Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (55)

54.

Езерото Атитлан, Гватемала

Сърцето на Алета заби още по-силно, когато ножът в ръката на Къртис очерта целия правоъгълник около изображението на черупката. Правоъгълник, чиито страни също бяха в съотношението, обозначено с „фи“ — 1 към 1,618.

— Черупката на наутилуса е едно от най-добрите инженерни постижения на природата — отбеляза Къртис и прибра ножа в калъфа. — Когато започва да гради нов дял, запълва предишния с газ и го запечатва със седеф. Много находчиво.

— Логаритмична спирала — добави Алета. — Всеки нов дял е в същото съотношение спрямо предишния.

Къртис бе изчовъркал докрай мазилката на маите, която дядо й бе намирал и в Тикал, но както и да се опитваха да надигнат каменния къс, не успяваха. Алета пъхна върха на ножа в едва забележимата дупка с форма на ключалка по средата на символа и трепна — задейства се някакъв механизъм отдолу и тежкото парче варовик потъна бавно в пода, после се хлъзна встрани в оставената за него кухина. Големите бронзови лагери бяха неподатливи на корозия.

— Как ти хрумна да го направиш? — учуди се Къртис.

— Много време ще загубим в обяснения. Виж!

Пръстите на Алета се впиха в ръката му. На дъното на дупката беше третата статуетка, в светлината от фенерите проблясваха кристал и обкован със злато обсидиан. Къртис понечи да бръкне, но Алета го дръпна рязко назад.

— Недей! Почакай малко…

Тя отчупи върха на оранжев сталактит и го пъхна в единия край на дупката, за да докосне кристала на статуетката.

Къртис се стресна — пружина тласна острие, което разсече сталактита на две и се прибра в жлеба си. Алета отчупи още едно дълго парче и опита с него в другия край на дупката. Второто острие, поставено срещу първото, също нанесе удара си светкавично.

Къртис въздъхна и опипа китката си. Всяко от остриетата би я отсякло в миг.

— Как позна?…

— Как ли? Древните маи са придавали голямо значение на енергията на ягуара, която е женска. Хосе ме предупреди — те са знаели, че накрая в нашия свят ще господства мъжкото начало, затова кодексът и тази статуетка са защитени от принципа на равновесието.

— Значи статуетката е сложена върху механична подложка и ако някой я наклони, остава сакат. Как мислиш, дали този пръстен по средата е в равновесната точка?

Посочи малкото кръгче от нефрит, което се подаваше от клон на изваяното Дърво на живота.

— Възможно е. Ако се вгледаш внимателно, до ръба на дупката има черти една срещу друга, които бележат средата. Тази халка е под тях.

Къртис използва като щипци две по-тънки и достатъчно дълги парчета от сталактити и спусна с тях края на въжето. Върхът на едното парче опря в пръстена малко встрани от средата. Този път и двете остриета се стрелнаха от жлебовете и срязаха сталактитите. Чак на третия опит Къртис успя да провре въжето през халката и каза на Алета:

— Хайде да използваме чертите в ръбовете като улеи, за да остане въжето в средата на дупката.

Тя кимна. Започнаха да се отдалечават много предпазливо един от друг, като опъваха постепенно въжето и вдигаха статуетката. Накрая направиха крачка встрани и я спуснаха внимателно на пода.

— Символът на изгубеното женско начало! — промълви Алета.

В основата на Дървото на живота древните майстори бяха пресъздали могъщ женски ягуар с две малки — мъжко и женско.

Оставаха по-малко от три денонощия до слънцестоенето. Къртис взе две сгънати найлонови торби от пояса си, сложиха изваянието в едната, златните кюлчета се събраха в другата. Заедно свалиха скъпоценния товар на по-широката издатина.

Иззад широк сталагмит в тъмно ъгълче на пещерата двамата наемници наблюдаваха Къртис и Алета, които пак провериха снаряжението си, преди да се гмурнат.

— Аз ще взема златото — реши Къртис.

Алета изви вежди в престорен упрек.

— Само защото е по-тежко — оправда се той.

— Поне във водата ще ти е малко по-лесно с него, както ни е просветил още добрият стар Архимед.

Къртис се плъзна покрай въжето, което го упътваше към изхода от пещерата. Алета го последва по-бавно със статуетката, защото намотаваше въжето. Не успяха да изминат повече от трийсет метра и Къртис усети раздвижване във водата зад себе си. Обърна се тъкмо когато Алета бе нападната. Мъжът смъкна маската от лицето й и сряза маркуча на дихателния апарат. Втори нападател се бе устремил към Къртис, който веднага пусна торбата със златото. Не бе забравил нищо от обучението във водолазната база на флота до Сан Диего. Главният старшина, който се занимаваше с младите агенти от ЦРУ, беше неумолим наставник и думите му прозвучаха ясно в паметта на Къртис: „Когато някой те нападне под водата, остави го да те доближи. След това мини зад гърба му — все едно отгоре или отдолу — но мини зад гърба му и го завърти с глава към дъното“.

Къртис извади своя нож и изчака до последния миг, гмурна се под противника, извъртя се, дръпна маската му и сряза маркуча. Колкото и силен да беше бившият „тюлен“, Къртис успя да блокира краката му, докато го обръщаше с главата надолу. Озърна се за частица от секундата. Останала без въздух, Алета потъваше към дъното на пещерата. Нападналият я водолаз бе взел торбата със статуетката и се устремяваше към Къртис, който заби ножа си в крака на първия противник чак до артерията. Отблъсна се встрани от облачето кръв около обезвредения мъж и се приготви за новата атака. Алета се бе ударила в стърчащ сталагмит, от счупения регулатор изскачаха безполезни мехури въздух, но в момента не можеше да направи нищо за нея.

