Даниел Стийл
Скъпоценности (28)

28

На Коледа Джулиън и Ивон сключиха граждански брак в кметството на Ла Марол. След това всички се отправиха към замъка за празничен обяд. Имаше около четиридесет гости и Джулиън изглеждаше на върха на щастието. Ивон беше облечена в къса рокля от бежова дантела на „Живанши“, която Сара бегло оприличи на съвременен вариант на нейната рокля от сватбата й с Уилям. Но цялата прилика свършваше дотук. В момичето имаше някаква суровост и студенина, които истински плашеха Сара. Това не остана скрито и за Еманюел. Двете жени стояха в един тих ъгъл и печално се шегуваха.

— Защо всички тия беди ни се стоварват с такава безпощадна последователност? — тъжно заклати глава Сара.

Еманюел нежно я прегърна през рамо.

— Нали ти казах… всеки път, като те погледна, благодаря на щастливата си звезда, че нямам деца. — Но това не беше съвсем вярно. Имаше моменти, когато й завиждаше, особено сега с напредването на възрастта.

— Те определено ме карат понякога да се чудя и да се мая. Не мога да ги проумея. Тя е студена като лед, а той си мисли, че го обожава.

— Надявам се никога да не прозре истината — тихо допълни Еманюел, ала не спомена пред Сара, че за сватбата Джулиън беше купил на Ивон пръстен с тридесеткаратов светложълт диамант, а в момента се изпълняваше поръчката му за две гривни към него. Знаеше си сметката момичето и Еманюел беше сигурна, че това е само началото.

Изабел също беше дошла за сватбата, но този път без Лоренцо. Нямаше търпение да сподели новините от магазина в Рим. Нещата вървели чудесно, единственото, което я дразнело, било, че трябвало да плаща страшно много пари за охрана. Положението в Италия с терористите и Червените бригади не било особено розово. Но бизнесът цъфтял. В прилив на добра воля Филип беше признал грешката си по отношение на сестра си, ала добрата воля не му беше стигнала, за да дойде на сватбата на брат си. Джулиън обаче не се обиди. Единственото, което виждаше, чуваше и желаеше, беше Ивон и ето, че вече я имаше.

Меденият си месец щяха да прекарат на Таити. Ивон беше казала, че никога не била ходила там, а много й се искало. На връщане щяха да се отбият в Лос Анжелос да посетят леля му Джейн, сестрата на Сара. Сара не беше я виждала дълги години, но продължаваха да поддържат връзка, а Джулиън много държеше на фамилната традиция. И както можеше да се предвиди, Ивон искаше да отиде до Бевърли Хилс на пазар.

Сара ги изпрати заедно с останалите гости. Изабел щеше да остане до след Нова година, което зарадва майка й. Те посрещнаха заедно шестнадесетия рожден ден на Ксавие и Изабел отбеляза колко трудно й бе да повярва, че вече е толкова пораснал, а тя още си го спомня като бебе, което разсмя Сара.

— Представи си тогава аз как се чувствувам, като ви погледна с Джулиън и Филип. Сякаш вчера бяхте деца. — За миг мисълта й отплува назад, към Уилям и онези времена, когато бяха толкова щастливи.

— Продължава да ти липсва, нали? — попита я Изабел меко и Сара кимна.

— Винаги ще ми липсва, но просто се научих да живея с това. — Както и със загубата на Лизи. Не беше преставала да я обича и да чувствува отсъствието й, просто си беше налагала ден след ден да живее с болката, докато тя се бе превърнала в товар, с който свикна. Но Изабел също беше познала нещо от тази гнетяща празнота. Липсата на деца в живота й беше извор на постоянна горчивина, а омразата й към Лоренцо я притискаше със силата си всеки път, когато си помислеше за него, което напоследък се случваше все по-рядко. За щастие беше прекалено заета с магазина, та да има време да мисли, за каквото и да е друго. Сара беше много щастлива, че отвориха магазин в Рим, който Изабел да управлява.

