Марк Твен
Глупаци в чужбина (10) (Или Ново поклонение)

Глава IX

Поклонник в смъртна опасност. Как поправили часовника. Марокански наказания. Хитростта на поклонниците мюсюлмани. Почит към котките. Блаженството да бъдеш генерален консул.

Горе-долу първото приключение, което преживяхме вчера, едва не довърши непредпазливия Блюхер. Тъкмо се бяхме качили на няколко мулета и магарета и потеглихме под покровителството на внушителния, царствен и великолепен Хаджи Мохамед Ламарти (аллах да умножи рода му), когато се натъкнахме на красива мавърска джамия с високо минаре, пищна мозайка от разноцветен порцелан, цялата украсена в чудноватия стил на Алхамбра, и Блюхер тръгна да влиза с магарето си през отворената врата. Стряскащото „хай-хай“ на нашите придружители и високото „стой!“ на един англичанин от групата спряха авантюриста и после те ни осведомиха, че ако християнско куче пристъпи свещения праг на мавърска джамия, то я осквернява така ужасно, че никакво очищение не може пак да я направи подходящо място за молитвите на правоверните. Ако Блюхер беше успял да влезе в нея, без съмнение щеше да бъде гонен из града и замерян с камъни. До неотдавна всеки християнин е щял да бъде безжалостно убит, ако го заловят в джамия. Зърнахме красивите мозайки в джамията и фанатиците, които извършваха обредното измиване във фонтаните, но дори това не се хареса на маврите, които ни наблюдаваха.

Преди няколко години часовникът на минарето се развалил. Танжерските маври толкова са деградирали, че между тях отдавна вече няма майстор, способен да излекува толкова нежен пациент, какъвто е един болнав часовник. Големците на града се събрали на тържествено тайно заседание да обмислят как да се справят с тази трудност. Обсъдили въпроса в подробности, но не стигнали до никакво разрешение. Най-накрая станал един старец и кавал:

— О, чеда на пророка, знаете, че едно християнско куче, часовникар португалец, мърси град Танжер с присъствието си. Знаете и че когато се строят джамии, магарета носят камъните и цимента и прекрачват свещения праг. Е, тогава пратете християнското псе да поправи часовника в святото място на четири крака и босо като магаре!

Така и направили. Затова ако Блюхер някога види вътрешността на джамия, той ще трябва да захвърли човешката си маска и да влезе в истинския си вид. Посетихме затвора и заварихме затворниците маври да плетат рогозки и кошници. (Това оползотворяване на престъпленията намирисва на цивилизация.) Убийството се наказва със смърт. Неотдавна трима убийци били извадени извън градските стени и разстреляни. Нито пушките на маврите, нито стрелците им са добри. В този случай поставили престъпниците на голямо разстояние също като мишени и се упражнявали на тях. Около половин час ги карали да подскачат, за да избягнат куршумите, преди да успеят да улучат целта.

Когато някой открадне добитък, отрязват дясната му ръка и левия му крак и ги заковават на дъска на пазара като предупреждение за всички. Хирургията на маврите не е много напреднала. Те отрязват малко месо около костта и пречупват крайника. Понякога пациентът се поправя, но това е изключение. Обаче сърцето на мавъра е много издръжливо. Маврите винаги са били смели. Престъпниците понасят страшната операция, без да трепнат, без да потреперят, без да изстенат! Никакво страдание не може да смали гордостта на мавъра, нито пък да го накара да посрами достойнството си с викове.

Тук бракът се сключва от родителите на младоженците. Няма любовни послания за деня на свети Валентин, откраднати срещи, езда, ухажване в тъмни гостни, няма любовни сръдни и помирявания, няма нито едно от нещата, напомнящи приближаваща сватба. Младият мъж взема девойката, избрана от баща му, оженва се за нея, след това я разбулват и той я вижда за пръв път. Ако след като се запознаят както му е редът, тя му хареса, я задържа, но ако се усъмни в непорочността й, я натирва обратно при баща й; ако открие, че е болна, прави същото; или пък ако след справедливо и разумно определен срок тя не роди деца, също се връща в дома на родителите си.

Тукашните мохамедани, които могат да си го позволят, имат доста много жени на разположение. Те ги наричат съпруги, но мисля, че коранът разрешава само четири истински съпруги, а останалите са наложници. Султанът на Мароко не знае колко жени има, но мисли, че са около петстотин. Това е достатъчно точна цифра десет повече или по-малко е без значение.

Дори евреите от вътрешността на страната имат много жени.

Зървал съм лицата на няколко мавърки (понеже и те са човешки същества и показват лицата си, за да предизвикат възхищението на християнското куче, когато няма мъже маври наблизо) и съм изпълнен с почит към мъдростта, която ги кара да прикриват такава отвратителна грозота.

Те носят децата си на гръб в торба, както другите диваци по света.

Маврите държат в робство много негри. Но в момента, в който робиня стане наложница на господаря си, тя е свободна; а ако някой роб се научи да чете първата глава от Корана (която съдържа основите на вярата), той не може вече да бъде държан в робство.

В Танжер имат три неделни дни в седмицата. Мохамеданският е в петък, еврейският — в събота, а този на християнските консули — в неделя. В неделния си ден мавърът отива в джамията около обяд както обикновено, събува си обувките на вратата, извършва обредното измиване, прави теманета, като непрекъснато притиска челото си в пода, казва си молитвите и се връща на работа.

