Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (28)

27.

Природонаучен музей, Виена

Колекцията на Природонаучния музей във Виена беше сред най-големите в света. В почивката след сутрешната програма Алета Вайцман бродеше сред огромни мамути, динозаври, птеродактили и други редки находки от отдавна отминали епохи. На връщане към конферентната зала мина през главното фоайе, в което се извисяваше огромен препариран лос. Насреща му стоеше вечно озъбен лъв. Тя изкачи стъпалата и докато си избираше място в първите редове, видя Матиас Дженингс да застава зад катедрата. Не я изненада тълпата журналисти, събрали се в дъното на залата — раздухващият скандали йезуит ги привличаше, където и да отиде. Зад нея Къртис се вмъкна в залата и седна в единия ъгъл, откъдето можеше да наблюдава всичко.

— Дами и господа, за мен е голямо удоволствие да ви представя монсиньор Матиас Дженингс, макар че за повечето от вас той не се нуждае от представяне!

Председателят на Европейското дружество по маянистика се засмя на собствената си изтъркана шега, а Дженингс кимна учтиво.

„Надут въздухар“ — прецени го Къртис и се озърна към Алета, за да види реакцията й, но изражението й остана съвсем спокойно. Огледа и останалите в залата. Мургавият, наглед пращящ от сила младеж, който влезе късно и седна на последния ред, изобщо не се вписваше сред събралите се тук хора. Къртис бръкна в джоба си за миниатюрната камера с висока разделителна способност, която му осигуриха техници от Управлението. Избра подходящ момент и скоро разполагаше с чудесна снимка на подозрителния мъж.

— Благодаря, господин председател — каза Дженингс. — За мен е чест като член на това дружество да съобщя на всички вас резултатите от последните ми изследвания.

Крещящо жълтата папийонка на йезуита се открояваше нелепо върху тъмночервената риза. Къртис си мислеше, че монсиньор Дженингс не само има странен вкус в облеклото, но и външността му е чудновата. Едър и твърде пълен, Дженингс имаше червендалесто лице, а тежката рамка на очилата му се опираше на самия край на дебелия нос. Воднистосините очи шареха непрекъснато насам-натам, а гъстите червеникави вежди стърчаха така, сякаш се опълчваха на земното притегляне.

— В медиите — продължи йезуитът — се разпространяват какви ли не тревожни измислици за наближаваща катастрофа, които включват както рязко намаляване или дори изчезване на земното магнитно поле, така и нарастване на слънчевата активност наред с размяна на местата на магнитните полюси през 2012 година. И всичко това уж било предсказано от древните маи — натърти той, вторачен над очилата си в журналистите.

— Винаги съм се придържал към мнението, че привържениците на подобни безсмислици не знаят нищо за истинската същност на древните маи. Те изобщо не са били културен, отдаден на духовността народ, поддържащ тясна връзка с природата. Напротив — маите са били сред най-невежите и кръвожадните народи в цялата история на човечеството. В сравнение с тях завоевателят Атила е достоен кандидат за момчешкия хор в някоя от виенските църкви. Отдадох целия си живот да изучавам тази примитивна цивилизация, а през последната година получих възможност да се запозная с много интересни нови йероглифи от открита наскоро гробница в Тикал. — Дженингс включи подготвената презентация и на голям екран над главата му се появи поредица от изображения. — Тези стели… Обяснявам за седящите на последните редове — каменни паметници, на които маите са издълбавали с глифи сложните си послания… Тези стели показват недвусмислено всекидневния живот в един град на маите във всичките му кървави подробности. Първата изобразява масовото изнасилване на млади момчета и момичета. Съвсем обичайно за маите. — Дженингс изсумтя надменно. — Втората стела е намерена в джунглата североизточно от Тикал. Тя ни убеждава без никакво съмнение, че за маите човешкият живот не е имал никаква ценност — нищо не ги е възпирало да изтръгнат още туптящите сърца на пленници по време на жестоките и мрачни жертвоприношения в чест на техните езически богове…

Лекцията продължаваше, а Къртис забеляза, че Алета наблюдава йезуита с напрегнато внимание. Понякога поклащаше глава безмълвно, а стиснатите й устни бяха изтънели от гняв. Но какво я възмущаваше — диващината на маите или тълкуванията на монсиньора? Къртис си отдъхна, когато Дженингс приключи и председателят на дружеството прикани слушателите да задават въпроси.

— Монсиньор, за мен беше интересно да чуя вашето описание на маите като невежи и кръвожадни хора. — Гласът на Алета звучеше уверено и ясно. — Никой не би отрекъл, че жертвоприношенията са били неразделна част от техните ритуали. Но аз бих напомнила и че те са били присъщи на късния, посткласически период в историята им, като има и връзка с войнствените ацтеки и толтеки на север. Жертвоприношенията почти винаги са били обвързани с войни. Ако сравним склонността на маите да се сражават с нашата готовност да разпалваме войни, бих си позволила да кажа, че не са били кръвожадни като нас.

