Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (30)

29.

Още една покупка бе направена — при това голяма.

В събота вечерта Двойката бе влязла в един бар, наречен „Халиърд“^[1], намиращ се край брега в Нюпорт, Роуд Айланд. „Халиърд“ бе различен от повечето гей клубове в така наречения „Розов квартал“ в Нюпорт. Тук-там се мяркаше по някой и друг каубойски ботуш или широка кожена лента за китка с капси, но повечето от мъжете, които редовно посещаваха мястото, бяха с разрошени коси и моряшки дрехи, с популярните слънчеви очила.

Диджеят току-що бе избрал едно парче на „Строукс“ и няколко двойки танцуваха унесено на дансинга. Руснаците не се отличаваха от останалите посетители. Слава носеше синя тениска и моряшки панталон, бе намазал с гел дългата си черна коса. Зоя бе накривила върху главата си безвкусно моряшко кепе, с което приличаше на много хубав младеж. Дегизировката й бе надминала очакванията й, защото вече бе получила няколко предложения.

Двамата със Слава търсеха определен тип и много скоро след пристигането си зърнаха доста обещаващ обект. Както разбраха по-късно, името му беше Бенджамин Коуфи — студент последна година в Провидънс Колидж. Бенджамин беше разбрал, че е гей, докато работеше като помощник на свещеника в църквата „Сейнт Томас“ в Барингтън, Роуд Айланд. Не че свещеникът го бе докоснал или прелъстил. Но докато беше там, Коуфи откри сходна душа в прислужника на олтара и двамата станаха любовници, преди да навършат четиринайсет години. Продължиха да се срещат и в гимназията, но след това Бенджамин се премести.

В Провидънс Колидж той все още пазеше в тайна сексуалните си предпочитания, но в „Розовия квартал“ можеше да си позволи да бъде себе си. Двойката наблюдаваше внимателно красивото момче, докато то си бъбреше с тридесетинагодишния барман, чиито мускули изпъкваха под мигащите светлини над главата му.

— Момчето спокойно може да е на корицата на някое модно мъжко списание като Gentleman’s Quarterly — отбеляза Слава. — Той е нашият човек.

Един висок и мускулест здравеняк, наближаващ петдесетте, приближи към бара. Непосредствено зад него вървяха четирима млади мъже и жена. Всички от групата бяха облечени в бели моряшки панталони и сини ризи „Лакоста“. Барманът се извърна от Бенджамин и се ръкува с по-възрастния мъж, който представи спътниците си:

— Това са моряците Дейвид Скала, Хенри Галпирин и Бил Латанзи. Сам Хюс е готвач. А Нора Хамърман също е моряк.

— А този — каза барманът — е Бен.

— Бенджамин — поправи го момчето и лицето му се озари от сияйна усмивка.

Зоя погледна крадешком към Слава и двамата не можаха да сдържат усмивките си при тази пародийна сценка.

— Младежът е точно това, което ни трябва — кимна тя. — Прилича на изчистена версия на Брад Пит.

Бенджамин определено беше от типа, който клиентът търсеше: слаб, рус, леко дързък, вероятно все още тийнейджър, с чувствени червени устни и интелигентно излъчване. Това бе едно от главните изисквания — интелигентността. Купувачът не искаше някое от онези педита, които сами се предлагаха по улиците.

Минаха десетина минути и Двойката последва Бенджамин, който се запъти към тоалетната. Вътре беше много чисто, с бели подове и стени, по които висяха за украса заплетени на моряшки възли въжета. В ъгъла се виждаше тоалетна масичка, а върху нея бяха подредени шишенца с одеколон, освежители за уста и кутия от тиково дърво, пълна с ампули амилнитрит.

Бенджамин се отправи към една от кабинките, а Двойката го бутна и влезе след него.

Момчето се обърна.

— Заето е. Господи, да не сте надрусани! Хайде, чупката.

— Какво да ти счупим — ръка или крак? — засмя се на шегата си Слава.

Двамата го повалиха на колене.

— Хей, хей! — извика уплашено младежът. — Някой да ми помогне! Помощ!

Една тънка кърпа бе притисната плътно към носа и устата му и той загуби съзнание. След това Зоя и Слава повдигнаха Бенджамин и придържайки го от двете страни, го изведоха от тоалетната. Приличаха на приятели, помагащи на някого, на когото явно му бе прилошало.

Измъкнаха го през задната врата към паркинга, пълен със скъпи коли и джипове. Не им пукаше дали ще ги видят, но внимаваха да не наранят момчето. Никакви синини. Младежът струваше много пари. Някой отчаяно го искаше.

Още една покупка.