А евреинът престава да работи, изобщо не докосва медни или бронзови пари, не мърси пръстите си с нищо по-долно от сребро или злато, с искрена набожност ходи в синагогата, не готви и не прави нищо, овързано с огън, и добросъвестно се пази да не се залови с някакво начинание.

Мавърът, ходил на поклонение в Мека, има право на голяма почит. Хората го наричат хаджия и от този момент той е важна особа. Стотици маври се стичат в Танжер всяка година и тръгват за Мека. Част от пътя изминават в английски параходи и десетте или дванадесет долара, които плащат за билета на кораба, са горе-долу цялата цена на пътуването. Те вземат със себе си известно количество храна, а когато складовете им опустеят, пак ги „попълват“, както Джек казва на греховния си жаргон. От момента на тръгването, та чак до връщането си в къщи не се мият. Обикновено отсъствуват от пет до седем месеца и понеже не се преобличат през цялото това време, като се върнат, са съвсем неподходящи за гостна стая.

Мнозина от тях трябва дълго и с мъка да събират десетки долари за параходния билет и като се върнат, остават завинаги разорени. Малцина маври съумяват отново да натрупат състояние до края на своя земен живот след едно толкова безразсъдно пилеене. За да запази титлата „хаджия“ само за джентълмени с патрицианска кръв и богатство, султанът заповядал никой да не ходи на поклонение освен надутите аристократи, притежаващи по сто долара в монети. Но вижте как хитростта може да заобиколи закона! Срещу възнаграждение евреинът сарафин заема на поклонника сто долара, колкото да се закълне той, че ги има, а после ги получава обратно, преди корабът да излезе от пристанището.

Испания е единствената държава, от която маврите се страхуват. Причината е в това, че Испания изпраща най-тежките си военни кораби с най-мощни оръдия, за да удиви тукашните мюсюлмани, докато Америка и други държави пращат понякога само някоя малка и достойна за презрение черупка. Маврите, като всички диваци, се учат от това, което виждат, а не от това, което чуват или четат. Имаме големи флотилии в Средиземно море, но те рядко спират в африкански пристанища. Маврите нямат кой знае какво мнение за Англия, Франция и Америка и затрудняват представителите им с бюрократични извъртания, преди да зачетат обикновените им права, да не говорим пък за услуги. Но в мига, когато испанският посланик предяви някакво искане, те веднага отстъпват, независимо дали искането е справедливо или не.

Испания победила маврите преди пет-шест години в спора за едно парче земя срещу Гибралтар и превзела град Тетуан. Съгласила се на компромис срещу увеличение на територията си, двадесет милиона долара парична контрибуция и мир. И после предала града. Но не го предала, преди испанските войници да изядат всички котки. Компромисът не бил възможен, докато все още имало котки. Испанците много обичат да ядат котки. Обратно, маврите почитат котките като нещо свещено. Така испанците тогава ги засегнали в слабото им място. Антикотешкото им поведение в случая с изяждането на котките от Тетуан породило в сърцата на маврите ненавист към тях, каквато не предизвикало дори прогонването им от Испания. Сега маврите и испанците са врагове навеки. Франция имала тук посланик, който настроил народа срещу себе си по най-невинен начин. Той избил два-три батальона котки (в Танжер е пълно с тях) и направил килим за гостната си. Направил килима си на кръгове: първо, кръг от стари сиви котараци с насочени към центъра опашки, после кръг от жълти котки, до него кръг от черни котки и кръг от бели, после кръг от най-различни котки и накрая, в средата, разновидни котета. Било много красиво, но маврите проклинат паметта му до днес.

Когато днес се отбихме при нашия американски консул, забелязах, че едва ли не всички игри за домашно забавление бяха представени в гостната му. Помислих си, че това подсказва самотност. Идеята ми беше правилна. Той и семейството му са единствените американци в Танжер. Тук има много чужди консули, но те не си ходят на гости. Танжер е съвсем извън света и какъв е смисълът да ходиш на гости, когато хората изобщо няма за какво да си говорят? Никакъв. Затова всяко консулско семейство си седи главно в къщи и се забавлява доколкото може. Танжер е пълен с интересни неща за един ден, но след това става отегчителен затвор. Генералният консул е тук от пет години, нагледал му се е за цял век напред и скоро си заминава. Домашните му сграбчват писмата и вестниците, щом пристигне пощата, четат ги и ги препрочитат два-три дена, разговарят за тях непрестанно още два-три дена, докато не изчерпят въпроса, и след това дни наред ядат, пият, спят, яздят по една и съща стара улица, виждат същите досадни неща, които дори десетките векове не са променили, и не си казват нито дума! Те буквално няма за какво да си говорят. Пристигането на американски военен кораб е дар от бога за тях. „0, самота, къде е очарованието, което мъдреците са виждали в лицето ти?“ Това е най-тежкото изгнание, за което ми идва наум. Сериозно бих препоръчал на правителството на Съединените щати, когато някой извърши толкова гнусно престъпление, че законът не предвижда съответно наказание за него, да го направи генерален консул в Танжер.

Радвам се, че видях Танжер — втория град в света по старост. Но мисля, че съм готов да се сбогувам с него.

Тази вечер или утре сутринта ще се върнем в Гибралтар и без съмнение „Квакер Сити“ ще отплава оттам през следващите 48 часа.