Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Codex, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Кодексът на маите

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-210-5

История

  1. — Добавяне

11.

Ватикана, Рим

— Изпълних заръката ви, Ваше Преосвещенство, и говорих с всички, които биха могли да знаят нещо за изгубения Кодекс на маите, включително отец Ерлихман и папския нунций в столицата на Гватемала — обясни Алберто Феличи. — Все повече се убеждавам, че е скрит в Тикал или близо до руините на древния град.

— Значи Химлер не се е захванал да гони вятъра? — поклати глава Пачели.

Феличи се подсмихна многозначително.

— Ваше Преосвещенство, добре е винаги да бъдем нащрек с райхсфюрер Химлер, защото си подбира твърде странна компания. По съвета на някой си Карл-Мария Вилигут, бивш полковник от австрийската армия, Химлер е превърнал средновековния замък във Вевелсбург в Нордическа академия на СС. Аз обаче научих, че Вилигут е психически неустойчив, склонен към насилие алкохолик, когото са пуснали от лудницата през 1927 година след дълго лечение.

— Но защо Химлер би се вслушвал в съветите на луд пияница?

— Първо, Вилигут изпитва свирепа омраза към евреите и издава антисемитско вестниче със заглавие „Желязната метла“. Но не само това буди симпатията на Хайнрих Химлер. Макар че вдъхва страх в райха като хладнокръвен, безпощаден и способен администратор, който не пропуска и най-малката подробност, райхсфюрерът е затънал в занимания с окултното. Вилигут му е бил представен като мистик, който имал достъп до изгубени градове и цивилизации чрез древни тайни… Успял е да убеди Химлер, че последната битка за съдбините на цивилизацията ще се състои около Вевелсбург в долините на Вестфалия.

— Тоест имаме си работа с откачалка?

Феличи завъртя глава.

— Никога не подценявайте Химлер, Ваше Преосвещенство. Той изгражда СС като нова арийска аристокрация — благороднически орден от воини, предани на фюрера. Подражава и на тамплиерите, и на йезуитите. Химлер възнамерява да превърне Вевелсбург в град на СС, в езическа версия на Ватикана, който ще бъде средището на новия свят.

Зениците на Пачели се разшириха.

— По заповед на Хитлер вече изселват жителите на Вевелсбург и преустрояват замъка. Също по негова заповед е построен концентрационен лагер в горите на Нидерхаген. Затворените там евреи са принудени да вършат тежка работа. В лицето на Химлер се сблъскваме с дявола, Ваше Преосвещенство. На пръв поглед той е педантичен и благопристоен човек, но в съзнанието му тегне средновековен мрак. Той е бездушна, пресметлива и смъртно опасна твар. И може би ще се наложи да изразите публично позицията си за действията му спрямо евреите. Все повече хора по света заклеймяват тази политика на нацистите.

— Това ми е известно, Алберто. — В гласа на Пачели се промъкна раздразнение. — Но имаме и по-важни проблеми от положението на евреите.

— Ваше Преосвещенство, а известно ли ви е, че папският нунций в Истанбул организира канали за спасяване на еврейски деца? Вайцман сподели с мен, че ако във Виена стане съвсем непоносимо, може би ще избяга със семейството си през Турция.

Феличи дебнеше зорко и за най-слабия издайнически признак, че има неприязън между всемогъщия държавен секретар и неговия пряк подчинен Анджело Ронкали, представителя на Ватикана в Турция.

Пачели само си отбеляза мислено да поговори с архиепископа, отговарящ за международните връзки на Ватикана, и попита:

— Професор Вайцман спомена ли пред тебе какво би могъл да съдържа този кодекс?

— Той смята, че маите са оставили предупреждение за наближаваща унищожителна катастрофа. Освен това според него има връзка между предупрежденията на маите и изреченото от Светата дева във Фатима.

Пачели пребледня. Твърде силно беше обвързан с явяването на Божията майка. Папа Бенедикт XV го ръкоположи за архиепископ тъкмо на 13 май 1917 година — същия ден, когато Дева Мария се бе явила за пръв път на три селянчета във Фатима, Португалия. А и той никога не пренебрегваше значението на трите предупреждения, изречени от нея.

— Ваше Преосвещенство, Ватикана ще разгласи ли някога тези предупреждения? — попита Феличи.

Пачели не отговори веднага и мълчанието тегнеше в покоите на държавния секретар.

— Възможно е — промълви той накрая — да разгласим първите две. Документът, на който са записани и трите, в момента е поверен на епископа на Лейра в Португалия. Третото — казано само между нас — се отнася за заплаха към самата църква и трябва да остане скрито.

— Защо документът да не бъде преместен в тайния архив, където ще е по-добре защитен? И съществуването на документа, и чудото на слънцето са широко известни.

Пачели се замисли за последното явяване на Светата дева на 13 октомври 1917 година. В дъждовното и ветровито утро над 70 000 души се бяха събрали в полята край Кова да Ирия, за да съзрат чудото, обещано от нея на трите деца във Фатима. Щом облаците се разнесоха, малката Лусия първа извика на тълпата и посочи слънцето. Изведнъж светилото започна да се върти и пръскаше лъчи в различни цветове, както беше готов да се закълне всеки в множеството. Неколцина журналисти от най-влиятелните португалски вестници, сред тях и „О секуло“, настроен враждебно към религията, съобщиха, че слънцето криволичеше и променяше посоката на движението си в небето. А според лисабонския всекидневник „О диа“ от средата на слънцето бликаше тъмносиньо сияние, осветило проснатите на земята, ридаещи хиляди хора.

— Алберто, засега нищо не застрашава сигурността на документа — каза Пачели, — но и аз мисля, че трябва да бъде преместен в тайния архив. От тебе искам да следиш внимателно какво се случва в Тикал. Ако има връзка между Кодекса на маите и предупрежденията на Дева Мария, неговото място също е в тайния архив.

— Съгласен съм с вас, Ваше Преосвещенство. Трябва да бъдем бдителни с този Вайцман.

Феличи кимна на часовите от швейцарската гвардия, когато излизаше от Ватикана през огромната бронзова порта. Слезе по мраморните стъпала и тръгна по безлюдния площад „Свети Петър“. Умуваше над разговора с Пачели. Участието в съвета на директорите на Ватиканската банка щеше да му даде власт. Но той не забравяше и какво каза Фон Хайсен в Тикал. Връзките на есесовеца с Химлер биха могли да послужат не по-зле на Феличи. Той се смяташе за майстор в нечистите игри на двойния агент.