Тя я изпрати с тъга, след което животът си потече мирно и тихо. Както обикновено, годината отлетя неусетно. И изведнъж отново дойде лято и всички щяха да се съберат за рождения й ден. Навършваше шестдесет и пет години, което, по неизвестни причини я изпълваше със страх. Но децата й настояха да го отпразнуват заедно, което беше единствената й утеха.

— Неприятно ми е дори да си помисля, че съм толкова стара — призна тя пред Изабел. Лоренцо също бе дошъл, което не беше особено приятно. Дъщеря й винаги беше напрегната в негово присъствие, но те имаха толкова много да си кажат, включително и за магазина, което ги разсейваше.

Филип и Сесили също пристигнаха, естествено. Тя беше в приповдигнато настроение и непрекъснато говореше за новия си кон. Беше се свързала с олимпийския отбор на Англия по езда и двете с принцеса Ан бяха ходили заедно на лов в Шотландия. Били стари приятелки от училище. Тя сякаш изобщо не забелязваше, че Филип нито я слуша, нито разговаря с нея. Просто не преставаше да бъбри. Децата им също бяха тук. Александър и Кристин, на четиринадесет и на дванадесет години. Ксавие самоотвержено се зае да ги занимава, макар че беше по-голям. Заведе ги да поплуват в басейна, играха тенис, закачаше ги, като настояваше да го наричат „чичо“ Ксавие, което им се виждаше много забавно.

Последни пристигнаха Джулиън и Ивон с чисто новия си ягуар. Тя изглеждаше по-красива от всякога, но някак апатична. Сара се питаше дали това се дължи на жегата или на отегчение. Едва ли ги очаква особено вълнуващ уикенд, мина й през ума, и се почувствува виновна, че е причината за това събиране. Поне щеше да им разкаже за пътешествието си до Ботсвана заедно с Ксавие. Беше страшно интересно, а междувременно бе посетила и едни роднини на Уилям в Кейптаун. Бе донесла и дребни подаръци за всички, а Ксавие се върна с изключителни екземпляри на вкаменелости и скални отломъци, както и с няколко редки, макар и грубички, скъпоценни камъни и с цяла колекция от черни диаманти. Изпитваше истинска страст към камъните, набитото му око лесно ги откриваше, по някакъв вътрешен инстинкт, той тутакси ги оценяваше дори и в най-суровия им вид и предлагаше начини за обработката им, така че най-добре да се съхранят. Особено много му бяха харесали диамантените рудници край Йоханесбург.

Филип не беше в добро настроение още от началото. В последно време Найджъл не се чувствуваше особено добре и бе започнал да говори, че възнамерява да се оттегли от бизнеса, което беше лоша новина. Филип сподели с майка си, че след всички тези години ще е невъзможно да се намери човек, който да го замести, а тя не му напомни за първоначалната му неприязън към него. Найджъл щеше да липсва на всички, ако ги напуснеше, и тя продължаваше да се надява, че това няма да стане.

Първия ден по време на обяда разговаряха известно време за пътуването из Африка, когато Сара изведнъж спря да разказва и се извини, задето ги отегчава. Енцо зяпаше в тавана, а Ивон направо не я свърташе на едно място.