Къртис се ухили. Въпреки приятния испански акцент английският на Алета беше безупречен. А изтъкнатият йезуит направо се вбеси.

— Освен това — продължи Алета — известно е, че маите често са решавали разногласията си чрез свещената игра с топка, вместо да се стига до война, както ние постъпваме твърде често. И като споменаваме техните богове, струва ми се, че повечето войни поначало се коренят в сблъсъци на религии: ислямски фундаментализъм и тероризъм, католици срещу протестанти в Северна Ирландия, твърденията на американския президент, че Бог му е наредил да нахлуе в Афганистан, кръвопролитията в Ирак, а можем да се върнем в миналото чак до кръстоносните походи… Освен това си позволявам да твърдя, че маите изобщо не са били невежи, както вие ги описвате. На тях дължим някои от най-големите постижения в астрономията и архитектурата. Вярвали са и че духовна сила присъства във всяка част от природата.

Къртис долавяше как настръхнаха журналистите и операторите — досущ глутница, надушила кръв. Неколцина от тях се смееха открито. Най-сетне още някой се осмели да предизвика високомерния йезуит.

— Коя е тя? — прошепна един журналист.

— Доктор Алета Вайцман — отговори колегата му от вестник „Таймс“. — Тя е гватемалка, но баща й е живял и работил във Виена. На път е да се прочуе също като него.

— Доктор Вайцман — подхвана Дженингс, — изненадан съм, че във вашите оценки не се придържате към по-академичен подход. Е, вие сте жена, а и нямате неограничения достъп до находки от древността, на какъвто се радват учените от моя ранг.

Йезуитът изсумтя отново.

— И защо сте толкова изненадан, монсиньор? — намеси се журналистът от „Таймс“. — Отричате ли, че маите са можели да изчисляват движението на планетите? Според вас трябва ли да пренебрегнем напълно подреждането на планетите през 2012 година?

— Значението на тези мистични глупости се преувеличава безкрайно — заяви Дженингс. — Убеден съм, че 21 декември 2012 ще има за нашия свят не по-голямо значение от смяната на хилядолетията, с която вие — журналистите, се занимавахте толкова настървено.

— Самият вие признахте, че маите са предупреждавали за разместване на магнитните полюси, свързано с нарастваща слънчева активност — каза репортер на монреалския „Газет“. — Някои учени, включително от НАСА, потвърждават предвижданията на маите за огромен скок в появата и активността на слънчевите петна през 2012 година. Фактите потвърждават, че слънчевите изригвания стават са все по-мощни. Не смятате ли, че ако една древна цивилизация е знаела предварително какво може да се случи през 2012 година, поне си струва да проучим предупрежденията й?

— Няма нищо ново в периодичното нарастване на слънчевата активност — възрази с досада Дженингс.

— Монсиньор, отдавна се разпространяват слухове за изчезнал кодекс на маите. — Младата журналистка от „Женски свят“ очевидно искаше да насочи спора към нещо по-интересно за нейните читателки. — Кодекс, който би могъл да ни предупреди навреме за огромно бедствие… и да даде шанс на някои от нас да оцелеят. Има ли според вас някакво основание за тези слухове?

— Така нареченият Кодекс на маите е само плод на въображението на журналистите — невъздържано се изсмя Дженингс. — За съжаление повечето писмени паметници на маите са били изгорени по време на испанското нашествие в региона. Малкото оцелели кодекси — Дрезденският, Мадридският и Парижкият, наречени на градовете, където се съхраняват, както и откъсът на Гролиър, са написани на хуун. Маите са правили тази хартия от кората на Ficus continifolia или Ficus padifolia. — Журналистката се обърна отегчено към фотографа до нея, а Дженингс продължи: — Хуун е много по-издръжлива от папирусите на древните египтяни. Аз имах рядката възможност да проучвам оригиналите. От тези сборници Дрезденският изяснява най-добре що за кръвожадни диваци са били маите, които без да им мигне окото са жертвали и собствените си деца. И макар че сборниците несъмнено ни помогнаха да разберем свирепостта на маите, в тях не се споменава нищо за бъдеща катастрофа — абсолютно нищо! — завърши той непреклонно.

Алета пак поклати глава. Съвременната наука бе потвърдила подреждането на планетите, за което предупреждаваха маите. Тя знаеше и че Дженингс е научил достатъчно за изчезналия кодекс, но отричаше съществуването му. Кого или какво защитаваше йезуитът? Ватикана? Дали нещо в кодекса застрашаваше католическата църква?

След края на лекцията тя забеляза доктор Хосе Арана, застанал невъзмутимо до първата редица столове. Побърза да отиде при него.

— Доктор Арана, аз съм Алета Вайцман — протегна му ръка. — Срещали сме се веднъж или два пъти в детството ми, тогава живеех в Сан Маркос. Отдавна искам да говоря с вас.

— Най-после дойде — отвърна той тихо. — Застрашава те голяма опасност.