на кабинета на Химлер, който иска да го посетя следващата седмица в щаба на СС във Вевелсбург.

Рамона настръхна.

— Какво ще правиш там?!

— Както се оказва, той обмисля изпращането на експедиция в Гватемала, която ще търси в пирамидите и гробниците на маите потвърждение на теорията за висшата раса, която Хитлер толкова обича. Ако получат и одобрението на самия Хитлер, експедицията ще бъде ръководена от млад офицер от СС — някой си Фон Хайсен. Химлер искал аз да му помагам.

— Няма да се съгласиш, нали? — още по-неспокойно избълва Рамона. — Не можеш да им се довериш, Леви. Ако ще вече да са начело на Германия, но и Хитлер, и Химлер, и Гьобелс си остават бандити.

— Знам. Но ако са готови да платят за добре оборудвана експедиция в Тикал, ще имам шанс да потърся другите две статуетки.

— Леви, няма ли да попаднеш в капан? Защо им е да искат помощ тъкмо от тебе? Хитлер и Химлер заявиха на всеослушание, че няма да търпят евреи интелектуалци. Всичките ни приятели… Айнщайн, Шрьодингер… всички се махнаха. Ако стане още по-зле, дали и ние няма да бягаме по принуда?

— Нека първо чуя какво има да ми каже Химлер — спокойно отвърна Леви. — Мисля, че съм длъжен да сторя всичко по силите си, за да намеря останалите две статуетки… и да не допусна да попаднат в ръцете на нацистите.

Рамона прегърна съпруга си.

— Не знам, Леви… Вчера слушах по радиото канцлера Фон Шушниг — предупреждаваше да не се доверяваме на нацистите. Имам много лошо предчувствие…

— Всичко ще бъде наред. Обещавам ти, любима.

— Ще си лягаш ли? — тихо попита Рамона и очите й блеснаха влажно.

— Скоро — обеща Леви. — Искам първо да опитам нещо с онзи кристал.

Той нагласи проектора за диапозитиви в кабинета така, че да имитира изгрев в деня на зимното слънцестоене. Провери отново положението на статуетката върху модела на Пирамида I и включи проектора.

Пулсът му се ускори. Кристалът сякаш се насити със странна енергия и изпрати тънък зелен лъч точно към върха на Пирамида IV.