Сесили каза, че иска да отиде до конюшните след обяда. Сара я предупреди, че там няма нищо ново, все същите стари и уморени коне, но въпреки това тя се отправи натам. Лоренцо реши да си подремне. Изабел пожела да покаже на майка си някои скици, които беше изработила сама, а Джулиън беше обещал на Ксавие и децата на Филип да ги изведе на разходка с новата си кола. Така Филип и Ивон останаха да си правят компания, което ги постави в малко неловко положение. Той я беше виждал само веднъж, и то преди сватбата, но не можеше да не признае, че беше страхотна. Русата й коса беше толкова светла, че на следобедното слънце изглеждаше почти бяла. Филип й предложи да се поразходят в парка. Тя се обръщаше към него с „Ваша светлост“, което той очевидно приемаше за нормално и съвсем уместно, ала на нея също й харесваше да бъде лейди Уитфийлд. Тя му разказа за единствения си кратък допир с Холивуд, което му направи силно впечатление. Докато обикаляха и разговаряха, Ивон сякаш несъзнателно се приближи до него. Можеше да усети аромата на шампоана й, а като извърнеше очи към нея, погледът му стигаше до дъното на деколтето й. Тя определено беше много чувствена млада жена. Филип вече едва успяваше да се контролира.

— Вие сте много красива — неочаквано каза той, а тя почти свенливо вдига поглед към него. Вече бяха стигнали края на алеите с рози, а въздухът беше толкова, горещ и неподвижен, че й се прииска да си свалят дрехите.

— Благодаря. — Притвори клепачи, а дългите й мигли докоснаха леко бузите й. И в този момент, неспособен да се въздържа повече, Филип се пресегна и я погали. Беше по-силно от него, желанието излизаше извън контрола му. Мушна ръка в деколтето й, а тя простена и се доближи още по-плътно, докато накрая се облегна на него.

— О, Филип… — промълви Ивон така, сякаш искаше той да повтори. Тогава Филип взе двете й гърди в шепите си и я помилва по зърната.

— Боже господи, ти си прекрасна — прошепна й и бавно я свали на тревата до себе си. Легнали един до друг, те чувствуваха как желанието им расте, докато изпаднаха едва ли не в безумие.

— Не… не можем — тихо каза Ивон, докато той бързо издърпваше фините и копринени пликчета надолу към коленете й. — Не трябва тук… — Тя възразяваше срещу мястото, а не срещу самия акт или срещу човека. Но Филип вече не можеше да се спре. Изгаряше от желание по нея точно сега както си лежаха под яркото слънце, и нищо не бе в състояние да го удържи. Започна да прониква в нея бавно, след това по-настойчиво и накрая с болезнен тласък, а тя се притисна към него, като го насърчаваше, примамваше и дразнеше, докато той нададе силен вик в неподвижния въздух и всичко свърши.

След това останаха да лежат един до друг запъхтени и Филип я погледна неспособен да повярва в това, което бяха направили, и в невероятния начин, по който се беше случило. Никога не беше познавал такава жена. Усещаше, че трябва да я има отново… и отново… Само като я погледна и я пожела още веднъж, почувствува, че целият се втвърдява, и без думи отново проникна в нея. Единственият звук, който чуваше, бяха възбуждащите й стенания, докато и двамата отново достигнаха върха.

— Боже мой, ти си невероятна — прошепна й той, като най-после се запита дали някой не ги беше чул, но без особено да се притеснява. Беше глух и сляп за всичко друго, освен за тази жена, която буквално го подлудяваше.

— Ти също — опари го тя с дъха си, като все още усещаше вибрациите му в себе си. — Никога не съм се чувствувала по този начин — задъхано изрече Ивон и Филип веднага й повярва. Изведнъж нещо му хрумна и бавно се отдръпна от нея, за да я вижда по-добре.

— Дори и с Джулиън? — Тя кимна, а в очите й се появи нещо, от което долови, че не казва всичко. — Да не би нещо да не е наред с него? — попита я той обнадеждено, а тя сви рамене и се вкопчи с обожание в по-големия брат. Отдавна си беше дала сметка, че един лорд не може да се сравнява с херцог и че друго си е първи син… Идеята да бъде херцогиня й харесваше повече, отколкото да остане само лейди.

— Ами… просто не е същото… — тъжно промълви Ивон. — Не зная. — Отново сви рамене, сякаш се затрудняваше да говори. — Може би нещо не е наред с него… ние нямаме никакъв сексуален живот — прошепна тя.

