Карло Колоди
Приключенията на Пинокио (11)

Глава XI

Огнегълтачът кихва и прощава на Пинокио, който после защищава приятеля си Арлекин от смъртта

Стопанинът на куклите, Огнегълтачът, който, не отричам, изглеждаше страшен човек особено с голямата си черна брада, която покриваше като престилка гърдите и краката му, всъщност не беше лош човек. И наистина, когато видя пред себе си да носят клетия Пинокио, който се мяташе на всички страни, като викаше: „Не искам да умра, не искам да умра!“ — веднага започна да се вълнува и да изпитва жал и след като се бори доста време, най-сетне отстъпи и изтърва една много звънка кихавица.

При тая кихавица Арлекин, който дотогава беше наскърбен и превит като плачеща върба, се зарадва и като се наведе към Пинокио, му прошепна:

— Добри вести, братко. Нашият господар киха и това е знак, че те е съжалил и вече си спасен.

Докато всички хора, когато са изпълнени с милост към някого, плачат или поне се преструват, че си бършат сълзите, Огнегълтачът винаги когато се смиляваше наистина над някого, имаше лошия навик да киха. По тоя начин той издаваше чувствителността на сърцето си.

След като бе кихнал, стопанинът на куклите, продължавайки да се държи сурово, извика на Пинокио:

— Стига с тоя плач! От твоите жалби нещо почна да ми стърже в стомаха… чувствам гърчене, което почти… Апчу! Апчу! — кихна той два пъти.

— Наздраве! — каза Пинокио.

— Благодаря. А баща ти и майка ти живи ли са? — запита го Огнегълтачът.

— Татко да, но какво е майка, не знам.

— Кой знае каква мъка би изпитал баща ти, ако сега те хвърлех сред тази жарава! Клетият старец! Съжалявам го… Апчу! Апчу! Апчу! — кихна той три пъти.

— Наздраве! — каза Пинокио.

— Благодаря! Впрочем и аз заслужавам милост, защото, както виждаш, не ми достигат дървата, за да доизпека тоя овен, и казвам и самата истина, в тоя случай ти би могъл да ми бъдеш много полезен! Но няма що — вече се трогнах. Вместо теб ще сложа да гори под шиша някоя друга кукла от трупата ми… Хей, стражари!

Веднага се явиха двама дървени, високи и сухи стражари с триъгълни шапки на глава и с голи саби в ръка.

Тогава стопанинът на куклите им каза с хрипкав глас:

— Вземете там оня Арлекин, вържете го добре и го хвърлете да изгори в огъня. Аз искам моят овен да се опече добре!

Можете да си представите клетия Арлекин! Толкова се изплаши, че краката му се огънаха и падна по корем на пода.

Пред това мъчително зрелище Пинокио се хвърли в краката на стопанина на куклите и като плачеше и мокреше със сълзите си всичките косми на предългата му прада, започна да му говори с умолителен глас:

— Милост, господин Огнегълтачо…

— Тук няма господа!… — отвърна сурово стопанинът на куклите.

— Милост, ваше благородие!…

— Тук няма благородия!

— Милост, ваше сиятелство!…

— Тук няма сиятелства!

— Милост, ваше превъзходителство!…

Като чу да го наричат превъзходителство, стопанинът на куклите се усмихна самодоволно и като стана изведнъж по-човечен и мек, каза на Пинокио:

— Е, какво искаш от мене?

— Искам милост за клетия Арлекин!

— Никаква милост! Щом пощадих теб, трябва да накарам да хвърлят някой друг в огъня, защото искам овенът ми да се изпече добре.

— Щом е тъй — извика гневно Пинокио, като се изправи и хвърли настрана шапката си от среда на хляб, — щом е тъй, зная дълга си. Елате, стражари! Пържете ме и ме хвърлете сред пламъците. Не, не е справедливо клетият Арлекин, моят истински приятел, да умре заради мен!…

Тия думи, произнесени високо и смело, накараха да заплачат всичките кукли, които присъстваха на сцената. Самите стражари, макар че бяха от дърво, също плачеха.

Отначало Огнегълтачът остана твърд и неподвижен като лед, но после малко по малко започна да се вълнува и да киха. И след като кихна четири или пет пъти, разкри сърдечно обятията си и каза на Пинокио:

— Ти си много добро момче! Ела тук и ме целуни.

Пинокио се затече веднага и като се покатери като катеричка по брадата на стопанина на куклите, целуна го по върха на носа.

— Значи помилван съм, нали? — запита клетият Арлекин с тих глас, който едва се чуваше.

— Помилван си! — отвърна Огнегълтачът; след това въздъхна и каза, като си поклащаше главата: — Здраве да е! Тая вечер ще се задоволя да изям овена полуизпечен, но друг път тежко и горко на оня, който ми падне!

При известието за помилването всички кукли се завтекоха на сцената и след като запалиха лампите и полилеите както при галапредставление, започнаха да скачат и танцуват. Вече се съмваше, а те все танцуваха.