Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (10)

9.

Ватикана, Рим

Държавният секретар кардинал Еудженио Пачели се бе умислил и не се заглеждаше в река Тибър и прастария град Рим, макар да стоеше до прозореца на третия етаж в Апостолическия дворец. Вторият по власт човек в йерархията на католическата църква беше висок и кльощав, със слабо издължено лице, хлътнали бузи и гърбав нос.

Сред грижите, струпали се върху старшия дипломат на Ватикана, някои бяха особено неотложни и важни. Над него на последния етаж на двореца личният лекар на папата се грижеше за Пий XI. Вече смятаха Пачели за най-вероятния му наследник, който ще поеме в ръцете си Ключовете на Свети Петър. Но не по-малко време отделяше в размислите си на нарастващата сила на Адолф Хитлер и нацисткия режим.

Сведе поглед към площад „Свети Петър“. Тъмната каменна настилка лъщеше с меки отблясъци и му се струваше, че крие мрачно предвестие. Дръпна се от прозореца и се върна зад бюрото. Мислите му се насочиха към други неприятни проблеми — финансовото състояние на Ватикана и нацистката експедиция в джунглите на далечна Гватемала. На стената зад него двуметрово разпятие в черно и сребърно висеше в безмълвно съзерцание. Ако изваяният от сребро Христос можеше да говори, дали и Той не би изрекъл предупреждение, питаше се кардиналът. Сепна го почукването по двойната врата. Позна по звуците, че е неговият личен секретар.

— Влез.

— Ваше Преосвещенство, дойде синьор Феличи.

— Нека влезе.

Алберто Феличи се поклони почтително.

— Добре дошъл, Алберто. — Пачели целуна по бузите своя амбициозен подчинен. — Настани се удобно — посочи му трите кресла. — Искаш ли кафе, или чай?

— Благодаря, но се нахраних преди малко.

Алберто погледна многозначително напиращото си шкембенце — най-неоспоримото свидетелство за привързаността му към вкусните гозби и доброто вино.

— Благодаря ти, че се отзова в толкова късен час — започна Пачели, щом секретарят излезе и затвори вратата. — Но преди да чуя какво си установил, нека първо те поздравя.

— Благодаря, Ваше Преосвещенство, много сте любезен.

Алберто се бе оженил доста години след като прехвърли четирийсетте, съпругата му роди преди дни първото им дете.

— Избрахте ли името?

— Да, Ваше Преосвещенство — Салваторе Джовани Феличи. Знам колко сте зает, но ако намерите време, двамата с Мария ще бъдем много щастливи да присъствате на кръщенето.

— Можем да кръстим сина ти тук — в „Свети Петър“, ако желаеш. Кой знае дали младият Салваторе няма да стане един от нас. Винаги търсим подходящи кандидати — усмихна се Пачели.

— Мария би се зарадвала много и на едното, и на другото.

— Добре. Сега да чуя какво си научил за нашия приятел Ногара.

Напоследък Пачели се поддаваше на подозренията си към Бернардино Ногара, финансовия съветник на Пий XI. През 1929 година италианският премиер Бенито Мусолини подписа Латеранския договор, с който най-после призна суверенитета на Светия престол като независима държава. В замяна на земите, които Ватиканът губеше съгласно договора, италианското правителство му изплати огромни суми. Но сега из коридорите на Ватикана бяха плъзнали слухове за неуспешни сделки, принадлежността на Ногара към свръхсекретна масонска ложа и прекомерния му стремеж към разкош.

— Ваше Преосвещенство, докато работех съвместно със синьор Ногара по Латеранския договор, убедих се колко е потаен, затова не бих се учудил на нищо, което науча за него. И все пак бях изненадан от резултатите, а смея да ви уверя, че проучвах много старателно.

Пачели се напрегна в очакване на лоши новини.

— Синьор Ногара живее много умерено — продължи Феличи. — През цялото време, откакто се занимава с финансите на Ватикана, той е получавал скромна заплата и в банковата му сметка има по-малко от двеста долара. Доколкото можах да установя, често прави дарения на благотворителни организации, и то само на католически. Всеки ден присъства на богослужение, а развлеченията му изглежда се свеждат до ходене на кино веднъж седмично.