Филип я погледна изумено с щастлива усмивка.

— Наистина ли? — Изглеждаше невероятно доволен. Значи Джулиън не беше това, за което го мислеха. Значи цялата му репутация беше прах в очите. И всички тези години на омраза към него… А то нямало защо. — Я виж ти…

— По едно време се чудех дали пък не е… педераст. — Погледна го засрамено и младежката й свенливост го трогна. — Но сега не мисля така. Той просто е едно нищо. — Сигурно неколкостотин жени биха припаднали от смях, ако можеха да я чуят, ала тя беше много по-добра артистка, отколкото другите си мислеха или пък, отколкото Филип си представяше.

— Колко жалко. — Фактически изобщо не беше нажален. Бе на върха на щастието си. Никак не му се искаше да се отдръпва от нея и да се обличат. Той само си беше разкопчал ципа, но загубиха известно време да търсят копринените и бикини из розовите храсти, а когато ги откриха, избухнаха в смях, питайки се взаимно какво ли би си помислила майка му, ако ги беше намерила.

— Вероятно ще си каже, че градинарят се е позабавлявал тук — ухили се Филип, а думите му така разсмяха Ивон, че тя падна отново на земята и започна да се търкаля по тревата, а дългите й слаби бедра сякаш го подканяха и той я облада още веднъж без колебание. — Струва ми се, че вече трябва да се връщаме — промърмори Филип накрая, изпълнен със съжаление. През последните два часа целият му живот се беше променил. — Мислиш ли, че ще успееш да се измъкнеш от него през нощта? — запита я той, като се чудеше къде биха могли да отидат. Може би в местния хотел. Но тогава му хрумна нещо по-добро. Старите казарми в конюшните. Там все още имаше дузина дюшеци, както и одеяла, които използуваха за конете. Мисълта да прекара нощта без нея му се видя непосилна, а греховността на това, което правеха, още повече го изкушаваше.

— Ще се опитам — усмихва се тя обнадеждаващо.

Това беше най-забавното, което й се бе случвало от сватбата насам. Беше типичен неин специалитет. Двойно фламбе ала Ивон. Направо го обожаваше. Първият й съпруг беше близнак. Още преди да я напусне, тя беше преспала с брат му, както и с баща му. С Клаус беше по-сложно, но пък той бе страшно забавен. Джулиън беше сладък, ала толкова наивен. Още от май месец се чувствуваше отегчена. Филип беше най-доброто, което бе имала тази година, а дори може би изобщо.

Върнаха се бавно по пътя, един до друг, като небрежно докосваха ръце, сякаш бяха потънали в обикновен разговор, но съвсем приглушено тя му повтаряше колко го обича, колко прекрасно е било, колко е влажна и че се чуди как ще издържи до вечерта. Докато стигнаха замъка, Ивон буквално го беше побъркала. Когато Джулиън и ягуарът му се появиха пред тях, Филип се изчерви.

— Хей, здравейте! — махна им той с ръка. — Къде се губите вие двамата?

— Разглеждахме градините с рози — глезено му отвърна тя.

— В тази жега? Смелчаци. — Когато децата слязоха от новата му кола, Джулиън забеляза колко зачервен и нещастен изглежда брат му и едва не му се изхили насреща, но се въздържа.

— Милото ми бебче, отегчи ли те до смърт? — попита я той, след като Филип се оттегли. — Типично за него, да те замъкне да ти показва имението в най-горещия ден на годината.

— Нямаше лоши намерения — прошепна тя и двамата се качиха в стаята си за порция любов преди вечеря.

