Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Mayan Codex, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Зарков, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейдриън д’Аже. Кодексът на маите
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2011
Редактор: Милко Стоименов
ISBN: 978-954-655-210-5
История
- — Добавяне
41.
Централа на ЦРУ
Лангли, Вирджиния
Уайли прие обаждането в кабинета си.
— Задържани са в градското полицейско управление. — Гласът на Брандън Грей се чуваше необичайно ясно по криптираната линия. — Медиите са в истерия…
— Сигурно защото също като мен журналистите се чудят как тъй, мамицата му, на двама мъже с маски на главите им е хрумнало да нападнат боклукчийски камион!
— Получиха заповед да проследят сигнала на мобилния телефон и да ликвидират Тутанкамон и Нефертити — гузно каза Грей. — Няма съмнение, че телефонът е попаднал в боклука, но мишените изобщо не са били наблизо…
— Някой да не се е натъкнал на следа, водеща към нас? Какво стана с телефона?
— Засега няма нищо тревожно, сър. Телефонът явно е бил унищожен при пожара. Германия е отменила смъртното наказание още през 1949 година, но хората тук нямат нищо против да бъде въведено отново за такива случаи. Някой от двамата би могъл да се разприказва.
— Това е недопустимо! Отървете се от тях.
— Дори ако намерим изпълнител, готов да рискува и способен да се промъкне в управлението… — Грей се запъна — … ще ни струва огромна сума.
— Не ми пука. Намерете вътрешен човек да свърши работата!
Уайли закрачи из кабинета. Германската канцлерка говореше за „касапница“ и искаше отговори. Той поумува дали да не осведоми за операцията новия директор на Управлението, но веднага се отказа. Ако администрацията на сегашния президент научеше, че вината е на ЦРУ, с Уайли щяха да се разправят безпощадно.
А четири етажа по-надолу спорът между Елън Родригес и Лари Дейвис се разгорещяваше.
— Лари, не знам с какво О’Конър или Вайцман са ни навредили чак толкова, но това минава всякакви граници! — Зелените очи на Родригес святкаха. — Загинаха десет души. Две бебета са мъртви, защото използваме тъпи гангстери! Аматьори, готови да стрелят по всичко наоколо!
— Ако не ти стиска, Родригес… — заплашително изрече Уайли, влязъл току-що в оперативната зала. — Какво имаме, освен онази гнусна издънка в Гьотинген?
Дейвис попи с кърпичка темето си.
— Както се оказа, обектите са били не в Гьотинген, а в Бад Аролсен — призна той и се озърна към Родригес. — Нефертити се е подписала със собствената си фамилия в регистрационната книга.
— Защо се е издънила така?
Дейвис завъртя глава. Отговори Родригес:
— Защото искането за работа с документи се подава много седмици предварително. По времето, когато Вайцман се е обадила в Международната служба за издирване, тя още не е знаела, че сме й вдигнали мерника.
— Тутанкамон с нея ли е бил?
— Придружавал я е мъж, който напълно отговаря на описанието — побърза да каже Дейвис.
— И къде са те сега?
— Не знаем, но изпращаме още хора в Бад Аролсен.
— Което е грешка.
Уайли се вторачи в Родригес.
— Защо да е грешка?
— Първо, Германия не е страна от третия свят, където убийствата са всекидневие — с равен глас започна Родригес. — Всички, начело с канцлерката, настояват да бъде разследван и изяснен последният ни подвиг в Гьотинген. Полицията е нащрек в цялата страна. Ако започнем да пращаме съмнителни хора в градче като Бад Аролсен, само ще си търсим белята. Второ, твърде малка е вероятността обектите още да са там.
— Пак питам — защо?
— Работила съм с О’Конър. Той е… да де, беше един от най-способните ни агенти. Надява се на най-добрия резултат, но е подготвен и за най-лошия. Винаги ще очаква, че сме по петите му. Няма да се размотава там и миг повече, отколкото е било необходимо.
— И къде може да е той сега според тебе?
— О’Конър вече знае какво сме намислили за Вайцман. Досетил се е и че ние… вие искате да се разправите и с него. Нашият човек в Бад Аролсен съобщи, че Вайцман е преглеждала документи от концентрационния лагер Маутхаузен. Може да са тръгнали натам, макар да нямам представа защо О’Конър е на страната на Вайцман. Може би е свързано някак с онази конференция за маите.
— Родригес — студено каза Уайли, — на твое място бих се ограничил с издирването на обектите. — Нареди на Дейвис: — Накарайте хората ни във Виена да държат под око граничните пунктове с Австрия, както и гарите и летищата. Да получават данни от агенциите за коли под наем. Някой да отиде и в Маутхаузен. Искам онези двамата на тепсия!