Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Avventure di Pinocchio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)

Издание:

Карло Колоди. Приключенията на Пинокио

Италианска. Първо издание

ИК „Софи-Р“, София, 1995

История

  1. — Добавяне

Глава XII

Стопанинът на куклите, Огнегълтачът, подарява пет златни монети на Пинокио, за да ги занесе на баща си Джепето, но Пинокио се оставя да бъде измамен от лисицата и котака и тръгва с тях

На следния ден Огнегълтачът повика настрана Пинокио и го запита:

— Как се казва баща ти?

— Джепето.

— Какво е занятието му?

— Бедняк.

— Много ли печели?

— Печели толкова, колкото е необходимо, за да му е празен винаги джобът. Представете си, за да ми купи буквар, трябваше да продаде единствената си горна дреха, която беше на гърба му, и то цялата в кръпки.

— Клетият човечец! Той току-речи буди у мене съжаление. Ето тук пет златни монети. Иди веднага да му ги занесеш и му кажи много здраве от мен.

Лесно е да си представи човек как Пинокио поблагодари хиляда пъти на стопанина на куклите; прегърна една след друга всичките кукли от трупата, а също и стражарите и извън себе си от радост, се отправи към къщи.

Но не бе изминал още половин километър и среща по пътя една лисица, която накуцваше с единия си крак, и един котак, сляп с двете очи; те вървяха, помагайки си един на друг като добри другари по нещастие. Лисицата, която беше куца, вървеше, като се подпираше на котака; а котакът, който беше сляп, се оставяше да го води лисицата.

prikljuchenijata_na_pinokio_lisicata.jpg

— Добър ден, Пинокио — му каза лисицата, като му се поклони любезно.

— Откъде знаеш името ми? — запита куклата.

— Познавам добре баща ти.

— Къде си го виждала?

— Видях го вчера пред вашата врата.

— И какво правеше там?

— Беше по риза и трепереше от студ.

— Клетият татко! Но ако е рекъл господ, отсега нататък няма вече да трепери!

— Защо?

— Защото станах богаташ.

— Богаташ ли? — каза лисицата и започна да се смее грубо и подигравателно; котакът също тъй се смееше, но за да скрие смеха си, гладеше мустаци с предните си лапи.

— Няма нищо за смях — извика Пинокио засегнат. — Наистина не ми е приятно да накарам да ви потекат лигите, но това тука, ако разбирате, са пет прекрасни жълтици.

prikljuchenijata_na_pinokio_lisa_i_pinokio.jpg

И той извади от джоба си жълтъците, подарени му от Огнегълтача.

При приятния звън на жълтиците лисицата протегна неволно крака си, който изглеждаше вдървен, а котакът опули двете си очи, които блеснаха като два зелени фенера; но после веднага ги затвори и Пинокио не забеляза нищо.

— А сега — запита го лисицата — какво смяташ да правиш с тия жълтици?

— Преди всичко — отвърна куклата — искам да купя на баща си едно хубаво палто, цялото от злато и сребро и с копчета от безценни камъни; и след това искам да купя за себе си един буквар.

— За себе си ли?

— Да, защото искам да ходя на училище и да уча усърдно.

— Я ме погледни — каза лисицата, — от глупаво пристрастяване към учението загубих единия си крак.

— Я ме погледни — каза котакът, — от глупаво пристрастяване към учението ослепях с двете си очи.

През това време един бял кос, който бе кацнал на живия плет на улицата, изчурулика и каза:

— Пинокио, не обръщай внимание на съветите на лоши другари, иначе ще се разкайваш!

Клетият кос, да не беше се обаждал! С един голям скок котакът се хвърли върху него и без да му остави време дори да каже ох, го изяде на един залък с перушината.

След като го глътна и си изчисти устата, затвори пак очите си и се престори на сляп както преди.

— Клетият кос! — каза Пинокио на котака. — Защо се отнесе тъй зле с него?

— Трябваше да му дам урок. Така друг път няма да се бърка в чужди разговори.

Бяха изминали повече от половината път, когато лисицата се спря изведнъж и каза на дървеното човече:

— Искаш ли да умножиш жълтиците си?

— Какво искаш да кажеш?

— Искаш ли от пет жалки жълтици да направиш сто, хиляда, две хиляди?

— И още как! Ами по какъв начин?

— Начинът е много лесен. Вместо да се върнеш вкъщи, ще трябва да дойдеш с нас.

— Къде искате да ме водите?

— В страната на бухалите.

Пинокио поразмисли малко, след това каза решително:

— Не, не искам да дойда. Вече съм близо до къщи и искам да си отида, татко ме очаква. Кой знае колко е въздишал вчера клетият старец, като не ме е видял да се връщам у дома! За съжаление аз бях лош син и Говорещият щурец имаше право, като казваше: „Непослушните деца не могат да намерят добро на тоя свят.“ Това го разбрах от личен опит, защото ми се струпаха много нещастия и снощи в къщата на Огнегълтача бях изложен на опасност… Бррр! Настръхвам, само като си помисля!

— Е — каза лисицата, — наистина ли искаш да си идеш вкъщи? Тогава върви, но толкова по-зле за теб!

— Толкова по-зле за теб! — повтори котакът. — Помисли си добре, Пинокио, защото ти подритваш щастието си!

— Щастието си! — повтори котакът.

— Твоите пет жълтици от днес до утре биха станали две хиляди.

— Две хиляди! — повтори котакът.

— Но как е възможно да станат толкова много? — запита Пинокио и остана със зинала от учудване уста.

— Веднага ще ти обясня — каза лисицата. — Трябва да знаеш, че в страната на бухалите има една нива, наричана от всички Нивата на чудесата. В тая нива ще изкопаеш малка дупка и в нея ще поставиш например една жълтица. След това ще покриеш дупката с малко пръст, ще я полееш с две кофи вода, ще хвърлиш отгоре малко сол и вечерта ще си легнеш спокойно. През нощта жълтицата ще покълне и ще цъфне и на следната утрин, като се върнеш на нивата, какво ще завариш? Ще завариш едно красиво дърво, отрупано с толкова жълтици, колкото зърна може да има един клас през юни.

prikljuchenijata_na_pinokio_jylticite.jpg

— Значи — каза Пинокио все повече смаян, — ако заровя в оная нива петте си жълтици, на следната утрин колко жълтици ще намеря?

— Много лесна сметка — отвърна лисицата, — сметка, които можеш да направиш на пръсти. Тури на всяка жълтица по един грозд от петстотин жълтици, умножи петстотин по пет и заранта ще намериш в джоба си две хиляди и петстотин блестящи и звънтящи жълтици.

— Ех, че хубаво нещо! — извика Пинокио, като подскачаше от радост. — Щом прибера тия жълтици, що взема от тях за себе си две хиляди, а другите петстотин ще подаря на двама ви.

— Подарък на нас? — извика лисицата, като се възмущаваше и се показваше обидена. — Дума да не става!

— Дума да не става! — повтори котакът.

— Ние — подзе лисицата — не работим от долен интерес, ние работим само за да направим богати другите.

— Другите! — повтори котакът.

— Колко са добри! — помисли си Пинокио и като забрави веднага баща си, новото палто, буквара и всичките си добри намерения, каза на лисицата и на котака:

— Да вървим! Идвам с вас.