Вечерта мина много приятно. След добре прекарания ден всички бяха във весело настроение. Сесили бе успяла да открие няколко стари германски седла, които я бяха очаровали, и тя дори помоли Сара да вземе едното в Англия. Сара й отвърна, че й подарява всичко, което си хареса. Ксавие беше покарал малко новата кола на Джулиън, децата се бяха забавлявали на воля, а Изабел, независимо от присъствието на Лоренцо, имаше щастлив и отпочинал вид. Младоженците също изглеждаха в добро настроение. Филип беше малко мълчалив, но това не бе необичайно при него. И дори рожденичката сякаш се беше примирила с онова, което наричаше „тези противни цифри“. Толкова щастлива беше да види децата си заедно, че възрастта и рожденият й ден вече нямаха такова значение. Мъчно й беше само, че утре следобед те ще си заминат. Посещенията им винаги бяха толкова кратки, но пък й носеха много радост, още повече сега, когато и Изабел се беше върнала в семейството си.

Останаха във всекидневната до късно вечерта. Джулиън задаваше въпроси за окупацията по време на войната и беше силно заинтригуван от чутото. Сесили пък искаше да знае колко коне са били докарани тук и от какви породи. През цялото време Ивон стоеше зад Джулиън и му разтриваше раменете. Енцо дремеше в един фотьойл, а Изабел играеше карти с Ксавие. Филип пиеше бренди, пушеше пури и зяпаше през прозореца към конюшните.

Най-после Джулиън разбра намеците на Ивон и те двамата тихо изчезнаха нагоре по стълбите, след като той целуна майка си за лека нощ. Сесили се оттегли също, извинявайки се, че все още е изтощена от скорошното си пътуване до Шотландия. След малко изчезна и Филип. Енцо продължи да дреме, а Изабел и Сара останаха да си бъбрят дълго след като Ксавие си беше легнал. Къщата притихна в пълнолунната нощ. Беше прекрасна вечер за рожден ден. Ядоха торта, пиха шампанско, но най-приятното за Сара бе, че е заобиколена от децата си.

Междувременно на горния етаж Ивон беше пуснала в действие най-екзотичните начини да измъчи съпруга си. В Германия беше научила неща, които обичаше да прилага върху него и които направо го подлудяваха. Половин час по-късно той беше толкова изтощен и изсмукан, че потъна в непробуден сън, а тя с усмивка тихичко се измъкна от стаята. Облечена в джинси и доста разголена тениска, се затича към конюшните.

Сесили също спеше вече. Беше взела хапчета, както понякога обичаше да прави, за да си осигури добър сън. Според нея си струваше сутрешното главоболие от време на време. Когато Филип излезе от стаята, все още във вечерния си костюм, тя вече леко похъркваше. Той познаваше добре потайните пътечки и само няколко съчки пропукаха под краката му, но нямаше кой да ги чуе. Влезе в конюшните през задната врата, като за момент спря, докато очите му привикнат с тъмнината. Тогава я видя, само на няколко метра от себе си, красива, блестящо прозирна, подобна на дух под лунната светлина, чисто гола, възседнала едно от германските седла. Седна зад нея, придърпа я към себе си и започна да се търка о нея, като усещаше кадифената й кожа, а желанието му бързо нарасна, докато накрая я вдигна от седлото и я отнесе върху един от дюшеците. На тях бяха спали германските войници, а сега той я любеше, туптеше целия в нея и я молеше никога да не го оставя. Лежаха така дълго време и докато я притискаше до себе си, Филип усещаше, че животът му вече никога няма да е същият. Просто бе невъзможно. Не можеше да си позволи да я загуби… тя бе необикновена, рядка, силна… подобна на наркотик, от който имаше нужда, за да оцелее.

Когато тръгна да си ляга към един часа, Изабел най-после събуди Лоренцо. Той се извини и се отправи сънливо нагоре. Сара остана сама във всекидневната, като се питаше какво ли ще стане с тях.

