Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (43)

42.

Вълка рядко беше толкова бесен и някой трябваше да си плати. Руснакът питаеше отдавнашна омраза към Ню Йорк. Намираше го мръсен, безкрайно противен, а хората му — груби и нецивилизовани. Тук беше дори по-лошо, отколкото в Москва. Но днес се налагаше да бъде в този град, където живееше Двойката. А той имаше работа с тях. Освен това Вълка искаше да поиграе малко шах — една от страстите му.

Лонг Айланд бе обичайното местоположение на Слава и Зоя.

И по-точно Хънтингтън.

Вълка пристигна в града малко след три следобед. Припомни си един друг път, когато беше тук — две години след идването си от Русия. В Ню Йорк негови братовчеди притежаваха къща и му помогнаха да се устрои в Америка. Той бе извършил четири убийства „на Острова“, както го наричаха местните. Е, поне Хънтингтън беше близо до летище „Кенеди“. Щеше да се махне от Ню Йорк колкото бе възможно по-скоро.

Двойката живееше в типична къща от предградията. Вълка потропа силно на предната врата и един едър мъж с козя брадичка я отвори. Наричаше се Луканов и беше член на друг екип, който действаше много успешно в Калифорния, Орегон и щата Вашингтон. Някога бе бил майор от КГБ.

— Къде са тъпите шибаняци? — попита Вълка, щом прекрачи прага.

Здравенякът посочи с палец към полутъмния коридор зад гърба си и Вълка закрачи бавно натам. Днес дясното коляно го болеше и той си спомни времето през осемдесетте, когато членовете на една съперничеща банда го бяха поначупили. В Москва неща от този род се смятаха за предупреждение. От своя страна, Вълка не си губеше времето с предупреждения. Той откри тримата мъже, опитали се да го осакатят, и натроши всички кости в тялото им — една по една. В Русия този ужасяващ ритуал се наричаше замочит, но Вълка и другите гангстери му казваха още и „намачкване“.

Той влезе в разхвърляна малка спалня и тутакси видя Слава и Зоя, братовчедите на бившата му съпруга. Двойката бе израснала на петдесетина километра от Москва. Бяха в армията до лятото на ’98-а, след което емигрираха в Америка. Работеха за него от осем месеца и той едва започваше да ги опознава.

— Живеете в истинска боклукчийска яма — отбеляза той. — Знам, че сте с доста пари. За какво ги харчите?

— Имаме семейство у дома — отвърна Зоя. — Твоите роднини също са там.

Вълка присви очи.

— Ах, колко трогателно. Нямах представа, че имаш такова голямо сърце, при това от чисто злато. — Даде знак на Луканов да изчезва и му нареди: — Затвори вратата. Ще изляза веднага щом свърша тук. Може да се позабавя.

Двойката бе преплела тела върху пода. Слава беше по шорти, по които бяха щамповани малки патета. Зоя беше с комплект от черен сутиен и прашки.

Най-сетне Вълка се усмихна.

— Какво да правя с вас двамата, какво?

Слава се засмя с висок и пронизителен кикот. Отначало си помисли, че ще бъдат убити, ала явно всичко е било само предупреждение. Виждаше го в очите на Вълка.

— И така — какво се случи? Разкажете ми по-бързичко. Знаете правилата на играта — рече Вълка.

— Може би просто започна да става прекалено лесно. Искахме малко повече предизвикателство. Грешката е наша, Паша. Проявихме небрежност.

— Никога не ме лъжи — процеди през зъби Вълка. — Имам си източници. Те са навсякъде!

Той се отпусна в креслото, което приличаше на мебел, преседяла в тази ужасна спалня поне сто години. От седалката, която хлътна под тежестта му, се вдигна облак прах.

— Харесваш ли го? — обърна се Вълка към Зоя. — Братовчеда на жена ми?

— Аз го обичам — отвърна тя и кафявите й очи омекнаха. — Винаги съм го обичала. Още откакто бяхме тринайсетгодишни. И ще го обичам.

— Слава, Слава — измърмори Вълка и пристъпи към мускулестия мъж, приседнал върху пода. Наведе се, за да го прегърне. — Ти си кръвен роднина на бившата ми съпруга. И ти ме предаде. Продаде ме на враговете ми, нали? Със сигурност си го направил. Колко ти платиха? Надявам се да е много.

После завъртя главата на Слава, сякаш отваряше голям буркан с туршия. Вратът му изщрака — звук, който Вълка бе заобичал през годините. Неговата запазена марка в Червената мафия.

Очите на Зоя се разшириха от ужас. Но тя не издаде нито звук и това бе доказателство колко корави бяха в действителност двамата със Слава и колко опасни са били за организацията.

— Впечатлен съм, Зоя — рече той. — Нека си поговорим.

Той се взря в красивите й очи, помътнели от страх.

— Виж, ще налея на двама ни по чаша истинска водка, руска водка. После ще ми разкажеш за себе си. Искам да узная какво си направила с живота си, Зоя. Сега възбуди любопитството ми. А най-вече ми се ще да изиграя партия шах. Никой в Америка не знае как се играе шах. Една игра, а след това ще отидеш на небето при своя любим Слава. Но първо водка и шах. А, разбира се, и ще те чукам.