Карло Колоди
Приключенията на Пинокио (5)

Глава V

Пинокио огладнява и потърсва яйце, за да си го опържи, но в най-хубавия миг пърженото яйце изхвръква през прозореца

Между това започна да се смрачава и Пинокио, като си спомни, че не бе ял нищо, усети в стомаха си някакво стържене, което приличаше твърде много на апетит.

Но апетитът у децата расте бързо. И наистина след няколко минути апетитът стана глад, а гладът съвсем неусетно се превърна във вълчи глад.

Клетият Пинокио се затича към огнището, дето вреше тенджера, и понечи да я отхлупи, за да види какво има вътре, ала тенджерата беше нарисувана на стената. Можете да си представите колко поразен остана. Носът му, който и без това беше дълъг, стана по-дълъг поне с четири пръста.

Тогава той започна да тича из стаята и да рови във всичките долапи и скривалища, за да намери малко хляб, макар и сух, някоя коричка, някое кокалче, оставено за кучето, малко мухлясал качамак, парче риба, костилки от череши, изобщо нещо за дъвчене; но не намери нищо, съвсем нищо.

А между това гладът все растеше и растеше и клетият Пинокио намираше единствено облекчение в прозяването: неговите прозевки бяха тъй дълги, че понякога устата му достигаше чак до ушите. А след като се прозееше, плюеше и усещаше, че му става дупка в стомаха.

Тогава, разплакан и отчаян, си казваше:

— Говорещият щурец беше прав. Сбърках, че отидох против волята на баща си и избягах от къщи… Ако баща ми беше тук, сега нямаше да се прозявам до смърт от глад! Ех, че отвратително нещо е гладът!

И ето, стори му се, че вижда в сметта нещо валчесто и бяло, което приличаше много на кокоше яйце. В миг се хвърли върху него. Наистина беше яйце.

Невъзможно е да се опише радостта на Пинокио: трябва да умее човек да си я представи. Струваше му се, че сънува: премяташе яйцето от ръка в ръка, опипваше го и го целуваше и като го целуваше, казваше:

— А сега как да си го приготвя за ядене? Дали да го опържа? Или не, по-добре е да го сваря. Но няма ли да бъде по-вкусно, ако го опържа в тигана? Или пък да го сваря рохко за ядене? Не, най-бързо ще стане, ако го опържа в тигана: много ми се ще да го изям по-скоро!

Речено, сторено — сложи едно тиганче на мангала, пълен с жарава, сипа в тиганчето вместо олио малко вода и когато водата започна да изпуска пара, так… строши черупката на яйцето и понечи да го пусне вътре.

Но вместо белтък и жълтък изскочи едно съвсем весело и приветливо пиленце, което се поклони и каза:

— Много ти благодаря, господин Пинокио, задето ми спести труда да пробивам черупката! Довиждане, бъди здрав и много поздрави вкъщи!

Като каза това, разпери крилцата си, изхвръкна от прозореца, който беше отворен, литна и скоро се загуби от погледа.

Клетото дървено човече остана смаяно, с втренчени очи, със зинала уста и с черупките от яйцето в ръка. Когато се съвзе от първото вцепеняване, започна да плаче, да кряска, да удря с крака по пода от отчаяние и като плачеше, казваше:

— И все пак Говорещият щурец беше прав! Ако не бях избягал от къщи и ако баща ми беше тук, сега нямаше да ме заплашва гладна смърт! Ох, какво грозно нещо е гладът!

И понеже стомахът му се бунтуваше повече от всеки друг път и не знаеше как да го умири, намисли да излезе от къщи и да прескочи до едно съседно селце, като се надяваше, че ще намери някои милостив човек, който да му даде малко хляб.