Не можеше така да продължават. Рано или късно той трябваше да я остави да си отиде. Държеше я като заложница, а Сара нямаше намерение да му позволи това да трае до безкрай. Само като си помисли за него и цялата се разтрепери от яд. А Изабел бе толкова хубаво момиче, имаше право на по-добър живот от онова, което той желаеше да й даде. Оказа се даже по-лош от това, което бяха очаквали и от което се бяха опасявали. Докато размишляваше, Сара бавно се озова в двора под лунната светлина. Припомни си летните вечери по време на войната, когато Йоахим все още беше тук и до късно през нощта разговаряха за Рилке, Шилер и Томас Ман, опитвайки се да забравят касапницата, ранените и тревогите около Уилям. И някак инстинктивно се отправи към къщичката на пазача. Никой вече не живееше там. От години беше пуста. Новият пазач обитаваше по-модерна къща, близо до централния вход на имението. Сара обаче запази старата по чисто сантиментални подбуди. Двамата с Уилям живяха там, докато работеха по замъка, освен това Лизи се роди и почина в нея. Сара бавно се разхождаше и продължаваше да си мисля за онова време, когато, минавайки покрай конюшните, дочу шум. Приличаше на сподавено стенание и тя се зачуди дали някое от животните не се е наранило. Държеше тук пет-шест коня в случай, че някой реши да поязди, но повечето бяха стари и не особено привлекателни. Отвори тихо вратата, ала не забеляза нищо особено, изглеждаха спокойни. Тогава отново долови стенания, идещи откъм старите казарми. Приличаха на странни, неземни звуци и Сара не можа да ги определи, докато бавно вървеше натам. Дори не й мина през ум да се уплаши, да вземе някоя вила или нещо друго, за да се защити, ако се окажеше неканен посетител или побесняло животно. Просто влезе директно в помещението и светна лампата, за да се озове с невярващи очи пред чисто голите, сплетени едно в друго, тела на Ивон и Филип… За миг ги погледна изумено с широко отворени очи и видя ужаса, който се изписа по лицето на Филип, преди тя да извърне глава, за да им даде възможност да се загърнат. Но тутакси отново се обърна към тях, заслепена от гняв.

Без капка колебание първо се нахвърли върху Ивон:

— Как смееш да причиняваш това на Джулиън! Как смееш ти, уличнице, да го правиш със собствения му брат, в собствената му къща, под моя покрив! Как смееш! — Но Ивон само тръсна дългата си руса коса. Дори не беше си направила труда да се облече и стоеше безсрамно изправена в цялата си красива голота. — Ами ти! — обърна се Сара към Филип. — Вечно дебнещ наоколо… вечно мамещ жена си и топящ се от завист към брат си. Повдига ми се от вас. Изгарям от срам заради тебе, Филип. — След това ги погледна и двамата, като цялата се тресеше заради Джулиън, заради себе си, заради онова, което правеха с живота си, и за пълната липса на уважение, към когото и да е около тях. — Ако открия, че продължите това, ако то се случи отново, където и да е, ще кажа незабавно на Джулиън и Сесили. Междувременно ще уредя да ви следят. — Всъщност обаче нямаше някакво намерение да го стори, нито пък да накаже изневярата им, най-малко в собствения си дом, и то за сметка на Джулиън, който изобщо не го заслужаваше.

— Мамо, аз ужасно съжалявам. — Филип беше успял да се покрие с едно грубо одеяло и беше направо покрусен, че ги бяха открили. — Бе някак ненадейно. Не зная как се случи — бръщолевеше той, готов да се разплаче.

— Тя знае — грубо каза Сара и погледна Ивон право в очите. — Внимавай никога повече да не се повтори — добави, пронизвайки я с поглед. — Предупреждавам те. — След това се обърна и си тръгна. Когато излезе, Сара се подпря на едно дърво и се разрида от мъка, срам и унижение — заради тях и заради себе си. Но после, докато бавно се прибираше към замъка, единственото, за което можеше да мисли, беше Джулиън и болката, която го грозеше. Колко неразумни бяха децата й. И защо нито веднъж не можа да им помогне?