Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Big Bad Wolf, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джеймс Патерсън. Големият лош вълк
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2005
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-26-0355-X
История
- — Добавяне
88.
Не си спомням да съм се чувствал толкова зле след някоя операция през всичките години, прекарани в полицията на Вашингтон. Ако досега се колебаех, вече бях сигурен — бях направил грешка, постъпвайки във ФБР. Те действаха по съвсем различен начин, отколкото бях свикнал. Уж постъпваха по правилата и спазваха буквата на закона, а внезапно нарушаваха всичко. Те притежаваха огромни ресурси и зашеметяващо количество информация, но на улицата бяха аматьори. В Бюрото работеха някои изключителни личности, но имаше и невероятни некадърници.
След стрелбата в Бостън се отправих към офиса на ФБР. Заварих всички агенти, изглеждаха шокирани. Не бих могъл да ги обвинявам. Каква каша, една от най-лепкавите, които бях виждал! Знаех, че главен агент Нилсен носеше основната вина, но какъв смисъл имаше да се отправят обвинения? Двама добри агенти бяха ранени, единият много тежко. И аз се чувствах отговорен, макар че казах на главния агент да действа по-бързо, а той не ме послуша.
За нещастие блондинът, когото преследвах по Бойлстън Стрийт, беше мъртъв. Куршумът на Кац му беше пръснал тила. Вероятно бе умрял мигновено. В себе си нямаше никакви документи за самоличност. В портфейла му намерихме около шестстотин долара и нищо друго. По гърба и раменете си бе татуирал змия, дракон и мечка. Имаше и нещо, написано на кирилица, но нашите експерти все още не го бяха разчели. Татуировки от затвора. Предполагахме, че е руснак, но не разполагахме с име, нито с друго истинско доказателство.
Бяха му снети отпечатъци и направени снимки, след което ги изпратиха във Вашингтон. В момента ги проверяваха и докато чакахме резултатите, нямахме много работа в Бостън. Няколко часа по-късно откраднатият от двамата похитители форд беше намерен на паркинг пред супермаркет в Арлингтън, Масачузетс. Бяха задигнали друго превозно средство от паркинга, но досега сигурно бяха сменили и него.
Пълна издънка във всички посоки. Не можеше да е по-лошо.
Седях сам в заседателната зала, заровил лице в длани, когато влезе един агент. Посочи ме обвинително с пръст.
— Търсят ви от офиса на директор Бърнс.
Бърнс искаше да се върна във Вашингтон — заяви го просто и без заобикалки. Нямаше никакви обяснения, нито обвинения за случилото се в Бостън. Предположих, че явно ще ме държи в неведение още известно време относно плановете си и плановете на Бюрото, а аз не уважавах подобен начин на действие.
В шест часа на следващата сутрин пристигнах в офисите на СИОЦ. Не бях спал през нощта. Всички изглеждаха доста заети и бях доволен, че никой няма време да говори за двамата агенти, простреляни в Бостън.
Няколко минути след пристигането ми се появи Стейси Полак. Изглеждаше също толкова уморена, колкото се чувствах и аз, но сложи ръка върху рамото ми.
— Всички тук сме наясно, че си знаел, че Готие е в опасност, и си се опитал да избързаш с акцията. Говорих с Нилсен. Той каза, че решението е било негово.
— Може би първо трябваше да говориш с мен — отвърнах аз.
Полак присви очи, но не каза нищо повече за Бостън. Накрая отново заговори:
— Има нещо друго. Провървя ни. Повечето от нас прекараха нощта тук. Помниш ли парите, които прехвърлихме в „Леговището на Вълка“? Използвахме доверен човек във финансовия свят — банкер от „Морган Чейс Интърнешънъл“. Успяхме да проследим прехвърлянето на парите до Каймановите острови. След това установихме наблюдение над всички трансакции към американски банки с кореспондентни банкови сметки извън страната. Проследихме всички постъпващи платежни ордери. Според нашия консултант Робърт Хатфийлд, цялата операция била дяволски добре изпипана. Трансакциите се прехвърляли от банка в банка — Ню Йорк, после Бостън, Детройт, Торонто, Чикаго и още няколко града. Но разбрахме накъде в крайна сметка са се отправили парите.
— Къде? — попитах.
— В Далас. Парите са отишли в Далас. И разполагаме с името на получателя. Надяваме се, че той е Вълка. При всички положения знаем къде живее той, Алекс. Отиваш в Далас.