Вторият противник се подвоуми и заплува с все сила към изхода от пещерата, притиснал статуетката към тялото си. Къртис се спусна при Алета, дръпна я и двамата изскочиха заедно на повърхността. Тя се задъхваше и кашляше. Къртис я изтегли върху каменния ръб.

— Ще се оправя — изхърка Алета. — Статуетката!…

— Ще се върна, щом я взема — кимна Къртис.

Той сложи регулатора в устата си и пак се потопи във водата. Тялото на първия нападател лежеше на дъното. Къртис успя да се измъкне през процепа и да изскочи на повърхността навреме, за да види как вторият наемник на ЦРУ се набира в лодката си откъм кърмата. Лодката на Фидел се поклащаше на водата, но лодкарят не се виждаше.

Къртис се остави да го води внезапно хрумване, гмурна се пак към дъното, освободи въжето и то също изплува на повърхността. Къртис побърза да го нагъне в подобие на мрежа и остана по средата. Вторият му противник вече бе включил двигателя и насочи лодката право към него. Къртис се гмурна в последния момент. Перката накъса въжето на няколко места, но накрая се омота и предпазният щифт на вала се счупи от претоварването. Перката се откъсна и падна на дъното.

Къртис плуваше след забавящата се лодка и задържаше дишането си, защото противникът щеше да търси на повърхността мехурчетата. Спря под носа на лодката и извади ножа си. Премести се предпазливо от едната страна. Както и очакваше, наемникът се взираше зад кърмата. Къртис се плъзна покрай борда на лодката, но онзи изведнъж се обърна. С точността, родена от дългите тренировки, Къртис замахна и ножът се заби в шията на бившия „тюлен“.

Щом противникът му падна с гърба напред във водата, Къртис се спусна към него през мътилката от кръвта и започна да го души. Накрая пусна безжизненото тяло и проследи с поглед потъването му. Набра се над борда и взе торбата със статуетката. Лодката на Фидел беше около двеста метра по̀ на север.

Когато Къртис изплува в пещерата, Алета още седеше на ръба и се мъчеше да снади някак срязания маркуч на дихателния си апарат.

— Добре ли си?

— Да. А онези къде са?

— И двамата са мъртви, но Фидел е пострадал зле.

— Мръсници!… Никога няма да се откажат, а?

— Няма. Далече сме от края на всичко това. Но ако се доберем до Тикал преди слънцестоенето, може и да имаме някакъв шанс. — Той сложи статуетката на издатината и се гмурна да прибере маската на Алета и торбата с кюлчетата. — Регулаторът ти е повреден, ще дишаме поред от моя.

— Благодаря ти, Къртис. Пак ми спаси живота.

Смъкнаха се заедно от ръба в отново прозрачната вода. Понесли нагоре статуетката и златото, те се издигаха бавно, като всеки вдишваше по два-три пъти от регулатора на Къртис и го подаваше на другия.

Фидел се бе проснал в безсъзнание по дължината на лодката си, на ризата му имаше кървави петна. Къртис грабна кърпа и я притисна към раната, за да спре кръвта.

— Къде ще се погрижат най-добре за него? В Сан Педро или в Панахачел?

— В Сан Маркос има лекар — успокои го Алета и включи двигателя.

Хосе Арана ги чакаше на малкия кей, двамата с Къртис отнесоха лодкаря до къщата на лекаря и Арана остана там да чуе колко е зле Фидел.

Когато Хосе се върна, Алета седеше в градината и обясняваше на Къртис какво е научила от връщането си в минал живот.

— Лекарят каза, че Фидел ще оздравее — каза Арана, — но ако не му бяхте помогнали навреме, нямаше вече да е с нас. — Той взе нефритеното изваяние и се полюбува на майсторската му изработка. — Добре се справихте — кимна на двамата.

— Ти знаеше ли, че някой от нас може да остане без ръка? — остро попита Алета.

— Предупредих ви, че статуетката и кодексът за защитени добре — невъзмутимо отвърна Арана. — Сега имате три дни до слънцестоенето.

— Първо ще свършим малко работа в Сан Педро — вметна Къртис. — Дневниците на Фон Хайсен са неопровержимо доказателство за зверствата на нацистите в Маутхаузен… и за участието на ЦРУ в престъпленията на „отрядите на смъртта“ в Гватемала. Явно Дженингс още не знае, че кутиите са на тавана, но трябва непременно да ги приберем на сигурно място.

— Как ще му отвлечеш вниманието? — усъмни се Алета. — Църковната служба свършва след половин час.

— Ти настроена ли си за изповед?

— Моля?!

— В съобщението до входа на църквата е написано, че Дженингс поема енорията и че ще изповядва желаещите. Ако го забавиш в изповедалнята, ще имам време да изнеса кутиите от къщата.

— И какво ще стане, ако ме познае?

— Няма. Защото лицето ти ще бъде покрито с никаб.

— Воал за лице на мюсюлманка ли? Той никога не би се съгласил да изповяда мюсюлманка!

— Ще споделиш, че си се усъмнила във вярата си и искаш да приемеш християнството. Така ще имам достатъчно време.

— Къртис, много ще се набивам на очи там…

— Не е така — възрази Арана. — Около езерото живеят мнозина мюсюлмани и никога не сме имали разправии с тях. Впрочем всяко изображение на Дева Мария, което си виждала, я показва с кърпа на главата, нали? Същата като ислямския хиджаб…