Даниел Стийл
Скъпоценности (31)

31

Ксавие се дипломира в Йейл три години по-късно. Семейството присъствува на церемонията, по-точно по-голямата част от него. Сара и Еманюел пристигнаха заедно. Джулиън дойде с четиригодишния Макс, който беше постоянно зает с методичното унищожение на всичко около себе си. Изабел също пристигна, но без децата. Тя отново беше бременна и те вече свикваха да я виждат така. Това щеше да бъде третото й дете за четири години. Адриана и Кристиан бяха в Мюнхен с Лукас. Той все още не беше се развел, ала Изабел, изглежда, приемаше нещата съвсем спокойно. Както впрочем се очакваше, Филип и Ивон не си направиха труда да дойдат. Тя си почиваше на някакъв курорт с минерални води в Швейцария, а Филип каза, че бил много зает, но изпрати на Ксавие часовник от новата серия на „Уитфийлдс“. Моделът бе на Джулиън.

Церемонията в Йейл беше чудесна, а после всички отидоха в Ню Йорк и отседнаха в „Карлайл“. Джулиън непрекъснато закачаше Ксавие, че вече му е време да отвори магазин в Ню Йорк, на което брат му дипломатично отговаряше, че и това може да стане един ден, ала всички знаеха, че той искаше първо да пообиколи света. От Ню Йорк тръгваше незабавно за Ботсвана. Щеше да лети до Лондон и оттам директно за Кейптаун. Следващите няколко години възнамеряваше да посвети на издирване на редки камъни за „Уитфийлдс“. След това може би щеше да се установи някъде, но засега не поемаше никакви ангажименти. Беше много по-щастлив с пушка, кирка и раница някъде в джунглата, все още не бе склонен да поеме бремето на бизнеса. Предпочиташе да скита из пущинаците нейде по света. Този начин на живот напълно го задоволяваше и те уважаваха избора му, макар че той го правеше абсолютно различен от всички тях.

— Мисля, че онази шапка тип „Дейви Крокет“, която имаше като малък, е виновна за това — подразни го отново Джулиън. — Вероятно е проникнала направо в мозъка ти.

— Сигурно така е станало — засмя се Ксавие, без да се обижда. Беше хубаво момче. Външно всички те приличаха повече на Уилям, ала във всичко останало Ксавие напълно се различаваше от баща си. Имаше много интересна приятелка в Йейл. През есента тя щеше да постъпи в Харвард да учи медицина, но дотогава се беше съгласила да го последва в лудешките му странствувания. Засега най-голямата му страст бяха пътешествията и скъпоценните камъни. На промоцията Сара си беше сложила двата смарагда, които той й беше подарил. Фактически тя ги носеше почти непрекъснато и много си ги обичаше.

Изабел и Джулиън намериха бавачка на Макс за вечерта и успяха да се измъкнат за по едно питие в бар „Бемелманс“, докато Боби Шорт свиреше в съседното помещение, където седяха Сара и Еманюел. Ксавие и приятелката му бяха отишли да вечерят в „Гринуич Вилидж“.

— Смяташ ли, че той някога ще се ожени за теб? — попита я Джулиън направо, като погледна към издутия й корем, ала сестра му само се усмихна и сви рамене:

— Кой знае? Струва ми се, че не ме интересува. И бездруго все едно сме женени. Той винаги е до мен, когато се нуждая от него, а и децата свикнаха с неговите пристигания и заминавания. — Когато можеше, тя самата прекарваше доста време с него в Мюнхен. Беше едно много удобно споразумение, към което лично тя вече се беше адаптирала. Съпругата на Лукас знаеше за Изабел от две години, но продължаваше да му отказва развода. Свързваха ги сложни семейни бизнес операции, а и някакви земи на север, в които бяха инвестирали съвместно, и тя правеше всичко възможно да блокира средствата му, за да възпрепятствува развода. — Един ден може би. Междувременно и така сме щастливи.

— Действително изглеждаш щастлива — кимна Джулиън. — Завиждам ти за децата.

— Ами ти? Чувам някакви клюки в Рим — подкачи го тя.

— Не бива да вярваш на всичко, което се пише. — Но още докато изричаше тези думи, се изчерви. Беше на тридесет и шест, но влюбен.

— Окей, тогава кажи ми истината. Коя е тя?

— Консуело де ла Варга Куесада. Говори ли ти нещо?

— Смътно. Баща й не беше ли посланик в Лондон преди няколко години?

— Точно така. Майка й е американка и мисля, че вероятно е далечна братовчедка на мама. Консуело е прекрасна. Запознах се с нея миналата година в Испания. Художничка е. Но освен това е и католичка, а аз съм разведен. Не мисля, че родителите й са били очаровани.

— Да, но ти не си се венчал в католическа църква, така че в техните очи все едно никога не си се женил. — След развода с Лоренцо бе станала експерт по тези въпроси. Добре поне, че с тази страница от живота й беше приключено.

— Така е. Но ми се струва, че предпочитат да бъдат предпазливи. Тя е само на двадесет и пет години и ако знаеш, Изабел, колко е сладка, страшно ще ти хареса. Обожава Макс и казва, че копнее за цяла дузина деца. — Самата тя също приличаше на малко момиче на снимката, която Джулиън показа на сестра си.

Имаше огромни кафяви очи, дълга кестенява коса и гладка, смугла кожа, която й придаваше леко екзотичен вид.

— Сериозно ли е всичко това? — Ако отговорът му беше положителен, то това щеше да е първата му сериозна връзка след Ивон. В последните години се беше върнал към повърхностните историйки.

— Бих искал да бъде. Но действително не зная как ще ме приемат родителите й. Нито пък тя самата.

— Би трябвало да се почувствуват най-големите щастливци. Ти си най-добрият човек, когото познавам, Джулиън — каза Изабел и нежно го целуна. Винаги го беше обичала силно.

— Благодаря ти.

На следващата сутрин всички отлетяха нанякъде като разпиляно ято птици. Джулиън отпътува за Париж, а оттам за Испания, Изабел се отправи към Мюнхен, при Лукас и децата. Сара и Еманюел се прибраха в Париж. Ксавие и приятелката му потеглиха към Кейптаун.

— Каква миграционна групичка сме само, разхвърляни по целия свят, истински номади — отбеляза Сара, докато конкордът излиташе.

— Не бих се изразила точно така — усмихна й се Еманюел. Тя и министърът на финансите щяха да заминават на дълга ваканция. Жена му беше починала миналата година и той току-що й беше предложил да се омъжи за него. След всички тези години това й беше дошло като шок. Макар да усети, че се изкушава. Бяха заедно от много дълго време и тя истински го обичаше.

— Трябва да се омъжиш за него — съветваше я Сара, докато пиеха шампанско и хапваха хайвер.

— След всичките тези години ореолът на порядъчността може да ми дойде малко тежък.

— Опитай — потупа я Сара по ръката.

Тя си тръгна за замъка веднага след приземяването и бързо потъна в мисли за децата. Горещо се надяваше, че на Изабел нямаше да й се наложи да чака сватбата си толкова дълго, колкото Еманюел. Забавно й се стори да си представи Еманюел омъжена сега… От колко време бяха приятелки… колко път бяха извървели… колко много неща бяха научили заедно.