Пачели се озадачи.

— Няма ли жени в живота му?

— Той не поддържа близка връзка с никоя жена, Ваше Преосвещенство, и няма никакви сведения, че си позволява… как да се изразя по-прилично… да плаща за сексуални услуги. Не установих негови връзки с масони или други антикатолически организации. Ногара чете само финансови издания.

— Какво е състоянието на сметките?

— Всичко в Специалната администрация е изрядно. Ваше Преосвещенство, синьор Ногара е на път да превърне онези сто милиона долара в първия милиард на Ватикана.

Зениците на Пачели се разшириха.

— Синьор Ногара — добави Феличи — е човек, който би ви допаднал. Той е отдаден на Светия престол.

— Явно съм бил несправедлив към него — призна кардиналът.

— О, във финансовите въпроси бдителността никога не вреди. Предполагам, че слуховете са разпространени от хора, които завиждат на Ногара за прекия достъп до вас и до Светия отец. Разбира се, дразни ги и фактът, че подписаният с Хитлер конкордат донесе много по-големи приходи от очакваните.

Пачели кимна. Договорът, който той подписа с Хитлер, се оказа благодатен за Ватикана. Германското законодателство вече забраняваше критиката на католическата доктрина. А като отплата за подкрепата на Ватикана за нацисткия режим Хитлер се бе съгласил с въвеждането на кирхенщойер — църковен данък. От доходите на германските католици се удържаха по девет процента в полза на църквата.

— За нас е важно споразумението за кирхенщойер да остане в сила, но доколкото чух, Светият отец се готви да издаде енциклика…

Благодарение на многобройните си връзки във Ватикана Феличи бе научил отрано, че умиращият Пий XI има намерение да обнародва отдавна чакания трактат Humani Generis Unitas — „За единството на човешкия род“.

— Ако енцикликата съдържа критика на действията на Хитлер спрямо евреите, това би могло да застраши и самия конкордат. Посланик Фон Берген изрази силното си безпокойство — подчерта Феличи.

Пачели съзнаваше твърде добре, че тежко болният папа може само с няколко думи да съсипе всичките му усилия.

— Аз вече уверих посланика, че Германия може да разчита и занапред на подкрепата на Ватикана, особено в борбата срещу болшевиките. Според мен те са несравнимо по-голяма заплаха от Хитлер и Третия райх. А евреите… те не са наша грижа.

— Това е добра новина, Ваше Преосвещенство, защото Ногара ще предложи скоро промени във финансовата организация.

— Но защо, щом положението е толкова добро?

— Специалната администрация изпълни похвално задачите си, но при толкова големи приходи Ватикана скоро ще се нуждае от собствена банка. Отделна организация, която може да извършва операции като всяка нормална банка на международните финансови пазари.

Феличи знаеше отсега, че в банката на Ватикана не би имало нищо нормално. Недостъпна за разследвания на италианските или други власти, или дори на кардиналите, бъдещата банка щеше да бъде освободена и от данъци, дължими на италианската държава. След време тя щеше да предложи удобен механизъм на мафията и на видни италиански бизнесмени, чрез който да „изперат“ милиарди лири и да ги прехвърлят в тайни сметки в Швейцария. А в по-близкото бъдеще банката щеше да стане доверен посредник за прехвърляне на нацистко злато и на ценности, отнети от милиони избити евреи.

— Такава банка може би е несъвместима с позицията на църквата спрямо лихварството — замисли се Пачели.

Католическите догми заклеймяваха лихварството като тежък грях. Не само съборите в Никея, Картаген и Клиши бяха осъдили получаването на лихви от заеми, но по-наскоро и папа Бенедикт IX бе изразил същата позиция.

— Ваше Преосвещенство, има начини за преодоляване на подобни пречки… особено когато е за доброто на църквата.

Пачели кимна.

— Алберто, готов ли си да поемеш и задълженията на наш представител в съвета на директорите?

— Разбира се, Ваше Преосвещенство. Разбира се.

Феличи се постара да прикрие изблика на задоволство — замислите му се осъществяваха безупречно.

— Добре. Ще обмисля внимателно предложението на Ногара.

Пачели затвори папката с досието на Ногара и протегна ръка към друга, надписана „Маите“.