Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Avventure di Pinocchio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)

Издание:

Карло Колоди. Приключенията на Пинокио

Италианска. Първо издание

ИК „Софи-Р“, София, 1995

История

  1. — Добавяне

Глава XVI

Красивото момиче с тъмносините коси нарежда да приберат Пинокио, слага го в леглото и повиква трима лекари, за да разбере дали е жив, или мъртъв

В това време, когато клетият Пинокио, обесен от убийците на един клон на Големия дъб, изглеждаше повече мъртъв, отколкото жив, красивото момиче с тъмносините коси се показа пак на прозореца и като се умилостиви пред вида на тоя нещастник, който увиснал на врата си, танцуваше лудешки, развяван от северния вятър, плесна три пъти с ръце.

При тоя знак се чу силен шум на крила, които летяха с шеметна бързина, и един голям сокол кацна на перваза на прозореца.

— Какво заповядваш, моя прелестна Фейо? — запита соколът, като наведе човката си в знак на уважение (трябва да се знае, че момичето с тъмносините коси беше една много добра Фея, която живееше от хиляди години близо до тая гора).

— Виждаш ли оная кукла, увиснала на клона на Големия дъб?

— Виждам я.

— Е добре, спусни се веднага долу, разкъсай с човката си клупа, който я държи увиснала във въздуха, и я сложи внимателно на тревата, до дъба.

Соколът литна и след две минути се върна:

— Онова, което ми заповядахте, е изпълнено.

— И как го завари? Жив или мъртъв?

— На пръв поглед изглеждаше умрял, но не ще е съвсем умрял, защото щом му развързах клупа, който ги стягаше около врата, въздъхна и промълви полугласно: „Сега се чувствам по-добре!“

Тогава Феята плесна два пъти с ръце и се появи едно куче-пудел, което вървеше изправено на задните си крака като човек.

Кучето-пудел беше облечено като колар в празнична ливрея. То носеше на главата си триъгълна шапка, украсена със златни ширити, бяла перука с къдри, които се спускаха по шията му, шоколадов жакет с копчета от безценни камъни и с два големи джоба, за да държи в тях кокалите, които му подаряваше на обед господарката, къси панталони от кърмъзено кадифе, копринени чорапи, изрязани обувки и отзад някакъв калъф за чадър, целият от небесносин атлаз, за да поставя в него опашката си, когато завалеше дъжд.

prikljuchenijata_na_pinokio_pudela.jpg

— Хайде, Медоро! — каза Феята на кучето. — Веднага впрегни най-хубавата ми кола и тръгни за гората. Като стигнеш при Големия дъб, ще намериш просната на тревата една клета полумъртва кукла. Прибери я внимателно, постави я върху възглавниците на колата и ми я докарай тука. Разбра ли?

За да покаже, че е разбрало, кучето помаха три или четири пъти калъфа от небесносин атлаз, който беше отзаде му, и изхвръкна навън.

След малко от конюшнята излезе една светла количка, цялата подпълнена с пера от канарчета. Сто чифта бели плъхчета теглеха количката и кучето, седнало на капрата, плющеше камшика наляво и надясно като файтонджия, когато се страхува да не е закъснял.

prikljuchenijata_na_pinokio_kolichkata.jpg

Не беше минал и четвърт час, когато количката се върна, и Феята, която стоеше на вратата на къщата, хвана за врата клетата кукла и като я отнесе в стаичката, чиито стени бяха от седеф, веднага изпрати да повикат най-известните лекари в този край.

И лекарите пристигнаха веднага един след друг: един гарван, една кукумявка и един говорещ щурец.

— Искам да разбера от вас — каза Феята, като се обърна към тримата лекари, събрани около леглото на Пинокио, — искам да разбера от вас дали тая нещастна кукла е мъртва, или жива!…

При тия думи гарванът излезе напред пръв: след като попипа пулса, носа и малките пръсти на краката на Пинокио, произнесе тържествено следните думи:

— Според мен куклата е мъртва, но ако за нещастие не е мъртва, това е сигурен признак, че все още е жива.

— Съжалявам — каза кукумявката, — че трябва да противореча на гарвана, моя прочут приятел и колега, ала според мен куклата е жива; ако пък за нещастие не е жива, това ще бъде признак, че е наистина мъртва!

— А ти нищо ли няма да кажеш? — запита Феята Говорещия щурец.

— Аз казвам, че разумният лекар, когато не знае онова, което казва, най-добре е да мълчи. Впрочем тая кукла не е нова за мен, аз я познавам отдавна!…

Пинокио, който дотогава беше неподвижен като истинско дърво, потрепери нервно и от това потрепери и цялото легло.

— Тоя дървен палячо — продължи Говорещият щурец — е изпечен уличник…

Пинокио отвори очите си и веднага ги затвори.

— Той е немирник, ленивец, скитник…

Пинокио си потули лицето под завивките.

— Тая кукла е непослушен син, който ще накара клетия си баща да умре от скръб!

В този миг се чуха в стаята сподавени звуци от плач и ридание. Можете да си представите колко се слисаха всички, когато, след като повдигнаха малко завивките, видяха, че оня, който плачеше и ридаеше, беше Пинокио.

— Когато мъртвият плаче, това показва, че ще оздравее — каза тържествено гарванът.

— Съжалявам, че противореча на прочутия си приятел и колега — добави кукумявката, — но според мен, когато мъртвият плаче, това показва, че му е неприятно да умре.